Какво е необходимо за подобряване на здравната система в България?

Няма рецепта, но съставките са от значение, заявиха от Световната банка на Първата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“

Почти всеки, който влиза във взаимодействие със системата на здравеопазване в България се пита: Не е ли системата недофинансирана? Наистина ли е организирана по начин, който осигурява възможно най-добро качество на услугите при наличните ресурси? Справедлива ли е цената, която плащам за получаваните здравни услуги и лекарства?

На 24 септември 2014 г. вестник „Капитал“ организира конференция за обсъждане точно на тези въпроси. Еднодневното събитие, озаглавено Първа годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, събра над 100 експерти и политици, представители на различни здравни организации, медицински специалисти, представители на фармацевтичния сектор, както и различни пациентски организации. Конференцията имаше за цел да представи добри практики в сектора на здравеопазването и да предложи решения за подобряване на ефективността, достъпността и устойчивостта на здравната система в България в контекста на Националната здравна стратегия 2014-2020 г. и комуникацията на Европейската Комисия за здравните системи от 4 Април 2014 г.

Екип от експерти на Световната банка, ръководен от постоянния представител на Банката за България, Чешката република и Словакия Тони Томпсън, също допринесе за тези дискусии, добавяйки един важен аспект към всички въпроси, повдигнати от участниците, а именно: Как да се гарантира на хората, които са застрашени от изпадане в бедност, че няма да бъдат натоварени с неразумен финансов товар с случай, че имат нужда да ползват необходими и адекватни здравни грижи. 

Аниес Куфинял, старши икономист в Световната банка, която изнесе една от основните презентации на конференцията, открои три ключови съставки, често срещани в държави, които по-добре се справят с тези проблеми от България: „Трите съставки са - плащане на доставчиците на услуги, базирано на пациент, автономия на доставчиците на здравни услуги и вземане на решения въз основа на информация. Тези съставки трябва да бъдат организирани по логичен и последователен начин, за да се гарантира отчетността на доставчиците на услуги“, подчерта Куфинял.

През месец април тази година българското правителство ангажира Световната банка за предоставяне на аналитични и консултантски услуги за сектор здравеопазване с акцент върху неговото финансиране. По силата на подписаното споразумение Световната банка ще анализира как финансирането се разпределя вътре в системата, както и доколко това е организирано по начин, който допринася за постигане на такива важни цели като осигуряване на достъп до здравни услуги по ефективен и социално поносим начин.

Специално внимание ще се обърне на два аспекта на тази дейност: системата за плащане на болниците, която се очаква да претърпи промени и фармацевтичните политики. Анализът ще отчете фискалната перспектива на България с цел подобряване на дългосрочната устойчивост. В крайна сметка, разработката ще подкрепи правителството, тъй ще очертае приоритетите в амбициозната програма за реформи, заложена в Националната здравна стратегия 2014-2020 г.