Вашингтон, 3 февруари 2011 г. – Страните от Източна Европа и Централна Азия (ЕЦА) са постигнали значителен напредък в намаляване на корупцията в администрацията и регулаторната тежест върху фирмите, сочи новият доклад на Световна банка Тенденции в корупцията и регулаторната тежест в Източна Европа и Централна Азия. Нито корупцията, нито регулаторната тежест, пред които фирмите от ЕЦА са изправени, представляват по-сериозен проблем, отколкото в други страни със сходни нива на доходи.
Новото проучване оценява нивата на корупция и тенденциите в корупционните процеси, както и административната тежест от страна на държавното регулиране върху частните фирми за периода 2005-2008 г. Основаващо се до голяма степен на резултатите от четвъртия кръг на провежданата съвместно от ЕБВР и Световна банка поредица „Проучвания на бизнес средата и производствените показатели” (BEEPS), обхващаща над 11 000 фирми в 29 страни от ЕЦА, проучването представлява актуализация на анализа, представен в предишните доклади под заглавие „Антикорупция в преход”.
„От 2005 г. насам частните фирми в повечето страни от ЕЦА плащат по-малко подкупи, но този напредък не е равномерен във всички страни,” казва Грегъри Кисунко, един от авторите на доклада и старши специалист по въпросите на публичния сектор в регион Европа и Централна Азия на Световната банка. „Като цяло е доста обнадеждаващо да се констатира запазване на положителните тенденции от последното десетилетие по отношение на даваните от фирмите подкупи на администрацията.”
Значимото и стабилно намаляване на административната корупция през периода 1999-2005 г. е продължило и през периода 2005-2008 г. През 2005 г. около 20 процента от фирмите във 27 страни в преход съобщават за често повтаряща се нужда от даване на подкупи „за да се задвижат нещата по отношение на митници, данъци, лицензи, регулации, услуги и пр.”. В същите страни през 2008 г. по-малко от 14 процента съобщават за често повтаряща се нужда от даване на подкуп.
Според доклада, Югоизточна Европа (ЮИЕ) е демонстрирала най-голямо подобрение между 2005 и 2008 г., докато групата на страните от бившия Съветски съюз не са отбелязали подобрение. Честотата на даване на подкупи се очертава по-ниска в страните с по-високи доходи на глава от населението, въпреки че има и изключения: Грузия, където доходите са от най-ниските в региона, има най-ниско ниво на административна корупция. От друга страна, в някои страни, като например богатите на ресурси държави от бившия Съветски съюз, честотата на предлагане на подкупи е много по-висока от прогнозната на база ниво на доходите.
Анализът посочва, че данъчната администрация е секторът, отбелязал във всички страни най-впечатляващ напредък в намаляване на административната корупция. Значителен напредък е постигнат и в областта на митническото регулиране. Спадът в даването на подкупи в съда е особено важен, тъй като сочи обрат в неблагоприятната тенденция в това отношение, отбелязана от предишните доклади. Като цяло, обаче, нагласите по отношение на работата на съда остават неблагоприятни при повечето от фирмите и особено при онези, които на практика са се обръщали към съда.
Докладът сочи, че подкупите в системата на обществените поръчки са изключение от наблюдаваната благоприятна тенденция в административната корупция. Честотата и размерите на неофициалните плащания, нужни за получаване на държавни поръчки, остават по същество непроменени през периода 2005-2008 г. за целия регион. Значителни подобрения се наблюдават в някои страни от Югоизточна Европа, но в същото време трябва да се отбележи, че в някои страни от Централна Азия се констатира нарастване на процентите, платени като подкуп на нови страни-членки на ЕС при сключване на междудържавни договори.
Сравнителният регионален анализ на редица показатели за корупция и регулаторна тежест сочи, че в това отношение страните в преход са сравними с други развиващи се страни със сходни нива на доходи. Подобна констатация налага извода, че процесите на преход от централно планиране към пазарна икономика са изгубили значението си на общ фактор, определящ предизвикателствата, пред които страните в преход са изправени по пътя на реформи.
„Въвеждането на антикорупционно законодателство и разпоредби е от критична важност за намаляване нивото на корупция”, обяснява Грегъри Кисунко. „Данните сочат, че честотата на подкупите е по-ниска в страни като Полша, които успешно прилагат на практика приетите антикорупционни закони и правила. Приемането на подобно законодателство е само първата стъпка, която трябва да бъде последвана от ефективно правоприлагане”.
