ВАШИНГТОН, 2 декември 2009 г. — Глобалната финансова криза има опустошителен ефект върху домакинствата в нововъзвикващите икономики от Европа и Централна Азия, пораждайки риск за региона да отстъпи една пета от постигнатото през последното десетилетие в борбата за намаляване на бедността, се посочва в нов регионален доклад на Световната банка. До 2010 г. би могло да има още над 10 млн. нови бедни хора в региона и освен това почти 25 милиона допълнително, които бяха почти средна клада, но сега са малко над прага на бедността (съотнесено към пред-кризисните прогнози) като тези хора са застрашени да изгубят своя дом, работа и основни услуги.
Новият доклад, озаглавен „Кризата идва у дома: анализ на въздействието върху домакинствата в Европа и Централна Азия”, разглежда по уникален начин въздействието на глобалната икономическа криза на ниво домакинства в този регион. Според доклада, семействата са подложени на ударите на кредитния пазар, увеличаването на цените на стоките и услугите и растящата безработица.
“Глобалната финансова криза поражда риск от връщане назад по отношение на значителните придобивки и повишаване стандарта на живот, постигнати в региона на Европа и Централна Азия през последните няколко години,” казва Лука Барбоне, директор на отдела за намаляване на бедността и икономическо управление в Регион „Европа и Централна Азия” на Световна банка. „Един от драматичните аспекти на кризата е, че страните със средно ниво на доходите, които току-що бяха успели да излязат от труден период, се оказаха най-силно засегнати. Безработицата в страните от региона се увеличи, а стопанската дейност отбеляза огромно свиване. Бедността ще расте. А семействата са подложени на голям натиск.”
Сътресения на кредитните пазари
В доклада се казва, че проведените неотдавна от Световна банка анализи по метода на стрес-тест за домакинските кредити показват, че продължаващите макроикономически сътресения при лихвените проценти, обменните курсове и доходите на домакинствата може да доведат до нарастване броя на семействата, които не са в състояние да обслужват своите задължения. Например в Литва и Унгария с 20% са се увеличили семействата с ипотечни и други кредити, които рискуват да не могат да изплащат заемите си.
Ценови сътресения
Кризата с храните и течните горива все още не е отминала. Международните цени на потребителските стоки не са се върнали към нивата от преди 2007 г.. Нещо повече, понижаването на валутните курсоеве в някои страни води до нов кръг от нарастване на цените. Храните представляват огромен дял от общото потребление на бедните слоеве (в някои страни с ниски доходи от Европа и Централна Азия делът на храните в общата потребителска кошница на бедните е между 70 и 80% ), което означава, че най-бедните потребители отново ще се окажат най-уязвими.
Освен това в редица страни като Беларус, Молдова и Украйна програмата за реформи в комуналните услуги остава до голяма степен незавършена. В резултат на това през следващите години някои от тези страни ще трябва да променят енергийните си цени до нива, отразяващи възвращаемостта на разходите.
Удари върху заетостта и доходите
През перода на възстановяване последвал след кризата в Русия през 1998 г. и продължил до 2006 г., над 50 милиона души от региона излязоха от кръга на бедните. Отражението на настоящата криза въху бедността обаче ще бъде огромно. Бързо влошаващата се глобална икономическа среда ерозира главните придобивки в региона, а като се вземат предвид и завишените прогнози за ръст на бедността – всичко това застрашава благосъстоянието на общо 160 милиона души – близо 40 милиона бедни и около 120 милиона малко над прага на бедността. Докладът сочи, че страните от Общността на независимите държави (ОНД) са тези, в които прогнозите за нарастване на брутния вътрешен продукт са претърпели най-големи поправки в посока надолу.
Справяне с кризата
В доклада се казва, че опитът на страните от региона при предишни кризи сочи, че временните икономически сътресения имат трайно въздействие върху човешкото развитие, тъй като при банкови или валутни кризи семействата обикновено ограничават инвестициите си в образование и зднавеопазване. В сравнение с миналото обаче възможностите на домакинствата от Европа и Централна Азия да прилагат обичайните стратегии за справяне с кризи – от втора работа до изпращане на пари от близки и роднини, работещи в чужбина – сега са доста по-ограничени.
На този фон социалното подпомагане ще има ключова роля и трябва да бъде запазено дори при очакван спад на приходите. Запазването на този вид програми и евентуалното разширяване на добре работещите от тях, като при необходимост към тях може да се пренасочат ресурси - всичко това наистина би имало решаващо значение за подпомагане на семействата за справяне с кризата.
По мнението на Лука Барбоне „Правителствата трябва да съсредоточат усилията си за интелигентно разходване на средствата, за да осигурят закрила на бедните. Форми на подпомагане като отпускане на парични средства, социални пенсии и целеви програми за бедни, може да попаднат сред мерките, подлежащи на съкращение в случай на спад в приходите, но именно това са програмите, от които сега има нужда повече от всякога”.
В момента системите за социална закрила на страните от региона се различават по своя мащаб и целева насоченост. Според доклада обаче повечето страни от региона имат поне по една целева програма за социално подпомагане, която би могла да бъде разширена в отговор на кризата чрез увеличаване стойността на предлаганите придобивки или разширяване на нейния обхват с цел да бъдат включени онези домакинства, които в момента остават извън системата.
