СОФИЯ, 10 август 2010 г.―Президентът на Групата на Световна банка Робърт Б. Зелик и министър-председателят на Република България Бойко Борисов подписаха днес Меморандум за разбирателство за активизиране на сътрудничеството за развитие на инфраструктурата в България, включително за ускоряване на поддръжката и инвестициите в пътна и железопътна инфраструктура. На церемонията по подписването присъстваше и Европейския комисар Кристалина Георгиева.
Правителството на България издигна в свой приоритет по-доброто усвояване, управление и използване на фондовете на Европейския съюз (ЕС), особено за инфраструктурни проекти, с цел повишаване на конкурентоспособността на страната, която е член на ЕС. Това означава допълване на европейските фондове с финансиране и подкрепа от международни финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и Световната банка.
Меморандумът за разбирателство има за цел да се стъпи върху дейности, които вече се ползват с финансовата подкрепа на Световна банка по текущи проекти като рехабилитация на съществуващи основни пътни мрежи и подобряване надеждността и качеството на водоснабдяването в общините.
“България има отлична възможност да се възползва максимално от европейските фондове, за да възстанови икономическия си растеж. Като дългогодишен партньор на страната, Световна банка остава вярна на ангажимента да подкрепя усилията на България за ускоряване на сближаването с Европейския съюз, както и да подпомага стремежа на българския народ към достигане на по-високо ниво на жизнен стандарт, на каквото се радват развитите европейски икономики”, заяви президентът на Групата на Световна банка Робърт Б. Зелик при подписването на Меморандума в Министерски съвет. „Подобно на други страни от региона, и България беше сериозно засегната от глобалната икономическа криза. Сега българското правителство е изправено пред тежкото предизвикателство да генерира икономическо възстановяване чрез задълбочаване на структурната реформа, отбелязване на силни фискални резултати и по-пълно интегриране в Европейския съюз.”
След заглъхването на икономическата криза от края на 90-те години на миналия век, България възприе курс на разумна макроикономическа политика, благодарение на която успя да стабилизира икономиката и да стимулира растежа през изминалото десетилетие. Въпреки това, България продължава да е сред най-бедните страни в Европейския съюз с около 4,500 евро доход на глава от населението. С настъпването на глобалната икономическа криза, засегнала Европа особено силно, България влезе в рецесия и през 2009 г. брутният вътрешен продукт на страната намаля с 5 процента. Провежданата разумна макроикономическа политика, обаче, в съчетание с фискална дисциплина, осигури на страната буфер срещу непосредственото отрицателно въздействие на кризата.
“Постигането на по-висока производителност и изграждането на модерна инфраструктура са от жизнена важност за отприщване на потенциала на България за икономически растеж,” подчерта Зелик. „Членството в ЕС допринесе за икономическия бум в България, но кризата показа, че страната се нуждае от по-нататъшно засилване на конкурентоспособността и повече инвестиции в такива производствени активи като транспортна инфраструктура и човешки умения”.
На днешната церемония по подписването присъстваха заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков, вицепрезидентът на Световна банка за Региона на Европа и Централна Азия Филип Льо Уру, директорът за Централна Европа и Балтийските държави Питър Харолд, директорът на Международната финансова корпорация за Югоизточна Европа, Близкия Изток и Северна Африка Димитрис Цицирагос и постоянният представител на Световна банка в България Маркус Репник.
България беше първата спирка от Европейската визита на президента на Световна банка, която включва още Молдова и Латвия. Визитата има за цел да се направи оценка на въздействието на кризата върху страните от региона и на начините, по които Световна банка би могла най-добре да подкрепи усилията на правителствата за икономическо възстановяване.
След пристигането си във Варна на 9 август, президентът Зелик, придружаван от министър-председателя Бойко Борисов, министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, посети обект от Проект „Рехабилитация на пътна инфраструктура” (90 милиона евро), подкрепен от Световна банка. Беше обсъдено влиянието на икономическата криза върху държавното финансиране на благоустройствените дейности, както и начините за ускоряване на строителството с цел постигане на бързи резултати и улесняване на придвижването на хора и стоки, което е от критична важност за съживяване на икономиката.
През последното десетилетие България започна да адаптира пътната си инфраструктура към стандартите и изискванията на ЕС. Но недостигът на финансиране на проекти за пътна инфраструктура доведе до огромно изоставане по отношение на поддръжката на пътната мрежа и инвестициите. Министър-председателят Борисов даде публично обещание за подобряване на пътната мрежа в страната и възстановяване на проблемните програми за изграждане на автомагистрали чрез ускорено усвояване на европейските фондове и разширяване на сътрудничеството с международните финансови институции, включително със Световна банка.
Президентът Зелик се срещна със студенти от ромски произход, които са стипендианти на Ромския образователен фонд. Съвместно с министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и кмета на София Йорданка Фандъкова, Робърт Зелик посети неправителствената организация „Романи Бах” в софийския квартал „Факултета”. По време на срещата бяха дискутирани предизвикателствата, пред които е изправено ромското население в България.
По време на двудневната си визита, президентът Зелик, придружаван от еврокомисар Георгиева, се срещна с президента на Република България Георги Първанов; министър-председателя Бойко Борисов; заместник-министър председателя и министър на финансите Симеон Дянков, министъра на външните работи Николай Младенов, както и министъра, отговарящ за управлението на евро-фондовете Томислав Дончев. Президентът на Световната банка се срещна още с представители на частния сектор, с които дискутира предизвикателствата пред България за излизане от кризата. Обсъдено бе също така и как Световната банка чрез нейното звено за финансиране на частния сектор – Международната финансова корпорация (МФК), може да подпомогне растежа и конкурентноспобоността на страната.
За периода от присъединяването на България към Групата на Световна банка през 1990 г. до сега общата стойност на финансовата подкрепа за страната възлиза на близо 4 милиарда щатски долара за 45 проекта на Международната банка за възстановяване и развитие, 35 проекта на Международната финансова корпорация (IFC) и 10 проекта на Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите (MIGA). Оказаната подкрепа е съсредоточена за сектори като банково дело, приходна администрация, здравеопазване, социална политика, опазване на околната среда, индустрията, агробизнес, инфраструктура и възобновяеми енергийни източници, както и в подкрепа на реформите в различни сфери. Проектите на Световна банка допринесоха за постигане на видими резултати в редица области:
- Над 700,000 души се възползваха от подобренията в социалната инфраструктура и социалните услуги в рамките на Проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”.
- Подобренията в приходната администрация, постигнати с помощта на Проект „Реформа в приходната администрация”, допринесоха за увеличаване на приходите от данъци и социални осигуровки с 4.6 процента от БВП за периода 2002-2008 г., което представлява най-голям ръст в рамките на ЕС.
- Времето за регистриране на сделки с недвижими имоти и ипотеки беше намалено от седем дни на един ден чрез Проект „Кадастър и имотна регистрация”.
В момента Световна банка съвместно с правителството разработва нова Стратегия за партньорство с Република България за периода 2011-2014 г.
*Групата на Световна банка е един от най-големите източници както на финансиране така и на знания за развиващите се страни. Тя включва пет тясно свързани помежду си институции: Международната банка за възстановяване и развитие (IBRD) и Международна агенция за развитие(IDA), които заедно образуват Световната банка; Международната финансова корпорация (IFC); Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите - (MIGA), Международен център за решаване на инвестиционни спорове -(ICSID). Всяка институция игра различна роля в борбата с бедността и подобряване на жизнените стандарти на хората в развиващите се страни. За повече информация можете да посетите www.worldbank.org, www.miga.org, and www.ifc.org
