Речи и стенограми

Десет години пенсионна реформа в България: постижения и предизвикателства

16 Март, 2010


Флориан Фихтъл Десет години пенсионна реформа в България София, България

Готови

Уважаеми г-н Прохаски,
уважаеми г-н Министър,
г-жо Митрева,
г-н Нейков,
г-н Христосков,
Уважаеми дами и господа,

Много се радвам да бъда с вас тук тази сутрин. Като представител на Световната банка аз съм щастлив от възможността да допринесем към продължаващата дискусия за бъдещето на българската пенсионна реформа, и да допринесем за укрепването на постижимостта и устойчивостта на системата.

Независимо от добрия дизайн на системата тя би могла да не завърши своето развитие успешно, ако няма собственост от страна на обществото върху тази система и върху реформата, която протича в нея. Ние приветстваме този форум, на който ще се обсъдят предизвикателствата, пред които се изправя пенсионната система в България. Надяваме се, че в рамките на този форум ще се постигнат иновативни решения за постигане на основните цели на пенсионната система,  а те са социална защита и изглаждане на потреблението.Разчитаме на всичките социални партньори, че се дадат своя принос за постигане на споменатите цели.

Българската пенсионна система  премина през т.нар първи етап на реформите, който се извърши в периода 2000-2003 г. Това беше един период, през който се направиха следните стъпки – започна процесът за повишаване на пенсионната възраст, бяха ограничени програмите, предлагащи възможности за ранно пенсиониране, беше създадена многостълбова структура на пенсионната система и беше въведена проста и справедлива формула за изчисляване на пенсиите. Тук е мястото да изкажа своите комплименти и да поздравя тези, които стартираха реформата и започнаха да прилагат всички необходими мерки за нейното осъществяване. Не бива да се скрива обаче фактът за нуждата от продължаване на реформата – има достатъчно добра основа за това.

 Както отбеляза министър Младенов нито обществото, нито икономиката в страната остават статични, променят се освен това и пенсионните системи по света – там се извършват реформи, които пораждат необходимостта от преосмисляне и преоценка на ефективността на сега съществуващия модел и сега постигнатата финансова устойчивост на пенсионната система, особено взимайки предвид факта, свързан със застаряващото население.

Икономическата криза поставя своя натиск и ограничения върху системата, но допълнително с по-дълготраен ефект са онези влияния, които оказват демографските развития и те не отшумяват, а по-скоро ние трябва да намерим решения как да се справим с тях.

С тази тенденция за намаляване и застаряване на населението в България не може да се мисли за отлагане на дискусиите за постигане на дългосрочна стабилност на пенсионната система. България е изправена пред може би най-драматичното намаляване на населението в сравнение с новите страни членки на ЕС. Фактите говорят следното, че в периода 2000-2025 г. българското население ще намалее с 18% или 1,5 млн. души. Допълнително трябва да се каже, че до 2025 г. почти една пета от българското население ще бъде на възраст 65 години и повече, което представлява най-високия дял на застаряващо население сред новите страни членки на ЕС. Това означава на практика следното – ще има по-малко вносители в пенсионната система в България, ще имаме по-малък дял на работещото население в трудоспособна възраст, ще имаме повече бенефициенти и много по-висок дял на пенсионерите в сравнение с останали държави членки на ЕС.

Броят на вносителите в България допълнително се намалява и от съществуващите изключения от нормалната възраст за пенсиониране. Става въпрос за схемите, които предлагат възможност за по-ранно пенсиониране. На практика това означава, че около 57% от мъжете и 36% от жените понастоящем получават пенсии преди времето, когато трябва нормално да достигнат пенсионна възраст.

Въпреки по-тежката демографска ситуация в България пенсионната възраст е по-ниска в сравнение с други държави. Освен това жените се пенсионират по-рано, независимо от това че очакваната продължителност на живота на жените е по-висока от тази на мъжете.

В предишните години на икономическото развитие на страната, когато условията бяха много по- благоприятни, пенсионната система нямаше такива дефицити и освен това имаше възможност на базата на приходите от държавния бюджет и своите собствени приходи да се постигнат финансови излишъци. Икономическата криза обаче постави допълнителен натиск върху приходите в държавния бюджет. Тези допълнителния въздействия няма да отшумят скоро.

В същото време бяха намалени значително размерите на вноските в пенсионно-осигурителната система. Те са на едно от най-ниските нива в сравнение с останалите държави членки и не беше направено достатъчно, за да се подобри дългосрочната финансова устойчивост на пенсионната система. В същото време бяха въвеждани моментни увеличения на пенсиите, които намалиха възможността за прогнозиране на разходите, свързани с пенсиите и освен това допринесоха за неустойчивото нарастване на разходите за плащане на пенсиите.

Тук е мястото да кажем, че са необходими допълнителни реформи в системата, за да може да се осигури следното – българите да получават адекватни пенсии, без да се излагат на риск макроикономическата стабилност и възможностите за икономически растеж. Тези реформи  трябва да бъдат проектирани по добър начин, да бъдат съгласувани със социалните партньори, трябва да бъдат анонсирани пред широката публика възможно най-скоро, за да може да се добие представа за предизвикателствата, пред които се изправя страната, и да се добие представа за  резултатите от неблагоприятното демографско състояние на България и освен това въздействията от ниските размери на пенсионните вноски. В тази връзка се надявам, че експертите ще излъчат добри решения, които са съобразени с  потребностите на България, с обстоятелствата, в които се намира страната. Надявам се, че настоящият форум ще допринесе за изграждане на консенсус по тези толкова трудни, но важни въпроси, свързани с реформата на пенсионната система в България.

Това са трудни времена както за България, така и за Европа и целия свят.  В заключение искам да кажа, че Световната банка остава партньор и участник в пенсионните реформи в България. Ние ще бъдем щастливи, ако можем да допринесем с различни видове техническа помощ и с финансиране, така както е подходящо за страната и в координация на нашите усилия с Международната организация по труда, както спомена и министър Младенов,  за да можем да помогнем на България да се справи с тези много важни предизвикателства.

Благодаря ви за вниманието.

 

Api
Api