Българите се стремят към споделен просперитет и равни възможности за всички

Осеммесечни консултации поставиха основата на новоодобрената рамка за партньорство на Групата на Световната банка с България за финансовия период 2017-2022

Преходът на България към модерно демократично общество и икономика започна през 1989 г. Почти 27 години след политическата промяна, сега България е открита, модерна и жизненоспособна държава, пълноправен член на Европейския съюз и страна с доходи над средните. Големи надежди и разочарования съпътстваха прехода, като Групата на Световната банка (ГСБ) неизменно беше доверен партньор във времена на успехи и трудности.

В очакване на новата рамка за партньорство, екипът на Световната банка предприе серия от консултации в цялата страна, за да чуе от всички заинтересовани страни какви са предизвикателствата и надеждите за бъдещето. Научихме много, намерихме много приятели, радвахме се на гостоприемство и усмивки, опитахме се да разберем препятствията, които различните групи от хора срещат, дискутирахме и различни идеи как да се преодолеят трудностите. Нашето разбиране след тези срещи е, че почти всички българи, с които се срещнахме се стремят към споделен просперитет и равни възможности за всички.

Индикаторите за споделен просперитет в България будят безпокойство. Годишният ръст на доходите от 1,3% (база данни на Световната банка за споделения просперитет по света) през периода 2007-2012 г. при най-бедните 40% от населението е по-бавен в сравнение със средния ръст от 1,4% за цялото население. Най-силно нарастване на доходите при най-бедните 40% е отбелязано през периода на икономически възход (2007-2008 г.), но последвалата глобална икономическа криза е отнела някои от придобитите ползи, особено що се отнася до най-бедните, чиито доходи са спаднали след загубата на голям брой нискоквалифицирани работни места. Насърчаването на споделения просперитет е едната част от глобалната цел на Групата на Световната банка и е в основата на новата рамка за партньорство с България, която се концентрира върху две сфери, а именно 1) засилване на институциите за устойчив растеж и 2) инвестиции в хората. Тези две приоритетни области бяха за пръв път посочени от респондентите на проведеното през 2015 г. изследване на общественото мнение в страната за ролята на ГСБ. (изследването може да бъде намерено на този линк – на англ. език)

С цел да провери изводите си от специалния докрад, наречен Систематичен анализ за България, екипът на Световната банка пътува из страната, посещавайки девет населени места. По време на визитите получихме много откровени отговори както от отделни хора, така и по време на формални срещи с местните власти във всяко едно населено място. В повечето от дискусиите в страната си партнирахме с представителството на Европейската комисия в България.

В Пловдив, втория по големина град в България, научихме, че уменията са от собено значение и работодателите изпитват трудности при намиране на хора с адекватните знания и опит. Кметът на Малко Търново, град в южната част на страната на границата с Турция, сподели опасенията си за обезлюдяването на общината и трудностите при предоставянето на основни услуги. В Ямбол говорихмеза как услугите в подкрепа на ранното детско развитие създават надежда за бъдещето, а в Бургас обсъдихме важността на инфраструктурата и свързаността, както и необходимостста за подобряване на образователните резултати.

Във Велико Търново, средновековната столица на България, научихме как предоставянето на качествени социални и здравни услуги от общините допринася за икономическото развитие, а в Благоевград университетски преподаватели и студенти призоваха за преосмисляне на модела за растеж. Дунавският град Русе ни предостави нова възможност да се срещнем с представителите на академичната общност и гражданското общество, а във Враца получихме информация от първа ръка за проекта на Българския червен кръст за предоставяне на интегрирани услуги за възрастни хора по домовете.

Националните консултации със заинтересованите страни доведоха до извеждането на специална приоритетна сфера в новата Рамка за партньорство, наречена инвестиции в хората. Тази област отразява взаимната ангажираност на правителството и на Световната банка да се гарантира, че ползите от икономическия растеж облагодетелстват всички българи, както и да се даде възможност на всички да допринесат за просперитета на страната.

Макар и инвестициите в хората да са приоритет за българското правителство чрез използване на европейски и бюджетни средства, Световната банка ще подпомогне този процес като се фокусира върху аналитична дейност и диалог по политиките, използвайки финансиране от административния си бюджет, и засилвайки работата си с Европейската комисия и други партньори, като използва и други регионални инициативи.

Първите ясно дефинирани области, в които Световната банка започна да извършва анализи, включват политиките и услугите за ранното детско развитие, както и проучването на развични политики и идеи за предоставяне на интергирани основни услуги за населението. Надграждайки над изводите от последния си доклад за застаряване на населението в България, Банката подкрепя националния диалог по демографските въпроси, наред с детайлно изследване на уменията на работната сила в България.