СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ

Икономически растеж при увеличаване на заетостта в региона на Европа и Централна Азия

7 Ноември, 2013



Световната банка препоръчва мерки за разкриване на повече и по-достъпни  работни места

Варшава, 7 ноември 2013 г. – Нивото на безработица в страните от регион Европа и Централна Азия (EЦA) е високо, а темповете на разкриване на работни места - ниски, въпреки провеждането на впечатляващи реформи в много страни от региона и цяло десетилетие на значителен икономически растеж в периода преди кризата от 2009 година, се посочва в новия доклад на Световната банка, озаглавен „Отново на работа: Ръст на икономиката и заетостта в региона на Европа и Централна Азия”.

„Наличието на работни места е ключов фактор, който позволява на хората да преодолеят бедността и способства за постигане на всеобщ просперитет. Наред с това, работата дава на хората  нови възможности, прави ги по-видими и значими и им позволява да участват в обществения живот”, отбелязва Лаура Tък, вицепрезидент на Световната банка за регион Европа и Централна Азия. „Проблемът с недостига на работни места в страните от Европа и Централна Азия е  огромен. Но той не е непреодолим и добрата новина е в това, че много страни от региона вече показват верния път, предприемайки необходимите реформи. Надяваме се, че направеният анализ и препоръките, съдържащи се в нашия нов доклад, ще способстват за вземането на информирани решения относно провежданите в региона политики.”

С цел създаване на повече качествени работни места в региона на Европа и Централна Азия, в доклада се препоръчва изпълнението на мерки по две основни стратегически направления:

  • Формиране на базови условия за създаване на работни места чрез изграждане на благоприятна макроикономическа и бизнес среда, която да позволи на съществуващите фирми да растат, а на новите фирми – да се появяват и успешно да се развиват или да излизат от пазара бързо и при ниски разходи; и

  • Подпомагане на работниците в търсенето на нови възможности за работа, като им се предоставят условия за придобиване на необходимите трудови умения и правилни стимули за трудова активност, осигуряване на безпрепятствен достъп до пазара на труда, както и поддръжане на готовността им да се придвижват до региони с по-голям потенциал за създаване на работни места.

Image

В доклада се отбелязва, че темповете на създаване на нови работни места в региона са били ниски дори преди кризата (2000-2007 г.), когато показателите за икономически растеж в региона са били по-високи в сравнение с много други страни с формираща се икономика. Впоследствие състоянието на икономиките в страните от ЕЦА и по-специално нивата на заетост са били сериозно засегнати от започналата през 2009 г. криза, а в периода на посткризисно възстановяване темповете на разкриване на работни места са останали доста мудни. Само 52 от всеки 100 лица в трудоспособна възраст от региона на EЦA са били заети в навечерието на кризата от 2009 г., при 59 в региона на Латинска Америка и Карибския басейн (ЛАК), 66 в Източна Азия и Тихоокеанския басейн (ИAТ) и 57 в страните от ОИСР. Участието на работната сила (заетите или търсещи работа) на  пазара на труда също е било ниско - средно 58%. С избухването на финансовата криза и последвалата рецесия в Еврозоната, равнището на безработица в региона е достигнало 14 процента през 2012 година. Обезпокоителен е фактът, че около половината от всички безработни са търсили работа в продължение на повече от една година. По-голяма вероятност да останат безработни или заети на неформални или нископлатени работни места има при младите и по-възрастните работници, жените и принадлежащите към етнически малцинства. Така например, един от всеки петима млади хора в страните от региона на Европа и Централна Азия принадлежи към категорията безработни NEET: нито работи, нито търси работа, нито учи.

Анализирайки факторите, които обуславят тази тревожна ситуация, авторите на доклада формулират пет основни извода:

  1. Пазарните реформи, които засилват конкуренцията на вътрешните пазари, способстват както за създаването на нови работни места, така и за ръста на производителността, макар че ефектът от тези реформи не се усеща веднага. На първоначалните етапи на икономическо преструктуриране процесите на създаване и закриване на работни места вървят паралелно. Когато страните продължат да модернизират своите икономики, темповете на създаване на работни места започват да изпреварват темповете на съкращаване и това води до по-високи нива на заетост. Реформиралите се на по-ранен етап страни, които са успели да се интегрират към световните пазари - така наречените „напреднали модернизатори”, са се оказали по-успешни в създаването на нови работни места в сравнение с „късните модернизатори”, провеждащи реформите бавно или непоследователно.

  2. Основният обем нови работни места, създадени в региона, се падат на една малка част млади фирми, демонстриращи високи темпове на ръст (така наречените „газели”). Наред с това обаче, нивата на предприемаческа активност, особено сред късните реформатори, остават ниски спрямо други региони, включващи страни със средни доходи, както и спрямо страните от ОИСР. Ето защо страните от ЕЦА трябва да използват своя предприемачески потенциал за успешно създаване на нови фирми, способни да ускорят темповете на формиране на работни места.

  3. Перспективите за заетост, особено при младите хора и по-възрастните работници, се препятстват от недостатъчната квалификация, което е свързано с неспособността на съществуващата система за образование и подготовка на кадри да отговори на промените в търсенето на умения от страна на работодателите. Решаването на този проблем изисква преосмисляне на основните положения, върху които почиват системите на образование, подготовка и учене през целия живот.

  4. Ръстът на заетостта се възпрепятства и от високите косвени данъци върху трудовата дейност по отношение на тези, които преминават от пасивност или безработица във формалния сектор, както и от други бариери пред заетостта, които се отразяват особено неблагоприятно на работниците с ниски заплати, на заетите на непълно работно време, а така също и на обезпечаващите втори доход в домакинството, които са най-често жени, представители на малцинствата, младежи и по-възрастни работници.

  5. Ниската трудова мобилност вътре в страните не позволява преразпределянето на трудовите ресурси там, където е налице по-голям потенциал за създаване на работни места. Ниската вътрешна мобилност компенсира миграцията в чужбина, но това води до влошаване на  демографските перспективи пред редица страни.

При разработване на политиките, насочени към решаване на проблемите с дефицита на работни места в региона, е необходимо да бъде отчитено наследството от плановата икономика, свързано с темповете на осъществяване на пазарни реформи. Важно е също така да бъде отчетен и нарастващият демографски натиск, обусловен от бързото застаряване на населението в повечето страни от ЕЦА и големия брой младежи, навлизащи на пазара на труда в Турция и страните от Централна Азия.

За да бъдат създадени повече качествени работни места, политиците трябва да излязат извън традиционните политики и мерки за регулиране на пазара на труда”, казва Каролина Санчес-Парамо,  ръководител на сектор „Намаляване на бедността и икономическо управление” в регион Европа и Централна Азия на Световната банка и един от авторите на доклада. „Политиките трябва да бъдат съобразени с етапа на  икономическа модернизация и демографските императиви пред всяка отделна страна, но в същото време са необходими усилия на няколко фронта за изграждане на динамичен частен сектор, който да действа като катализатор за създаване на работни места. В частност е необходимо да продължат процесите на реформиране и преструктуриране на предприятията, насърчаване на предприемачеството, подобряване на бизнес средата и разумния достъп до финансиране, което би позволило разширяване на бизнеса, засилване на процесите на интеграция в глобалните пазари и постигане на агломерационни икономии чрез изграждане на по-добра инфраструктура за свързаност и логистика”.

За да бъдат работниците по-добре подготвени за възникващите нови възможности за работа, авторите на доклада препоръчват мерки, които могат да помогнат на работниците да придобият умения, необходими на съвременното работно място, както и премахване на отрицателните стимули за работа и останалите бариери, които пречат за преминаване към продуктивна заетост, включително пречките пред вътрешната миграция.

 „Поради високата данъчна тежест върху работната сила и действащите системи за социална защита, при които участниците внезапно губят правото на обезщетения или на бенефициентите се забранява да работят официално, заетостта във формалния сектор често е неизгодна, особено за нископлатените работници”, казва Омар Ариас, ръководител сектор „Икономика на човешкия капитал” на Световната банка и съавтор на доклада. „За ускоряване на процеса на създаване на работни места ще е необходимо преразглеждане на социалния договор между работници, работодатели и правителства. От съществено значение за устойчивото създаване на работни места и постигане на всеобщ просперитет в региона на Европа и Централна Азия ще бъдат модернизирането на системите на образование и обучение, така че по-добре да съответстват на бързо променящата се ситуация на пазара на труда, както и привеждането на пенсиионната система, социалните помощи, данъците и регулаторната база, касещи работната сила, в съответствие с по-дългия и продуктивен период на трудова дейност.”

Контакти с медиите
Във Варшава
Анна Ковачик
Teл: +48 22 520 80 00
akowalczyk@worldbank.org
Във Вашингтон
Елена Карабан
Teл: (202) 473-9277
ekaraban@worldbank.org
За запитвания за излъчване
Наталия Чеслик
Teл: (202) 458-9369
ncieslik@worldbank.org


СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ №:
2014/172/ECA

Api
Api