Skip to Main Navigation
СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ 8 юни, 2020

COVID-19 изправя световната икономика пред най-тежката рецесия от Втората световна война насам

Доходите на глава от населението се свиват във всички региони

Вашингтон, 8 юни 2020 г. - Бързият и масов шок от коронавирусната пандемия и мерките за нейното овладяване доведоха глобална икономика до силно свиване. Според прогнозите на Световната банка глобалната икономика ще се свие с 5,2% през тази година.[1] Това се явява най-дълбоката рецесия от Втората световна война насам, като най-голямата част от икономиките отбелязват спад на производството на глава от населението от 1870 г. насам, се казва в юнския доклад на Световната банка за Глобалните икономически перспективи.

Очаква се икономическата активност сред напредналите икономики да се свие със 7% през 2020 г., тъй като вътрешното търсене и предлагане, търговия и финанси са сериозно нарушени. Очаква се нововъзникващите пазари и развиващите се икономики да се свият с 2.5% през тази година, първото намаление, което се отчита за тази група от поне шестдесет години. Очаква се доходите на глава от населението да намалеят с 3,6%, което ще вкара милиони хора в крайна бедност още тази година.

Ударът е най-силен в страните, където пандемията е била най-тежка и където се разчита много на световната търговия, туризма, износа на стоки и външното финансиране. Въпреки че степента на срив ще варира от регион до регион, всички нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, които и без това са уязвими ще засилят уязвимостта си към външни шокове. Нещо повече, спирането на учебните занятия и прекъсванията в достъпа до основна медицинска помощ вероятно ще окажат трайно влияние върху развитието на човешкия капитал.

„Това е много отрезвяваща прогноза, тъй като кризата вероятно ще остави дълготрайни белези и ще доведе до големи глобални предизвикателства“,заяви вицепрезидентът на групата на Световната банка за справедлив растеж, финанси и институции Джейла Пазарбашиоглу. „Първата ни работа е да се справим с глобалната здравна и икономическа извънредна ситуация. След това световната общност трябва да се обедини, за да намери начини за възможно най-стабилното възстановяване, за да предотврати изпадането на повече хора в бедност и безработица. "

Основният сценарий в прогнозата предполага, че пандемията отстъпва достатъчно, за да позволи премахването на мерките към средата на годината в напредналите икономики, но малко по-късно в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики. Според този сценарий неблагоприятните глобални влияния ще намалеят през втората половина на годината, а разместванията на финансовите пазари няма да са дълготрайни. Така се очаква глобалният растеж да се възстанови до 4,2% през 2021 г., тъй като развитите икономики ще нарастват с 3,9%, а нововъзникващите и развиващите икономики ще възвърнат 4,6% от ръста си.

Въпреки това, перспективите са силно несигурни и рисковете от понижение са преобладаващи, включително възможността за по-продължителна пандемия, финансови катаклизми и оттегляне от световните вериги в търговията и предлагането. Негативният сценарий може да доведе до свиване на световната икономика с цели 8% през тази година, последвано от бавно възстановяване през 2021 г. с малко над 1%, като продукцията в нововъзникващите и развиващите икономики ще се свие с почти 5% тази година.

Американската икономика се очаква да се свие с 6,1% през тази година, в резултат от карантината и мерките, свързани с контрола над пандемията. Очаква се продукцията на еврозоната да се свие с 9,1% през 2020 г., тъй като тук бяха регистрирани най-широко разпространените огнища на болестта, което се отрази сериозно на икономическата активност. Очаква се и икономиката на Япония да се свие с 6,1%, тъй като превантивните мерки също забавят икономическата активност.

„Рецесията от COVID-19 е единствена в много отношения и е най-вероятно най-дълбоката в развитите икономики от Втората световна война насам. Това е и първото свиване на производството в нововъзникващите и развиващите се икономики поне през последните шест десетилетия, “ смята Директорът на групата за прогнози на Световната банка Айхан Косе, „Случващото се в момента се разглежда като период на най-бързите и най-стръмни понижения в прогнозите за глобален растеж. Ако миналото може да послужи за урок, може да се очаква и по-нататъшен спад в растежа, а това предполага, че политиците трябва да са готови да използват допълнителни мерки за подпомагане на икономическата активност. “

Аналитичните раздели в това издание на „Глобални икономически перспективи“ разглеждат ключови аспекти на този исторически икономически шок, а именно:

  • Колко дълбока ще бъде рецесията COVID-19? Изследването на 183 икономики през периода 1870-2021 г. предлага историческа перспектива за глобалните рецесии.
  • Сценарии за възможни резултати от растежа: Прогнозите за растеж в краткосрочен план са обект на необичайна степен на несигурност; анализират се алтернативни сценарии.
  • Как сивият сектор влошава въздействието на пандемията? Здравните и икономическите последици от пандемията вероятно ще се влошат в страни с широко разпространен неформален сектор.
  • Перспективите за страните с ниски доходи: Пандемията нанася тежка човешка и икономическа щета върху най-бедните държави.
  • Регионални макроикономически последици: Всеки регион е изправен пред собствената си уязвимост към пандемията и свързаното с това намаление на растежа.
  • Въздействие върху глобалните вериги: Прекъсванията на глобалните вериги могат да засилят влиянието на пандемията върху търговията, производството и финансовите пазари.
  • Продължителни белези от пандемията: Дълбоките рецесии вероятно ще нанесат дългосрочни щети на инвестициите, ще разрушат човешкия капитал чрез безработица и ще катализират оттегляне от световните вериги в търговията и предлагането. (Публикувано на 2 юни)

Последиците от евтиния нефт: Ниските цени на петрола, които са резултат от безпрецедентен спад на търсенето, е малко вероятно да блокират ефектите от пандемията, но могат да осигурят известна подкрепа по време на възстановяването. (Публикувано на 2 юни)

Пандемията подчертава спешната необходимост от действия в областта на здравеопазването и икономическата политика, включително световното сътрудничество за смекчаване на последиците, защита на уязвимото население и укрепване на капацитета на държавите за предотвратяване и справяне с подобни събития в бъдеще. Изключително важно е нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, които са особено уязвими, да укрепят обществените си здравни системи, като се справят с предизвикателствата, породени от сивия сектор и ограничената социална защита, както и да предприемат реформи за създаване на силен и устойчив растеж след преминаване на кризата.

Ново възникващите пазари и развиващите се икономики, които притежават фискално пространство и достъпни условия за финансиране биха могли да обмислят допълнителени стимули, ако последиците от пандемията продължат. Това трябва да бъде придружено от мерки, които да допринесат за надеждното възстановяване на средносрочната фискална устойчивост, включително и такива, които укрепват фискалните рамки, увеличават мобилизацията на вътрешните приходи и ефективността на разходите и повишават прозрачността на фиска и дълга. Прозрачността на всички държавни финансови ангажименти подобни на дългови инструменти и инвестиции е ключова стъпка за създаване на привлекателен инвестиционен климат и това може да бъде важна стъпка за осигуряване на напредък още през тази година.

Изтеглете доклада за глобалните икономически перспективи през юни 2020 г.

Регионални перспективи:

Източна Азия и Тихия океан: Прогнозира се, че растежът в региона ще спадне до 0,5% през 2020 г., най-ниският от 1967 г., което отразява сривовете, причинени от пандемията. За повече вижте регионален преглед,

Европа и Централна Азия: Предвижда се икономика в региона да се свие с 4,7%, като ще бъдат отчетени рецесии в почти всички страни. За повече вижте регионален преглед,

Латинска Америка и Карибите: Шоковете, произтичащи от пандемията, ще доведат до намаляване на регионалната икономическа активност със 7,2% през 2020 г. За повече информация вижте регионален преглед,

Близкия Изток и Северна Африка: Очаква се икономическата активност в Близкия изток и Северна Африка да се свие с 4,2% в резултат на развитието на пандемията и петролния пазар. За повече вижте регионален преглед,

Южна Азия: Прогнозира се, че икономическата активност в региона ще се свие с 2,7% през 2020 г., тъй като мерките за смекчаване на пандемията възпрепятстват потреблението и активността на услугите, а несигурността за хода на пандемията замразява частните инвестиции. За повече вижте регионален преглед,

Субсахарска Африка: Икономическата активност в региона е на път да се свие с 2,8% през 2020 г., което е най-дълбокото регистрирано свиване. За повече вижтерегионален преглед,

COVID-19 отговор на групата на Световната банка

Групата на Световната банка, един от най-големите източници на финансиране и знания за развиващите се страни, предприема широко, бързо действие да помогне на развиващите се страни да засилят своя пандемичен отговор. Подкрепяме интервенции в областта на общественото здраве, работим за осигуряване на потока от критично важни доставки и оборудване и помагаме на частния сектор да продължи да оперира и да поддържа работни места. Ние ще използваме до 160 милиарда долара финансова подкрепа за 15 месеца, за да помогнем на повече от 100 държави да защитят бедните и уязвимите, да се подкрепи бизнеса и да се засили икономическото възстановяване. Това включва 50 милиарда долара нови ресурси на Международната асоциация за развитие чрез безвъзмездно финансиране и преференциални заеми.

[1] Претеглено през пазарните обменни курсове.


СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ №: 2020/209/EFI

Контакт

Във Вашингтон:
Марк Фелзентал
(202) 458-0051
mfelsenthal@worldbank.org
За заявки за излъчване:
Дейвид Йънг
(202) 473-4691
dyoung7@worldbank.org
Api
Api