Как да стареем умно: Посрещане на предизвикателствата от застаряващото население в България

България е изправена пред редица предизвикателства, произтичащи от демографските промени в страната. Според прогнозните очаквания страната ще се изправи пред най-големия спад на населението в трудоспособна възраст в световен мащаб и към 2050 г. един на всеки трима българи ще бъде на възраст над 65 години и само един на всеки двама - в трудоспособна възраст.

Тъй като все повече работещи ще навлизат в нетрудоспособна възраст и все по-малко българи ще ги заместват, ще продължи да се засилва необходимостта от прилагане на широкообхватни реформи днес, които да помогнат на страната да предотврати потенциалните предизвикателства утре.

Оценявайки тази ситуация, държавните органи в България работят съвместно с Групата на Световна банка за да се направи оценка на предизвикателствата, произтичащи от застаряването на България и да се предложат политики, които могат да смекчат неблагоприятното въздействие.

Според наскоро публикувания доклад Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България, ключов определящ фактор за нивото на доходите на една страна е числеността на нейното население в трудоспособна възраст, което означава, че свиването на работната сила в България вероятно ще доведе до по-слаб растеж, все по-нарастващи изисквания към здравеопазването, както и до по-нисък стандарт на живот за възрастното население в цялата страна.

Въпреки това предприемането на стратегически действия и реформи в политиките в няколко ключови области може да допринесат за намаляване на въздействието от продължаващите демографски промени и да помогнат за насочване на страната към едно по-приобщаващо бъдеще, което осигурява грижи както за младите, така и за по-възрастните българи.

"България е изправена пред извънредно демографското предизвикателство", отбелязва Дорте Домланд, старши икономист в Световната банка и автор на доклада, "но в същото време е ясно, че са налице  редица възможности за успешно смекчаване на неговото въздействие."

България може да положи основите на устойчив растеж като отдаде приоритетно значение на иновациите, например. Ръстът на производството при едновременно запазване на нивото на вложените капитал, труд и други елементи на входа (нарастване на производителността) може да стимулира икономическия растеж на фона на свиващата се работна сила в България. Подобен растеж е вероятно да доведе до по-добри възможности за заетост в цялата страна. Освен това чрез увеличаване на икономическата активност сред групи, които не са активни на пазара на труда - като жените, възрастните хора и ромите - България може да продължи да стимулира работната си сила и да изгради буфери срещу нейното свиване.

Ще бъдат необходими и усилия за осигуряване на устойчивост на публичния дълг по пътя на страната към едно по-приобщаващо бъдеще. Две от основните компоненти на тази стратегия са по-устойчива пенсионна система и по-ефективни разходи за здравеопазване. Тъй като населението ще продължи да старее, ще нараства и нуждата от по-добри услуги, които да осигурят здравословен и проспериращ начин на живот за възрастните хора. Необходимо е подобряване на устойчивостта и ефективността на системите, предвиждащи мерки за тази група от населението, наред с останалите приоритетни направления в публичните разходи, за да се осигури подходящ стандарт на живот за всички българи.

Друг елемент на този пъзел е предоставянето на дългосрочни грижи за възрастните в страната. Разширяването на възможностите както за публично, така и за частно предлагане на дългосрочни грижи за възрастните - с акцент върху услугите, базирани в общността и дома - ще бъде от особена важност.

Взети заедно всички тези реформи и инициативи може да помогнат на България да се справи с много от предизвикателствата, свързани с надвисналата криза от застаряването на населението. С предприемането на тези, както и на други реформи днес, България ще може да осигури по-добро бъдеще за всички свои граждани – и млади, и стари.

„Застаряването на населението не означава непременно по-нисък растеж,” казва Домланд „и колкото по-рано бъдат предприети промени в политиките, толкова по-скоро бъдещото възрастно население ще може да се радва на ползите от тях”.