Руската инвазия в Украйна пречи на икономическото възстановяване след пандемията в развиваща се Европа и Централна Азия

ВАШИНГТОН, 4 октомври 2022 – Продължаващата война в Украйна помрачи перспективите за икономическо възстановяване след пандемията в нововъзникващите и развиващите се икономики в региона на Европа и Централна Азия, твърди последният икономически доклад на Световната банка за региона, публикуван днес.

Икономическата активност ще остане силно понижена през следващата година, с минимален растеж от 0,3% през 2023 г., тъй като шоковете в цените на енергийните носители продължават да оказват влияние върху региона. Досега обаче регионът се справи с бурята от руската инвазия в Украйна по-добре от прогнозираното. Очаква се производството в региона да се свие с 0,2% тази година, отчитайки растеж над очаквания в някои от най-големите икономики в региона и удължавайки предпазливо програмите за стимулиране от времената на пандемията.

Очакванията сега са икономиката на Украйна да се свие с 35% тази година, въпреки че икономическата активност е белязана от унищожаването на производствения капацитет, щетите върху земеделските земи и намаленото предлагане на работна ръка, тъй като се оценява, че повече от 14 милиона души са били разселени. Според последните оценки на Световната банка нуждите от инвестиции за възстановяване и реконструкция в социалните, производствените и инфраструктурните сектори на страната възлизат на най-малко 349 милиарда долара, което е повече от 1,5 пъти повече от размера на предвоенната икономика на Украйна през 2021 г.

„Руската инвазия в Украйна предизвика едно от най-големите разселения и нанесе тежки щети на икономическия живот и обикновените хора “, каза Анна Биерде, вицепрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „Украйна се нуждае както от огромна финансова подкрепа докато тази ненужна война продължава, така и от проекти за възстановяване и реконструкция, които могат бързо да бъдат приложени. “

Световната икономика е отслабена от войната поради значителните смущения в търговията и шоковете в цените на храните и горивата, като всичко това допринася за високата инфлация и последващото затягане финансирането в световен аспект. Икономическата активност в еврозоната - най-големият икономически партньор на нововъзникващите и развиващите се икономики (EMDE) в Европа и Централна Азия, се влоши значително през втората половина на 2022 г. поради проблеми във веригите на доставки, финансови трудности и спад в доверието на потребителите и бизнеса . Най-вредните ефекти от инвазията в Украйна са свързани със скока в цените на енергията на фона на големи намаления на руските енергийни доставки.

Понижаването на прогнозите за растеж през 2023 г. е широко разпространено в нововъзникващите и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия, тъй като перспективите на региона особено несигурни. Продължаването и ожесточаването на войната може да причини значително по-големи икономически и екологични щети и носи по-голям потенциал за фрагментация на международната търговия и инвестиции. Рискът от финансов стрес също остава висок предвид високите нива на дълга и инфлацията.

Допълнителна част на доклада се спира върху аспектите на енергийната криза в региона. Световните цени на петрола, газа и въглищата се покачват от началото на 2021 г., но нивата им достигнаха рекорди след нахлуването на Русия в Украйна, напомпвайки инфлацията до нива, невиждани от десетилетия. Тази безпрецедентна криза има последици както за потребителите, така и за правителствата – ограничава фискалното пространство, фирмената производителност; и благосъстоянията на домакинствата.

От енергийната криза най-силно ще бъдат засегнати страните със средна до висока зависимост от вноса на природен газ за отопление (което представлява 30% от търсенето на енергия), за нуждите промишлеността или за производство електричество, както и държавите, тясно свързани с енергийните пазари на ЕС. Тези страни трябва да се подготвят за недостиг на газ и да въведат планове за извънредни ситуации с цел смекчаване на най-лошите въздействия върху домакинствата и фирмите, включително пестене на енергия, повишаване на енергийната ефективност и прилагане на квоти. Други дености, които изискват относително минимални инвестиции и имат незабавно въздействие, включват провеждане на кампании за промяна на потребителското поведение с особен фокус върху ефективността на отоплението в домове и сгради, като уплътняване на прозорци и добавяне на изолация.

„Припокриващите се кризи - войната в Украйна, продължаващата пандемия и скокът на цените на храните и горивата, болезнено напомнят на правителствата, че трябва да бъдат подготвени да управляват масивни, неочаквани сътресения, които се развиват много бързо“, каза г-жа Биерде. „Системите за социална защита, които са в основата на усилията за борба с бедността, трябва да бъдат модернизирани, за да станат ефективни при сътресения, както и при по-дългосрочни предизвикателства.“

Докладът също така включва специална глава, посветена на системите за социална защита в региона, които изиграха важна роля за подкрепа на домакинствата и бизнеса по време на пандемията и както и за посрещане на последиците от войната в Украйна.

В отговор на пандемията в региона бяха използвани два широкообхватни политически инструмента – мерки за защита на доходите и мерки за защита на работните места. Докладът оценява ефективността на тези мерки за насърчаване на икономическия растеж, намаляване на бедността и запазване на работните места. Изследването установява, че в краткосрочен план по-високите разходи за мерки за защита на работните места са свързани с по-висока заетост и по-малко бедност. Ефектът от тези мерки за стимулиране на растежа обаче не е толкова категорично ясен.

Уроците от пандемията са важни за създателите на политики, за да може системите за социална защита да станат адаптивни и приобщаващи, за да се адресират ефективно както краткосрочните шокове в икономиката, така и по-дългосрочните тенденции, които променят пазарите на труда, включително глобализацията, демографските тенденции, технологичните иновации и въздействието на изменението на климата и климатичните политики.

Политическите интервенции за изграждане на системи за социална защита в бъдеще могат да включват комбинация от (а) гарантирана подкрепа за минимален доход, предназначена да защити лицата и домакинствата от неблагоприятни сътресения, (б) регулаторни реформи, които постепенно премахват ограниченията върху практиките за наемане и уволнения и в крайна сметка да подкрепят създаването на работни места в частния сектор и намаляването на неформалния сектор; (в) засилен обхват и защита на уязвимите групи; и (г) цифровизация за подобряване на качеството и количеството на предоставяните услуги.

About The World Bank

The World Bank Group has a bold vision: to create a world free of poverty on a livable planet. In more than 100 countries, the World Bank Group provides financing, advice, and innovative solutions that improve lives by creating jobs, strengthening economic growth, and confronting the most urgent global challenges. For more information, please visit www.worldbank.org, www.miga.org, and www.ifc.org.