Европейският икономически модел помогна на България, сега и Европа и България трябва да организират по-добре правителствата си и пазара на труда

СОФИЯ, 15 март, 2012 г. — През последните десетилетия Европа следваше златното правило за растеж и изгради уникален икономически модел, основан на баланса между това колко хората трябва да работят, спестяват и инвестират в момента, за да могат бъдещите поколения да живеят поне толкова добре колкото настоящите. България стана част от европейския модел за златен растеж, като се възползва от икономическото сближаване. Изправени пред неблагоприятна динамика на дълга и тежки демографски тенденции, много европейци сега призовават към „нов модел за растеж”, но има ли нужда от такъв и какъв трябва да бъде той? Това са някои от въпросите, разгледани в последния доклад на Световната банка “Златен растеж: Как да се върне лустрото на европейския икономически модел”, представен днес в София.

Докладът разглежда дългосрочния растеж в Европа, като обръща специално внимание на последните две десетилетия и определя какво трябва да се направи, за да се гарантира просперитетът през следващите десетилетия. Той оценява шестте базисни компонента на европейския модел за растеж: търговия, финанси, предприятия, иновации, работна сила и правителство.

Според Индермит Гил – главен икономист на Световна банка за Европа и Централна Азия и един от основните автори на доклада, “повечето страни в Европа се справят добре с търговията и финансите, много от тях управляват добре предприятията и иновациите, но далеч по-малко имат успешни правителства и политики за работната сила. И така - Европа се нуждае от много промени, за да накара своите правителства и трудови пазари да функционират по-добре, от по-малко промени – за да стимулират иновациите и ръста на производителност в предприятията, а от още по-малко – за да реформират по-нататък финансите и търговията. България засили търговията си, финансовия си сектор и управлението на предприята, като съумя да запази платежспособността на правителството си. Сега страната трябва да подобри ефикасността на правителството, какато и да работи за компенсиране на намаляващата работна ръка като инвестира повече в изграждане на умения.”

Представянето на доклада събра повече от 100 високопоставени представители на правителството, Народното събрание, частния сектор, академичните среди и дипломатическата общност. Дискусиите се съсредоточиха върху трите основни препоръки на доклада: (i) рестартиране на машината за сближаване, която позволи на по-бедните страни да се превърнат в икономики на високи доходи; (ii) възстановяване на “търговската марка Европа”, която помогна на региона, обхващащ една десета част от населението на света, да отчете една трета от глобалния обем на производство; (iii) какво трябва, за да остане Европа световна суперсила по отношение на стил на живот, характеризиращ се с най-високото качество на живот на планетата.

Рестратиране на европейската “машина за сближаване”

Между 1950 и 1973 г. доходите в Западна Европа се приближили твърде близо до тези в САЩ. Оттогава до началото на 1990-те години доходите на повече от 100 милиона души в по-бедната южна периферия – Гърция, Южна Италия, Португалия и Испания се приближиха до тези в развитите части на Европа. С първите договори за присъединяване, сключени с Унгария и Полша през 1994 г., други 100 милиона души в Централна и Източна Европа бяха приобщени към Европейския съюз и техните доходи бързо нараснаха. Други 100 милиона в страните кандидат-членки за ЕС в Югоизточна Европа вече се възползват от същите стремежи и от подобни институции, които са помогнали на почти половин милиард души да постигнат най-високи жизнени стандарти на планетата. Ако европейската интеграция продължи, 75-те милиона души в Украйна и страните от източното партньорство ще се възползват по начини, които са сходни по отношение на обхват и скорост.

Търговията и финансовата интеграция са две от най-важните характеристики на европейския икономически модел. Според доклада необходимите корекции за подсилване на тези компоненти са: по-добро управление на финансовите потоци, по-бързо разширяване на търговията с модерни услуги и по-голяма мобилност на работниците. 

Модернизиране на търговска марка Европа

Европа е известна с комбинацията от добър дизайн, проектиране и инженерни дейности. От средата на 1990-те години насам, когато Азия преживя финансова криза и възстановяване, а САЩ - технологичен бум и финансова криза, европейските предприятия процъфтяваха. С малки изключения всяка част от Европа е преминала през растеж на заетостта, производителността и износа.

Но през последното десетилетие, два увеличаващи се недостатъка на производителността застрашават глобалното икономическо влияние на Европа. Първият е, че от средата на 1990-те години, производителността на труда във водещите икономики на Европа е спаднала в сравнение с тази в САЩ и Япония. Понастоящем разликата в производителността между напреднала Европа и САЩ е двойна в сравнение със средата на 1990-те. Вторият недостатък е, че предприятията в Южна Европа са станали по-малко производителни. За да останат конкурентспособни, производителността е трябвало да се увеличи с около 3-4 процента на година през 2000-та година. Вместо това, тя е спадала с около 1 процент на година.

Според доклада запазването на глобалната търговска марка Европа ще бъде по-трудно от рестартиране на сближаването, но все още е във възможностите на континента. Търговията и финансите трябва да се направят по-устойчиви, за да може континентът да се превърне в единна икономика. Предприятията в северните икономики и в тези на страните от ЕАСТ – вече сред най-иновативните в света – ще имат нужда от по-пълен достъп до пазари в останалата част на Европа. Правителствата в Южна и Източна Европа трябва са  подобрят бизнес климата, а по-големите страни на континента трябва да предоставят по-голяма икономическа свобода на своите предприятия, ако е необходимо да се конкурират със Северна Америка и Източна Азия. Те също така трябва да се научат от САЩ по-добре да използват научните открития за търговски цели и да превърнат своите университети в магнити за най-можещите и най-умните студенти.

Запазване позицията на суперсила по отношение на стил на живот

Европа е предоставила на своите граждани по-голяма сигурност на доходите и по-добър баланс между работа и живот. С реални доходи с една четвърт по-ниски от тези в САЩ, Европа се превърна в „суперсила по отношение на стил на живот” с вероятно най-високото качество на живот в човешката история.

Според доклада Европа трябва да направи големи промени в начините, по които организира работната сила и правителствата, поради застрашителните демографски тенденции и непрекъснатите бюджетни дефицити. С бързо застаряващо население и намаляваща раждаемост, а също и без промени в заетостта, имиграцията и пенсионните политики, Европа ще губи около един милион работници всяка година през следващите пет десетилетия, а европейската работна сила се прогнозира да намалее от 325 милиона на 275 милиона. В същото време европейците са редуцирали своето време на работа.  Днес американците работят една година повече от холандци, французи, германци и шведи, а очевидно работят по-дълго от по-малко богатите гърци, испанци, унгарци и поляци. Мъжете в Полша, Турция, Унгария и Франция се пенсионират ефективно повече от осем години по-рано, отколкото в средата на 1960-те години. До 2007 г. мъжете французи се очаква да взимат пенсии 15 години повече, отколкото през 1965 г., а полските и турските мъже - повече от дузина пенсии. Това оказва огромен натиск върху публичните финанси, които вече са изложени на напрежение от разходите за обслужване на големия публичен дълг.

Европа ще трябва да работи на много фронтове, за да се справи с предстоящите дефицити на работна сила: засилване конкуренцията за работни места, подобряване подвижността на работната сила, набелязване на начини за подпомагане на заетостта и благосъстоянието, преосмисляне на имиграционните политики. Тези промени ще изискват нов социален консенсус.

Освен тези предизвикателства, Европа трябва да се развива в посока на един по-зелен и екологосъобразен икономически модел. Европа насърчава преминаването към чиста енергия, но все още изостава по отношение на по-екологосъобразното потребление. България е станала нетен вносител на въглеродни емисии, тъй като важността на тежките индустрии е намаляла. Страната обаче трябва да съсредоточи усилията си, за да се възползва от възможностите за зелен растеж в рамките на пазар , който се очаква да нарасне на 3 трилиона евро до 2020 г.