През последните десетилетия България отбеляза значителен напредък в подобряването на жизнения стандарт на всички българи. Бяха предприети значителни стъпки за сближаване на нивата на доходи с тези на Европейския съюз (ЕС) - брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по стандарти на покупателната способност се повиши до 45% от средното за ЕС през 2013 г. спрямо 29% през 1997 г. Сближаването допринесе за изваждане на 1,7 милиона българи от бедност и за повишаване с 1,4% равнището на доходите на 40-те процента от населението с най-ниски доходи.
Въпреки това, делът на българите в риск от бедност остава висок за държава-членка на ЕС. Възможностите за повишаване на доходите са ограничени - особено за 40-те процента от населението с най-ниски доходи, а световната финансова криза от 2008 г. до голяма степен блокира усилията на България за растеж, подкрепяни до тогава от значителни по обем чуждестранни капиталови потоци.
Възстановяването на икономическата активност и създаването на работни места отнеха по-дълго време от очакваното. Средносрочните перспективи ще зависят от вътрешните политики и потенциала на България да се възползва максимално от фондовете на ЕС, предназначени да дадат тласък на инвестициите и конкурентоспособността.
Систематичният анализ за страната (SCD) прави извода, че ключът към постигане на по-бърз, включващ и устойчив растеж е в укрепване на институциите и политиките. Проучването идентифицира три области на политиката с потенциал за трансформиране на икономиката и постигане на тази цел:
1. Укрепване на институционалната и правната рамка за добро управление;
2. Повишаване на уменията и пригодността за заетост на всички българи; и
3. Подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи.
Въз основа на значителен обем предходни и текущи изследвания, извършени както от Световната банка, така и от местни и чуждестранни експерти, в Систематичния анализ за страната са разгледани ограниченията и двигателите за постигане на растеж, като е използвана рамка, основана на стойността на активите за изясняване на механизмите, по които микро- и макро-икономически фактори формират профила на доходите и динамиката на 40-те процента от населението с най-ниски доходи.
Трите трансформационни сфери на политиките ще отговорят също и на нуждите на най-уязвимите българи, а именно: високият и все по-нарастващ брой бедни роми; нарастващият дял на бедните възрастни хора и пенсионери спрямо работещото население; и потенциално изгубеното поколение младежи, които нито учат, нито работят.
Систематичният анализ за страната има за цел да предостави информация в диалога между правителството и Групата на Световната банка по отношение на Рамката за партньорство със страната, която на свой ред ще определи областите, в които Банката може да подкрепи усилията на правителството за намаляване на бедността и стимулиране на споделения просперитет.
