Как се справиха българите със световната икономическа криза
СОФИЯ, 21 февруари, 2012 година — Глобалната икономическа криза от 2009/10 г. удари българските домакинства главно чрез пазара на труда, поради увеличената безработица и намаленото работно време и заплащане за голяма част от населението. Въпреки че кризата предизвика значително намаляване на БВП през 2009 г., България успя да намали нейните най-тежки последици за жизнения стандарт на хората благодарение най-вече на адекватната си политика за социална защита. Това са само част от заключенията в последния доклад на Световната банка, озаглавен “България: благосъстояние на домакинствата по време на рецесията през 2010 година и периода на възстановяване”, представен днес.
Публичното представяне и обсъждането на доклада събраха представители на правителството, сред които Валентина Симеонова, заместник министър на труда и социалната политика с представители на профсъюзите, академичните среди и гражданското общество. Емил Тешлюк, старши икономист в Световната банка и един от авторите на доклада, представи основните заключения, а Георги Стойчев, Директор на Институт „Отворено общество” – София, бе модератор на обсъждането.
Основната цел на изследването беше да се разбере как българските семейства са се справили след рязкото намаляване на БВП и доходите. Докладът бе завършен след три кръга от подробни проучвания, проведени от Институт „Отворено общество” – София. Данните от проучванията сочат, че хората са усетили влиянието на кризата основно чрез заетостта и доходите. Същевременно семействата затегнаха коланите, като ограничиха битовите си разходи и разходите за храна, както и инвестициите си за превантивни здравни грижи и образование. Българите възприеха следната стратегия за справяне със ситуацията – опитаха се да работят повече, или да си осигурят допълнителна работа. В същото време разходите за социална защита нараснаха значително през 2009 г. и смекчиха последиците от кризата най-вече за уязвимите социални групи.
“Увеличаването на социалните помощи запази жизнения стандарт на българските семейства. Въпреки това, се наблюдава известно увеличение на бедността и неравенството главно в градовете и сред малцинствата”, каза Емил Тешлюк, старши икономист в Световната банка и един от главните автори на доклада.
В доклада се посочва, че кризата не е променила съществено профила на бедността. Домакинствата, които са в по-голям риск от бедност, са следните - такива, в които главата на домакинството е безработен или неактивен; които нямат образование, или са с начално такова; както и самотни майки, многодетни домакинства и/или големи такива, а също така и ромските и турски малцинства.
Според Маркус Репник, Постоянен представител на Световната банка в България, “ефективността на системата за социална защита в България за справяне с въздействието от кризата беше на добро ниво. Ако гледаме в бъдещето системата на социална защита се нуждае от укрепване, особено ако се имат предвид краткосрочната икономическа несигурност в Европа, но най-вече значителните дългосрочни предизвикателства, свързани със застаряването на българското общество”.
