Вашингтон, 3-ти ноември, 2009 ― Изборът на икономическа политика, направен от някои страни в Европа и Централна Азия, по време на прехода от централизирана планова икономика към пазарна такава, съдържаше в себе си известна уязвимост, така както глобалната икономическа криза съдържа в себе си начините за възстановяване. Това се казва в нов доклад на Световната банка, представен в навечерието на 20-та годишнина от падането на Берлинската стена.
Докладът, наречен „Криза на 20: рецесия, възстановяване и реформа в Централна и Източна ЕВропа и бившия Съветски Съюз” (Turmoil at Twenty: Recession, Recovery, and Reform in Central and Eastern Europe and the former Soviet Union) твърди, че много страни в Европа и Централна Азия днес са добре интегрирани в световните пазари. И докато тази интеграция донесе много ползи и предначерта впечатляващия растеж на региона в десетилетието преди финансовата криза в Русия през 1998 г., също така и изложи страните от Европа и Централна Азия пред три проблема, чрез които нахлу кризата и удари тежко региона – финансов, пазарен и трудов.
Прекалено бързото настигане на Западноевропейските жизнени стандарти от страните, които пострадаха много или на два пъти от рецесиите в края на 90-те, стана възможно заради отпускането на банкови заеми във време на необичайно висока глобална ликвидност. Това доведе до бърз растеж, но същевременно създаде и сериозни макроикономически дисбаланси, с които беше посрещната глобалната криза през миналата година. Краткосрочните дългове достигнаха изключително високи стойности. Но не всички финансово интегрирани страни в регоина бяха еднакво уязвими. Опитът от тези страни налага извода, че по-строгата фискална политика, макар и да не изолира държавите от кризата, би могла да изиграе стабилизираща роля, дори и дисбалансите като цяло да не произлизат от публичния сектор.
Докладът сочи, че международните колективни действия, включващи щедро централно финансиране и координация между Западноевропейските банки майки с цел поддържане на тяхното присъствие в Централна и Източна Европа, позволи поне до този момент да се удължи матуритета на външните дългове. Тези банки-майки са от голямо значение за затягане на бюджетните ограничения и постигане на макроикономическа стабилност през първите 10 години от прехода.
„Перспективата за икономически растеж в Европа и Централна Азия е значително по-слаба от тази в годините преди кризата”, казва Прадип Митра, един от авторите на доклада и бивш главен икономист на Световната Банка за региона на Европа и Централна Азия. „Ако банките-майки намалят eкспозициите си в страните от региона заради признаване на загуби в страните, в които са регистрирани, продължаването на колективните действия ще бъде необходимо, за да стане този процес по-плавен и по-малко деструктивен."
Според доклада, слабата перспектива за растеж, подчертава неотложността за продължаване на реструктуринатето на дълговете на банките, корпорациите и домакинствата. Правителството трябва да установи рамки, позволяващи реструктуриране на дълговете, но в същото време трябва да се противопостави на изплозването на публични ресурси, тъй като задълженията на домакинствата не са типично концентрирани в по-бедните семейства.
По-бедните държави от бившия Съветски съюз, които финансово са по-слабо интегрирани, усещат ефектите на кризата, свързани с намаляването на износа и намаляването на средствата, които емигрантите изпращат в родината, основно заради рецесията в Руската Федерация. По този начин в Таджикистан, най-бедната страна в региона, може да се предвиди, че едно 30-процентно намаление на средствата от емигранти, би намалило потреблението на най-бедната една пета от домакинствата с около 20 процента. Някои държави имат социални мрежи, които могат значително да подпомогнат по-бедните семейства, но са необходими повече ресурси, за да се насочат по-добре тези програми, там където съществуват, а и за да се изготвят нови целеви програми, там където липсват. Необходимо е централно финансиране за няколко години, което да подкрепи социалните разходи до постигането на трайно възстановяване.
Докладът посочва още, че с капиталови потоци, които най-вероятно ще са по-малки от тези преди кризата, и с вече диференцирани между страните финансови пазари, управляващите трябва да адресират най-трудните препятствия пред растежа, така че да подобрят бизнес средата и да запазят конкурентоспособността си.
„Трябва да се отбележи, че според проучвания на бизнеса инфраструктурата и трудовите умения – „основен капитал” на тези страни преди кризата, сега се превръщат в препятствия за работата на фирмите и икономическия растеж , и то много по-трудно преодолими от тези в икономиките без преход и с еднакви нива на доходи. Тези сектори – инфраструктура и трудови умения, изискват спешни реформи”, твърди Митра. Той добавя: „Все пак, проучванията също така показват значителен прогрес след две дестилетия преход при изграждане на пазарната икономика. Например, данъчната администрация и митническите регуалации, които традиционно се посочват като основно препятствие пред дейността и растежа на фирмите, сега се определят като по-малко пречещи и всъщност равни на тези в икономиките без преход и с еднакви нива на доходи”.
