Skip to Main Navigation
СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ 18 май, 2023

Спешна нужда от по-добре насочена подкрепа за най-уязвимите в ЕС

Брюксел, 17 май 2023 – От 2020 г. насам държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред поредица от припокриващи се глобални кризи - от пандемията COVID-19 до постоянно повишаващите се разходи за живот, което понижи разполагаемия доход, помрачи доверието, задейства банковата и фонансова нестабилност и затегна условията за финансиране. Това са само част от икономическите предизвикателства, описани в нов доклад на Световната банка, публикуван днес. В допълнение високата инфлация доведе до един от най-ясно изразените и синхронни цикли на затягане на паричната политика през последните години. За да се справят с тези предизвикателства, държавите от ЕС ще трябва да следват внимателно калибрирана комбинация от макроикономически политики, която продължава да ограничава инфлацията, като същевременно с това се избягва допълнителната нестабилност на финансовите пазари и се защитават най-бедните.

Последният Редовен икономически доклад на Световната банка за Европейския съюз (EU RER): „Енергизиране на Европа – Част 1: Приобщаващ растеж – Инфлацията намалява доходите“, анализира икономическото развитие и перспективите сред държавите-членки на ЕС с акцент върху приобщаването. В него се подчертава, че се очаква растежът в ЕС рязко да се забави през 2023 г., тъй като високата инфлация и натрупващите се ефекти от строгата парична политика забавят икономическата активност. Въпреки че напоследък инфлацията показва признаци на забавяне в много страни от ЕС, тя въпреки това остава висока, особено в някои от по-бедните икономики в ЕС на фона на особено високата инфлация на храните. Въпреки продължаващата фискална подкрепа, неблагоприятното въздействие на високата инфлация върху реалния разполагаем доход засегна непропорционално най-бедните в региона.

„Перспективите пред икономиката на ЕС остават предизвикателни“, каза Галина А. Винселет, регионален директор на Световната банка за страните от ЕС. „Въпреки че покачващите се цени засягат всички, домакинствата с ниски доходи са засегнати най-много, тъй като харчат основен дял от доходите си за храна и енергия. Целенасочените политики и социалната защита са важни за предпазването на бедните и уязвимите от икономическите сътресения като настоящата криза в разходите за живот.“

Въпреки че пазарът на труда остава силен, с нива на безработица близо до рекордно ниски стойности в ЕС, възстановяването на заетостта продължава да е неравномерно, изоставяйки някои групи от населението. Заетостта остава под нивата отпреди пандемията за работещите на непълно работно време и младежите, както и за тези с по-ниско образование или за хората на физическия труд.

Данни от проучвания в Румъния, Хърватия и България показват, че домакинствата се борят да се справят с по-високите разходи за живот въпреки фискалната подкрепа и социалната защита. В изследваните страни пролетта и лятото на 2022 г. бяха белязани от нарастващ дял на домакинствата, които съобщават, че им е по-трудно да свързват двата края, в сравнение с времето опреди пандемията. В Румъния броят на тези домакинства почти се удвои между пролетта на 2021 г. и лятото на 2022 г., като се повиши от 37 процента на 63 процента. Тази нарастваща тенденция се повтаря в Хърватия (33 процента към 58 процента) и България (33 процента към 46 процента). Тези тенденции вероятно ще продължат през 2023 г. заедно с постоянния инфлационен натиск.

Правителствата продължиха да въвеждат мерки, за да защитят своите икономики и хора от кризата с разходите за живот, но действията за подкрепа варираха значително заради странични фактори като ефектите от инвазията на Русия в Украйна и наличието на буфери при изпълнение на политиките. Повечето мерки са под формата на нецеленасочена ценова подкрепа, като ценови контрол и субсидии, които са неоптимални, тъй като изкривяват ценовите сигнали за потребителите и производителите. Мрежите за социална защита са жизненоважни за предпазване на домакинствата от различни рискове; но тези програми все още не са достатъчни, за да подкрепят най-бедните и най-уязвимите.

Добре насочената фискална подкрепа може също така да засили усилията за изравняване на разходите с приходите, особено след като създателите на политики предприемат така необходимата и забавена фискална консолидация. Предизвикателството обаче е да се гарантира, че забавянето на икономиката няма да бъде изострено от усилията за фискална консолидация - какъвто беше случаят след световната финансова криза. Държавите могат да балансират своите приоритети члез намаляването на данъчните облегчения за всички, укрепване на данъчната администрация, разширяване на данъчната основа и намаляване на субсидиите за изкопаеми горива. Тези субсидии са скъпи и поддържат търсенето на вредни за околната среда и въглеродно-интензивни енергийни източници, което подкопава стимула за пестене на енергия и създава напрежение по отношение на по-дългосрочните климатични цели. Държавите от ЕС ще трябва да възстановят своите буфери в макроикономическите си политики, като същевременно с това защитят уязвимите от бъдещи шокове.

Дейността на Световната банка в регион Европа и Централна Азия (EЦA)

От февруари 2022 г. Световната банка е мобилизирала повече от 23 милиарда долара финансова подкрепа за Украйна, от които над 20 милиарда долара са изплатени (към 27 април 2023 г.). Това включва 3,4 милиарда долара собствени средства на Световната банка, като още 6,5 милиарда долара на Световната банка са планирани през следващите 12 месеца.

След опустошителните земетресения и вторични трусове в Турция през февруари 2023 г. Световната банка незабавно обяви първоначална помощ от 1,78 милиарда долара за усилия за възстановяване. На 27 февруари първоначалната бърза оценка на Банката оцени щетите на 34,2 милиарда долара преки физически щети в Турция , което се равнява на 4% от БВП на страната за 2021 г.

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ №: 2023/ECA/117

Контакт

В Брюксел
Рейчъл Джонс
Във Вашингтон
Еими Стилвел

Блогове

    loader image

КАКВО НОВО

    loader image