Нов доклад на Световна банка препоръчва действия за справяне с липсата на умения на пазарите на труда в региона
Ешборн, 24 октомври, 2011 - Развиващите се страни от Европа и Централна Азия трябва да реформират своите системи за образование и обучение, с цел осигуряване на такива умения и квалификации, каквито се търсят пазара на труда. Това се казва в новия доклад на Световната банка „Skills, NotJustDiplomas: ManagingEducationforResultsinEasternEuropeandCentralAsia”, („Умения, а не просто дипломи: По пътя на реформирането на образованието в Източна Европа и Централна Азия”), който ще бъде представен на 25 октомври в Ешборн, Германия на 6-та конференция на Световната банка, посветена на образованието в региона. Добрата квалификация на работниците спомага за стимулиране на иновациите, конкурентоспособността, производителността на труда и доходите, които са от ключово значение за устойчив икономически растеж в региона.
„Решаването на проблема с липсата на квалифицирани работници в региона изисква фундаментална промяна на подхода, и то по такъв начин, че системите за образование и обучение да обърнат по-голямо внимание не на вложените ресурси, а на резултатите от обучението”, каза Мамта Мурти, директор на сектор „Човешко развитие” за регион Европа и Централна Азия на Световната банка. „Въпреки големия брой студенти, завършващи горен курс на средно и висше образование, проучванията, направени сред 10 000 фирми в региона показват, че липсата на квалифициран персонал е една от най-значимите пречки пред растежа на бизнеса. Докладът изследва именно този парадокс, както и политиките, които биха спомогнали за задоволяване на потребностите на непрестанно развиващите се пазари на труда.”
Три фактора са от значение за качеството и пригодността на образователните системи. На първо място прекалено малко внимание се обръща на измерването на крайния резултат от образованието и обучението. На второ, училищата и местните власти нямат достатъчно свобода и гъвкавост да отговорят на променящите се нужди на местно ниво, поради все още широко разпространената система за централизирано управление на образованието в много от страните. На трето място, страните изпитват затруднения с приспособяването на училищната мрежа към намаляващия брой ученици, което прераства в неправилно разпределение на и без това недостатъчните ресурси – например за поддръжка на почти празни училища, вместо за инвестиции, повишаващи привлекателността на учителската професия.
„Без адекватна информация за уменията, които студентите придобиват и за уменията на възрастните, всяка една политика би била само лутане в тъмното.”, каза Ларс Сондерагрд, Старши специалист по образованието и водещ автор на доклада. „Последното изследване PISA 2009, беше фокусирано върху измерването на уменията на 15-годишните в три дисциплини – четене, наука и математика в 19 страни от региона. Изводите от доклада бяха доста отрезвяващи – голяма част от учениците в региона притежават слаби умения по четене и им липсват умения за разрешаване на елементарни проблеми, което не отговаря на изискванията на глобализиранините, по-конкурентоспособни икономики. Липсват данни за уменията на населението в работоспособна възраст.”
Докладът „Умения, не просто дипломи” анализира предизвикателствата и възможностите за справянето на образователните системи с тази ситуация, въз основата на модерни и ефективни политики и на успешния международен опит. Докладът препоръчва реформи в три основни области:
- „Включване на светлините” – фокус върху измерването на уменията на учениците и възрастните. За да се подобри качеството и приложимостта на образованието, първо трябва да запълним липсата на достатъчна информация. Например, какви точно умения липсват на студентите: за разрешаване на проблеми, технически или поведенчески? Необходими са нови изследвания, които да измерват уменията на младите и възрастните и да оценяват какви са потребностите на фирмите. Ако знаем пропуските, можем да мислим за политики, например за подобряване на учебните програми, за квалификация на учителите и за избор на професия.
- Възможност за адаптация – повече гъвкавост за училищата и местните власти. За да се отговори бързо на развиващите се пазари на труда е необходимо да се децентрализира вземането на решения за най-подходящата организация на обучението от министерствата на образованието към училищата и местните власти. Те са по-близко до нуждите на учениците и местния пазар на труда и затова имат нужда от повече свобода и гъвкавост при управление на бюджетите. Училищата и местните власти трябва да имат глас при определяне на учебните програми и при набирането и управлението на персонала си.
- По-разумно разпределяне на бюджета – подобряване на ефективността на сектора. властите, определящи политиките биха могли да спестят ресурси, ако насочат усилията си за справяне с неефективното разходване на средства (например, поддържането на прекалено голяма училищна мрежа), като по този начин увеличат ресурсите за повишаване атрактивността на учителската професия, разширяване на образованието в ранна детска възраст и за възрастни, измерване на резултатите от обучението и използване на резултатите за формиране на по-добри политики.
Констатациите и препоръките на доклада целят да обогатят националните дебати за реформиране на системите за образование и обучение, по начин, който да повиши пригодността им за изпълнение на стратегиите за приобщаващ растеж на страните от региона.
