Банкок, 21 януари 2010 г. — Започналото възстановяване на глобалната икономика ще забави темп по-късно през годината, когато се очаква да намалее влиянието на фискалното стимулиране. Финансовите пазари продължават да изпитват затруднения, а търсенето в частния сектор изостава в условията на висока безработица, се казва в нов доклад на Световната банка.
Публикуваните днес „Глобални икономически перспективи 2010” предупреждават, че макар финансовата криза да е преминала най-лошата си фаза, глобалното възстановяване е все още твърде крехко. В доклада се прогнозира, че последствията от кризата ще променят условията за финансиране и растеж през следващите 10 години.
Очаква се глобалният брутен вътрешен продукт, който през 2009 г, е намалял с 2,2 процента, да нарасне с 2,7 процента през настоящата и с 3,2 процента през 2011 година (Или съответно с -1, 3,5 и 4%, ако данните са претеглени с паритети на покупателната способност). Перспективите за развиващите се страни сочат сравнително стабилно възстановяване с растеж от 5,2 процента през настоящата и 5,8 процента през 2011 година при 1,2 процента през 2009 година. Брутният вътрешен продукт на богатите страни, който през 2009 г. е отбелязъл спад от 3,3 процента, се очаква да нараства с по-ниски темпове – съответно с 1,8 и 2,3 процента през 2010 и 2011 г. Прогнозата за обемите на световната търговия, които отбелязаха спад от зашеметяващите 14,4 процента през 2009 г,, са за увеличение респективно от 4,3 и 6,2 процента през настоящата и 2011 година.
Макар това да е най-вероятният сценарий, високата степен на несигурност продължава да хвърля сянка върху прогнозите. В зависимост от доверието на потребителите и представянето на бизнеса през следващите няколко тримесечия и от момента, в който ще настъпи оттегляне на фискални и монетарни стимули, растежът през 2011 г, би могъл да отбележи както спад от 2,5 процента, така и ръст до 3,4 процента.
„За съжаление не можем да очакваме бързо възстановяване от една толкова дълбока и болезнена криза, тъй като ще са необходими няколко години, за да бъдат възстановени икономиките и работните места. Последствията за бедните ще са осезаеми,” казва Джъстин Лин, главен икономист и старши вицепрезидент на Световната банка. „Най-бедните страни, които разчитат на безвъзмездни помощи и субсидирани заеми, вероятно ще имат нужда от допълнително финансиране в размер на 35-50 милиарда щ.д., за да продължат изпълнението на докризисните си социални програми”.
В подобна все още деликатна обстановка, цените на петрола се очаква да останат преобладаващо стабилни при средни нива от 76 щ.д.за барел, а цените на останалите стоки - да нарастват средно с 3 процента годишно през 2010 и 2011 г.
Докладът предупреждава, че независимо от връщането към положителен растеж, ще са необходими няколко години преди икономиките да успеят да компенсират вече понесените щети. В него се посочва, че през 2010 г. броят на хората, живеещи в крайна бедност (т.е. с по-малко от 1,25 щ.д. на ден) ще бъде с 64 милиона повече отколкото, ако кризата не се беше състояла.
Нещо повече, през следващите 5 до 10 години очакванията за повишено въздържане от рискове, по-благуразумно отношение към регулирането и необходимост от овладяване на някои от най-рисковите практики на кредитиране, характерни за периода на кредитния бум, предшествал началото на кризата, може да доведат до по-оскъден и по-скъп капитал за развиващите се страни.
„Със затягането на международните финансови условия фирмите в развиващите се страни ще се изправят пред по-високи разходи по кредитирането, по-ниски нива на кредитите и свиване на международните капиталови потоци. В резултат на това, през следващите 5 до 7 години тенденците в растежа на развиващите се страни вероятно ще са с 0,2 до 0,7 процента по-ниски, отколкото биха били при високите нива на финансиране и ниските цени на кредитите от периода на оживление”, казва Андрю Бърнс, един от водещите автори на доклада.
Въпреки че се очаква да бъдат засегнати всички форми на финансиране, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) би трябвало да са по-слабо повлияни в сравнение с дълговите потоци. Компаниите-майки, обаче, ще се сблъскат с по-високи капиталови разходи, което ще ограничи възможността им да финансират индивидуални проекти. Вследствие на това се очаква в средносрочен план ПЧИ да отбележат спад в сравнение с отбелязания неотдавна връх от 3.9 процента от БВП за развиващите се страни през 2007 г. до около 2.8-3.0 процента. Последствията от подобно намаляване могат да бъдат сериозни, тъй като ПЧИ представляват цели 20 процента от общите инвестиции в районите на Субсахарска Африка, Европа и Централна Азия, и Латинска Америка.
„Развиващите се страни не могат да избегнат по-стриктните международни финансови условия, но трябва да намалят вътрешните разходи по кредитиране и да насърчат развитието на местните капиталови пазари чрез разширяване на регионалните финансови центрове и подобряване на конкуренцията и регулациите в местния банков сектор,” казва Ханс Тимер, директор на Групата за прогнози на Световна банка. „Макар че ще отнеме време за постигане на видими резултати, подобни стъпки биха могли да разширят достъпа до капитали и да спомогнат за връщане на развиващите се страни на пистата на по-високия растеж, откъдето бяха изхвърлени от кризата”.
Докладът констатира, че по-либералните международни финансови условия в периода от 2003 до 2007 година са допринесли за бума във финансирането и растежа на развиващите се страни. Значително по-ниските разходи по кредитирането са довели до нарастване както на международните капиталови потоци, така и на вътрешното кредитиране, което е допринесло за 30-процентното увеличение на инвестициите в развиващите се страни. Предизвиканото бързо нарастване на капиталовите наличности е било до голяма степен в основата на постигнатото увеличение от 1,5 процентни пункта в темпа на потенциалния ръст на икономиките на развиващите се страни.
Докато изключително силният растеж на развиващите се страни през периода на оживление е бил отражение на потенциалния ръст на БВП, то глобалните фанасови условия, които са го подхранвали, са се оказали определено неустойчиви.
Фактите в доклада „Глобални икономически перспективи 2010”: Регионални прогнози
Регионът на Източна Азия и Тихоокеанския басейн беше лидер в съживяването на глобалната икономика през миналата година, което е отражение на важни мерки в областта на данъчната политика и повишено търсене на вътрешните пазари. Китай, с растеж от 8,4 процента през изминалата година, беше двигател на регионалния растеж, създавайки модел, който се очаква да бъде продължен и през настоящата година с прогнозни 9 процента ръст на китайския БВП. Ръстът на БВП на региона се изчислява на 6,8 процента за 2009 г., като очакванията са той да достигне 8,1 процента през настоящата година. Капиталовите потоци се завръщат в региона, а развитието на местните финансови пазари даде тласък на по-нататъшното възстановяване. Продължаващият излишък на производствен капацитет и умереният напредък в нарастването на световната търговия ще попречат ръста на БВП да надхвърли 8,2 процента през 2011 г.
В резултат на проявили се по-рано слабости (по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс и на държавния бюджет) в много от страните на развиващия се регион на Европа и Централна Азия бяха най-силно засегнати от кризата със спад в БВП, изчисляван на 6,2 процента за 2009 година. Въпреки прогнозите за 2,7 процента ръст на БВП през 2010 и 3,6 процента през 2011 г,, темповете на растеж при повечето икономики ще останат под техния потенциален растеж, като безработицата и преструктурирането ще продължават да бъдат значителни. Много по-високи нива на необслужвани заеми, по-високи лихви и слаби международни капиталови потоци ще подтискат икономическия растеж. Нещо повече, няма да отшумят сериозните рискове пред растежа, включително вероятността от вторична регионална финансова криза или двойно по-дълбока рецесия. Независимо от подобряването на международните финансови условия и адаптирането на вътрешните пазари, през 2010 г. се очаква нуждите от вътрешно-регионално финансиране да надхвърлят с около 54 милиарда щ.д. обема на входящите потоци.
По-здравите икономически основи помогнаха на региона на Латинска Америка и Карибския басейн да премине през кризата доста по-успешно в сравнение с миналото. След спад в БВП, изчисляван на 2,6 процента за миналата година, регионалният БВП се очаква да нарасне с 3,1 процента през 2010 и с 3,6 процента през 2011 г., въпреки че по-слабите инвестиции ще попречат на растежа да достигне нивата от годините на оживление. Трансферите от частни лица от чужбина и донякъде туризмът (два важни източника на външно финансиране за страните от Карибския басейн) се очаква да отбележат умерено възстановяване през периода 2010-2011 г., тъй като ще бъдат спъвани от слабия пазар на труда в Съединените щати и други страни с високи доходи. Сред ключовите предизвикателства пред региона са отслабване на мерките за стимулиране, фискалната устойчивост на предоставяните помощи за безработни и поддържане на политика на отворени врати за международната търговия и инвестиции.
Регионът на Близкия Изток и Северна Африка беше по-слабо засегнат от кризата в сравнение с други региони, с общо забавяне от 2,9 процента в ръста на БВП през 2009 г. Растежът в развиващите се страни-вносителки на петрол се изчислява на 4,7 процента за 2009 г. В развиващите се страни-износителки на петрол растежът е намалял до 1,6 процента, което е отражение както на свитото производство, така и спадналите приходи от петрол. Прогнозата за региона като цяло е БВП да нарасне с 3,7 процента през 2010 и с 4,4 процента през 2011 г. Предвижданията за възстановяване се предпоставят от възраждането на глобалното търсене на петрол, стабилизирането на цените на петрола и отражението на този процес върху ключови експортни пазари. Въпреки постепенното оттегляне на мерките за фискално стимулиране, очакванията са умереното повишаване на капиталовите и потребителски разходи да допринесе за един по-стабилен растеж.
Южна Азия като че ли успя да избегне най-страшните ефекти от кризата. Независимо от това, очакваният за 2009 г. ръст на БВП от 5,7 процента (също като през 2008 г.) представлява видимо отстъпление от нивата през периода на оживление, което до голяма степен се дължи на ясно изразения спад в нарастването на инвестициите. Частните капиталови потоци - основен канал на проявление на кризата, са с по-незначителен дял в БВП на Южна Азия (особено преките чуждестранни инвестиции) в сравнение с повечето от останалите региони. Наред с това вътрешното търсене в региона беше сравнително устойчиво, подкрепено от антициклични макроикономически политики. Очаква се растежът да скочи до 6,9 и 7,4 процента респективно през 2010 и 2011 г.
Субсахарска Африка също беше силно засегната. Кризата беше почувствана най-напред в търговския сектор, преките чуждестранни инвестиции, туризма, трансферите на частни лица от чужбина и каналите за официални помощи. Нарастването на БВП на региона през изминалата година се оценява на едва 1,1 процента. Страните-износителки на петрол и тези със средни доходи бяха засегнати по-силно, отколкото страните с ниски доходи, крехките и по-слабо интегрираните страни, или поне в началото това беше така. През 2010 г. БВП се очаква да нарасне с 4,8 процента в страните от Субсахарска Африка, без Република Южна Африка, при ръст от 4,2 процента в „крехките държави”, и 4,8 процента в страните с ниски доходи. Република Южна Африка се очаква да отбележи ръст от 2 процента през настоящата година след свиването от 1,8 процента през 2009 г., докато в страните със средни доходи растежът ще достигне 3,5 процента. Общите икономически изгледи за региона остават несигурни и степента на възстановяване до голяма степен ще зависи от търсенето на ключови експортни пазари.
