Learn how the World Bank Group is helping countries with COVID-19 (coronavirus). Find Out

Речи и стенограми

Изказване на Тони Томпсън: Глобалната класация „Правене на бизнес” на Световната банка и защо тя е важна за Пловдив

7 Ноември, 2016


Тони Томпсън, Постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия По време на събитието на високо равнище“Правене на бизнес в България – успехът на Пловдив и кои са новите региони с потенциал“ Пловдив, България

Готови

Уважаеми г-н Президент на Република България,

Уважаеми г-н Заместник министър-председател,

Уважаеми г-н Кмет на гр. Пловдив,

За мен е чест да бъда тук днес.

Благодаря ви за поканата да представя на това събитие резултатите от последната глобална класация на Световната банка, озаглавена „Правене на бизнес“ и да разкажа какво правим в подкрепа на усилията на българското правителство за подобряване на бизнес средата в България.

Знаково е, че това събитие се провежда в Пловдив. Пловдив се откроява в България – неговият млад и динамичен управленски екип вече демонстрира своя начин на мислене в полза на бизнеса чрез налагането на стратегически и ефективни мерки за привличане и улесняване на нови инвестиции в Пловдив. Както президентът, така и кметът на града красноречиво описаха тези мерки, така че аз няма да ги повтарям.

Феноменът Пловдив е впечатляващ пример за това какво работи добре в България. Пример, който ни помогна в изготвянето и успешното представяне пред Борда на директорите на Световната банка на нашата нова Рамка за партньорство с Република България, която очертава параметрите на нашата подкрепа през следващите 6 години.

Световните класации измерват различни неща. Всяка една от позициите 89, 16, 50 и 39 показва глобалното представяне на България в различни области.

Можете ли да отгатнете коя позиция на България към коя класация се отнася?

  • 89 е позицията на България в класацията на ФИФА по футбол, мъже;
  • 16 е позицията на България в класацията по волейбол за мъже;
  • 50 е позицията на България в класацията на Световния икономически форум по конкурентоспособност;
  • 39 е позицията на България в класацията „Doing Business“ за 2017 г.

Глобалният доклад на Световната банка „Правене на бизнес“ се фокусира в области и регулации, които бързо могат да бъдат адресирани. Правителствата със силна политическа воля за реформи могат сравнително лесно и бързо да ги приложат и да напреднат в класацията. В това отношение, класацията “Правене на бизнес” се различава от индекса за конкурентоспособност на Световния икономически форум. За да се постигне напредък в него са нужни по-дълбоки структурни реформи, чиито резултати изискват по-дълъг период от време.

Представянето на Албания и Беларус в „Правене на бизнес“ е добър пример за това какво може да бъде постигнато за кратко време. За една година Албания се изкачи с 32 места – от 90-та през предходната година в момента се намира на 58-ма позиция. Беларус беше на 50то място, но сега се изкачва с 13 позиции и дори изпреварва България със своето 37-мо място.

Световната класация „Правене на бизнес” се съсредоточава върху 11 области на бизнес регулации, които имат отношение към предприятията по време на целия им жизнен цикъл: от започване на бизнес, до обявяване и уреждане на несъстоятелност.

Четиринадесетото издание на доклада „Правене на бизнес 2017г.” на Световната банка беше публикувано миналата седмица (на 25-ти октомври). Сред 190те икономики, измервани от „Правене на бизнес 2017“, Нова Зеландия, Сингапур и Дания са класирани на върха по цялостна леснота за правене на бизнес.

В същото време България, класирана 39-та, е пред Хърватия, Кипър, Гърция, Израел, Русия, Италия и Белгия.

Тук можете да видите резултатите на България в различните показатели: страната се справя много добре по някои показатели, например защита на миноритарни инвеститори и международна търговия, но съществува и значително поле за подобрение в други сфери, особено в свързването към електропреносната мрежа.

Основната теза на глобалния доклад „Правене на бизнес” е, че икономическата дейност изисква правила, които работят добре в тяхното прилагане и са лесно тълкувани, така че да се създаде равнопоставеност на дейността за всички икономически участници, независимо от техния размер (мултинационални компании, малки и средни предприятия).

Глобалният доклад измерва регулациите и тяхното прилагане в града с най-голяма стопанска дейност. В България това е София.

Моля обърнете внимание, че „Правене на бизнес“ не измерва всички аспекти на бизнес средата като сигурност, макроикономическа стабилност, разпространение на корупцията, ниво на обучение и умения на работната сила, близостта до пазари или съществуването на специфични регулации за чуждестранни инвестиции.

Както може би знаете, аз съм постоянен представител не само за България, но и за Чешката Република и Словакия. Преди няколко седмици бях на посещение в Чехия, където правителството има силно желание да подобри класирането на страната (в момента на 27-мо място).

Най-слабата им област е в разрешителните за строеж (в която са на 130-та позиция), следователно това е и областта, в която те фокусират своите усилия. Това показва добавената стойност на анализа “Правене на бизнес”, тъй като докладът ясно посочва къде държавите да концентрират усилията си за реформи, за да са по-ефективни.

Правителството на България също обсъжда с нас по какъв начин да подобри рейтинга на страната. Като част от този диалог, ние изготвихме по-задълбочени анализи на конкретни мерки, които биха дали тласък на страната в различните показатели. Наричаме го Меморандум за реформи за правене на бизнес.


Image

В допълнение към глобалния доклад „Правене на бизнес“, Световната банка предприема и анализ за правене на бизнес на под-национално ниво. Това е важно, защото, както вече споменах, глобалният доклад взема предвид само най-големия град във всяка държава. За работата на под-национално ниво ние вземаме предвид само 5 от 11-те показатели. Това са показателите, считани за най-повлияни от общинската власт и съответно областите, в които те могат да направят нещо. Те включват:

  1. Регистриране на фирма;
  2. Получаване на разрешително за строеж;
  3. Свързване с електропреносната мрежа;
  4. Прехвърляне на имотни права, и
  5. Прилагане на договори.

На това ниво ние анализираме не само бизнес регулациите сами по себе, но и тяхната практическа ефективност при прилагането им, както и различията при прилагане на националното законодателство.

Целта на този подход е да установи добри практики в различните градове, които могат да бъдат възприети и в другите части на страната, подобрявайки бизнес средата на местно ниво.

Настоящем предприемаме под-национално проучване „Правене на бизнес” в България и в 5 други страни-членки на ЕС: Чешката Република, Унгария, Португалия, Румъния и Словакия (тези страни са изявили интерес за включване в проучването и са бенефициенти на Кохезионните фондове). Проучването се финансиран от Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика“. В рамките на ЕС, докладът е продължение на успешно приключилите изследвания на градове в Испания, Италия и Полша.

В България, изследването се провежда в партньорство с Министерски съвет и със сътрудничеството на други институции на национално и местно равнище. И тук трябва да отбележа и да благодаря на многото участници в анкетите от Пловдив и другите общини за техните усилия за попълването на доста подробните въпросници.

Проучването оценява бизнес средата в 6 големи града в България (представяйки всички административни региони по NUTS2), включително, разбира се, Пловдив, както и 5 други общини. Окончателният доклад ще включва класацията на градовете по 5те анализирани категории, както и препоръки за реформи. Честно казано докладът създава един естествен състезателен дух сред участниците и резултатите му стимулират създаването на реформи. За тези градове, които искат да заздравят своята бизнес среда, докладът предоставя анализи, които да им позволят да напредват по най-ефективния и ефикасен начин.

Други 35 града ще бъдат включени към проучването в Румъния, Словакия, Унгария, Чешката Република и Португалия. Изследването ще се проведе в два етапа, първият от които включва Румъния, България и Унгария. Очакваме резултатите да са готови през пролетта на 2017 година.

Още веднъж благодаря за Вашата покана да говоря на днешната конференция.

Пожелавам успех на събитието!


Контакти с медиите
В / във София
Ивелина Таушанова
Teл: (359 2) 96 97 239
itaushanova@worldbank.org

Api
Api