Вярно ли е, че възрастните работници мечтаят да се пенсионират? А дали отговорят на истината и твърденията, че възрастните не са производителни? Как остарява България и може ли да се възползва от уменията и знанията на възрастните и какво означава терминът активно стареене? Тези въпроси бяха дискутирани на кръгла маса, коята се проведе днес в София. Събитието се организира от Световната банка съвместно с с Балканския институт по труда и социалната политика и в партньорство Министерство на труда и социалната политика.
Виктория Левин, старши икономист в Световната бака представи на дискусията част от изводите на неотдавнашен доклад посвене на активното стареене в Централна Европа и Балтийските държави и поясни, че активно стареене означава по-здрави, по-производителни възрастни с достойни доходи и добро качество на живот. (виж инфографиката) Тя изтъкна също така, че съществува нарастващ обем от изследвания, който развенчават митовете и погрешните схващания, че възрастните мечтаят за пенсия и са по-ниско производителни работници. Според нея Бългаия може да се справи успешно с демографското предизвикателство на стареенето ако приложи политики, свързани с активното стаеене.
Българският министър на труда и социалната политика Зорница Русинова изтъкна, че справянето с демографското предизвикателство е водещ приоритет и очерта основните насоки на правителствената програма в тази насока. От своя страна Балканският институт изнесе данни от изследване на пазара на труда в страната, а Българският Червен Кръст представи резултати от проект за интегрирани здравно-социални услуги за възрастни в общността.
България е в процес на дълбока социално-икономическа трансформация, предизвикана от извънредните демографски промени. Между 1950 г. и 1988 г. населението на страната е нараснало от 7,3 милиона до 9,0 милиона, след което за двойно по-кратък период е намаляло до 7,5 милиона през 2010 г. Ниската раждаемост, високата смъртност и значителната емиграция обясняват бавното нарастване на населението след 1990 г., както и рязкото му намаляване през последните две десетилетия. Само емиграцията е допринесла за 10-процентно намаляване на броя на икономически активното население от 1990 г. насам.
България се очертава като страната с най-стръмен спад сред в населението в трудоспособна възраст и застаряващото население. Това потенциално ще наложи тежко бреме върху икономиката. Според предвижданията на ООН, предлагането на работна сила в страната се очаква да намалее с до 40% до 2050 г. Коефициентът на възрастова зависимост, т.е. делът на възрастните хора от общия брой на населението, се очаква да се удвои през следващите четири десетилетия. До 2050 г. един от всеки трима българи се очаква да бъде по-възрастен от 65 години и само един от всеки двама българи се очаква да бъде в трудоспособна възраст. Тъй като делът на населението, което работи, е ключов фактор за нивото на доходите на една страна, неговият спад е вероятно да потисне растежа.
Колкото повече нараства производителността, толкова по-лесно ще бъде за България да се справи с тези демографски предизвикателства. Като се има предвид спадът в населението в трудоспособна възраст, България ще трябва да разчита на ръста на производителността за поддържане на растежа на съвкупните доходи. Нарастването на производителността означава, че страната е в състояние да произвежда повече продукция със същото количество производствени ресурси на входа, например капитал и труд.
Когато се увеличава количеството продукция на един работник, реално по-малък брой работници ще се налага да плащат за съществуващите задължения в здравеопазването, пенсионната система и дългосрочните грижи. Високият растеж е вероятно да генерира също и по-добри възможности за работа, привличайки повече работници да участват в работната сила и да останат или да дойдат в България.
Наред с това е необходимо да се повишат спестяванията на домакинствата, за да се гарантира, че възрастните хора ще могат да си позволят по-добър стандарт на живот.
