СОФИЯ, 9 декември, 2010 ― България, както и другите нови страни-членки на ЕС и Хърватска, са изправени пред предизвикателство, което стои пред западните държави от години – застаряване на населението, което води до повишаване на нуждата от услуги за дългосрочни грижи за възрастните хора. Това е двойно предизвикателство, защото от една страна, потенциалните доставчици на грижи, които да се грижат за повече зависими хора са по-малко; а от друга страна, намаляващият брой на населението в трудоспособна възраст трябва да финансира по-високите обществени разходите за дългосрочна грижа. Универсалната дългосрочна грижа и по-добрата координация са от критично значение за тези страни, става ясно от последното изследване на Световната банка, озаглавено “Политики за дългосрочни грижи за възрастното население в новите страни-членки на ЕС и Хърватия: Предизвикателства и възможности”.
През 2025 г. повече от един на всеки петима българи ще бъде над 65 години. Средно българите живеят 73.3 години, като продължителността на живот за мъжете е 69.8 години, а за жените - 77 години. Сега 2,192 милиона българи са неработещи пенсионери. Средната възраст на българския пенсионер е 71.2 години. Понастоящем на всеки възрастен жител се падат четирима работещи българи. До 2050 г. на всеки българин над 65 годишна възраст ще се падат по-малко от двама работещи.
Тези факти водят до очевидното заключение: скоро ще има засилено търсене на услуги за дългосрочни грижи в новите страни-членки на ЕС. Изследването на Световната банка разглежда въпросите кой предоставя грижи и кой плаща за тези грижи. Изводите на доклада бяха представени днес в София пред експерти, които създават политиките България, Полша, Латвия и Хърватия. Събитието се организира съвместно с българските министерства на труда и социалната политика и здравеопазването.
“Разглеждайки как различните страни подхождат към този проблем ни стана ясно, че наистина няма “едно решение, което да пасва на всички,” обяснява Йоханес Кьотъл, икономист в Сектора за човешко развитие за Европа и Централна Азия на Световната Банка. “Това, което проличава ясно от всички модели - от данъчно-финансираните социални мрежи като Медикейд в Съединените щати, до универсалните права, финансирани или от данъци, както е в Австрия, или от обезщетения за социално осигуряване, както е в Германия и Япония – е, че е необходимо някакъв вид обществено обединяване на риска. Въз основа на нашия преглед, предлагаме новите страни-членки на ЕС и Хърватия да поставят на разглеждане една универсална система за основна защита на всички лица, нуждаещи се от услуги за дългосрочни грижи.”
Новите страни-членки вече са започнали да предприемат мерки във връзка с предизвикателствата, които произтичат от застаряването на населението посредством различни интервенции в политиките. Проучването на Банката изследва въпроса дали тези интервенции ще бъдат достатъчни, или има нужда от по-широки системни реформи, особено в сферата на финансирането на услугите за дългосрочни грижи. Освен това, в доклада се пита какви уроци могат да се извлекат от опита на страните, които по-отдавна се занимават с тези предизвикателства.
Като прави оценка на световната научна литература по въпросите за финансирането и предоставянето на услуги за дългосрочни грижи, проучването разработва рамка за работа по публичната политика за дългосрочни грижи. То прилага тази рамка към четири страни – България, Хърватия, Латвия и Полша – като проучва сегашното състояние на дългосрочните грижи в тези страни, и като прилага рамката, предлага варианти, които да бъдат разгледани от експертите и създателите на политики.
В частност, проучването прави предположението, че уроците, научени от страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), може би биха били най-полезни за новите страни-членки на ЕС и Хърватия. Едно от основните заключения на доклада е, че и в четирите страни финансирането и осигуряването на услуги за дългосрочни грижи обхваща едновременно здравния и социалния сектори. Осигуряването на услугите е до голяма степен публично, с ограничена роля на частния сектор и НПО.*.
Освен това, проучването разкрива, че в четирите страни също така се прилага комбинация от парични и натурални помощи, свързани с услугите за дългосрочни грижи. Във всички страни програмите за парични помощи се управляват чрез системата за социално подпомагане. В Хърватия, Полша и Латвия, системата за социално подпомагане включва също натурални облаги под формата на финансиране за домовете за социално настаняване. Ако възрастно лице бъде насочено към дом за социално настаняване, паричната помощ се предоставя пряко на дома за социално настаняване. В България и Полша, помощите са разпределени в социалния и здравния сектор. В България, системата за социално подпомагане предоставя парични помощи. Но в Латвия, неформалните доставчици на услуги не са осигурени чрез парична помощ. Освен това, всичките четири страни изглежда широко предоставят дългосрочни грижи в институции.
Опитът на страните от ОИСР предполага пет общи насоки за бъдещи реформи в политиките:
- От медицински към социални услуги: Много зависими хора и техните семейства се обръщат към здравния сектор, в частност болниците, когато в действителност се нуждаят от социални грижи. Дългосрочните грижи, осигурявани от здравния сектор, биха могли да бъдат едновременно неадекватни и нерентабилни.
- От институционални към комунално-базирани услуги: В повечето страни липсват комунално-базирани грижи като дневни грижи, живот с придружител, домашни грижи. Пациентите масово предпочитат да получават грижи в своите домове, а в много случаи това е и най-евтиното решение.
- От разпокъсаност към координация: В частност, между здравния и социалния сектор, където разпокъсаността на финансирането и предоставянето на дългосрочни грижи води до прехвърляне на разходи между секторите, за сметка на добруването на пациентите. От основно значение е да се координират грижите за пациента, в частност чрез съвместни оценки на нуждите.
- От производство на услуги към купуване на услуги: В бъдеще голям дял от всички икономики ще се развива около полагането на грижи за населението. Всичко това не може да се извърши от обществения сектор. Общественият сектор трябва да определи основните си компетенции и да закупи от частния сектор онези услуги за дългосрочни грижи, които са подходящи за производство от частния сектор.
- От натурални облаги към парични помощи и ваучери: Паричните помощи създават за пациента отговорността да си купи подходящия вид грижи и могат да играят важна роля за подкрепата на неформалните грижи и за стимулиране на реакция в частния сектор.
“За съжаление няма налични съпоставими данни за текущите публични разходи във всички страни-членки на ЕС,” казва Шарбани Чакраборти, старши специалист по здравни въпроси на Световната Банка и един от основните автори на доклада. “Но дори и без дълбок финансов анализ, лесно е да се предположи, че предизвикателствата, които поставя намаляващото и застаряващо население в тези страни, скоро ще създаде натиск както върху държавата, така и върху отделните семейства. Поемането на инициативата да се разгледат различни политики и предприемането на тяхната реализация, предоставят възможност тези напрежения да се намалят в дългосрочен план.”
* С изключение на Хърватия, където две трети от институционалните домове за възрастни са частни
