Инвазията на Русия в Украйна и поскъпването на живота очертават слаби перспективи за растеж в региона на Европа и Централна Азия

ВАШИНГТОН, 6 април 2023 г. – Икономическата активност в региона на Европа и Централна Азия вероятно ще остане слаба тази година поради продължаващите последици от руската инвазия в Украйна, продължаващата висока инфлация и по-строгите финансови условия, се казва в икономическата актуализация на Световната банка за региона, публикуван днес.

Очаква се производството в региона да нарасне с 1,4% през 2023 г., което е значително по-добро от предишните очаквания за растеж от 0,1%. Положителната, макар и дълбоко подтисната, икономическа активност през 2023 г. отразява по-малкото свиване на икономиката на Русия и подобряването на перспективите пред Украйна. Очаква се растежът в региона да нарасне до средно 2,7% за периода 2024-25 г., тъй като инфлацията отслабва, вътрешното търсене се възстановява и външната среда се подобрява.

[tweetquote:[tweetText=Рязкото покачване на потребителските цени, особено на храните и енергията, доведе до скок на средната годишна инфлация в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия достигайки до 15,9% в края на 2022 г.,tweetData=WorldBank,tweetHash=]] Това са най-високите стойности от повече от 20 години, рекорд и за всички развиващи се региони на света. Инфлацията беше средно под 4% в развиващите се икономики в Европа и Централна Азия, преди да започне да се покачва през 2021 г.

Перспективата остава много несигурна. Растежът през 2023 г. може да бъде по-слаб, ако войната, причинена от нахлуването на Русия в Украйна, ескалира още повече, цените на храните и енергията продължат да се увеличават, повишаването на лихвените проценти се ускори или има внезапно обръщане на капиталовите потоци. Може да има и странични ефекти, породени от последните събития в банковия сектор в някои развити икономики.

[tweetquote:[tweetText=Предвижда се икономиката на Украйна да нарасне с 0,5% тази година, след зашеметяващото свиване от 29,2% през 2022 г., годината на руското нахлуване в страната.,tweetData=WorldBank,tweetHash=]] Въпреки че икономическите щети, понесени от Украйна в резултат на инвазията, са огромни, повторното отваряне на черноморските пристанища на Украйна и възобновяването на търговията със зърно, както и значителната донорска подкрепа, помагат за подкрепа на икономическата активност през тази година. Според последните оценки на Световната банка разходите за реконструкция и възстановяване в Украйна вече са нараснали до 411 милиарда долара, което е повече от 2 пъти размера на предвоенната икономика на Украйна през 2021 г.

Турция претърпя две опустошителни земетресения на 6 февруари 2023 г., които доведоха до преки щети от около 34,2 милиарда долара, или 4% процента от БВП на страната за 2021 г., според оценки на Световната банка. Действителните разходи за посрещане на пълния набор от нужди за възстановяване и реконструкция могат да бъдат двойно по-високи от преките щети. Включвайки въздействието на двете земетресения земетресения, растежът се прогнозира да достигне 3,2% през 2023 г., нараствайки до средно 4,2% през 2024-25 г., и дължащ се на държавната подкрепа за домакинствата и инвестициите на фона на продължаващите усилия за възстановяване.

На фона на бавния растеж и високата инфлация докладът включва специална глава, която разглежда поскъпването на живота и въздействието на високата инфлация върху стандарта на живот на хората в региона.

„Инфлацията подкопава реалните доходи на хората – а високата инфлация засяга много повече най-бедните, отколкото най-богатите слоеве от населението“, каза Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „За да се защитят по-добре уязвимите групи и да се насърчи икономическият растеж, авторите на политики трябва да вземат предвид различните въздействия на инфлацията върху различните нива на доходи и да използват по-точни показатели за измерване на действителната цена за най-бедните.“

Правителствата в целия регион адресираха поскъпването със социални помощи и субсидии, като последните включват мораториуми върху увеличенията на цените на енергията, намалени такси за обществен транспорт и тавани на цените на електроенергията и природния газ за домакинствата и бизнеса.

Анализът в доклада обаче разкива неравномерното бреме на поскъпването. Установено е, че инфлацията е била с 2 процентни пункта по-висока за най-бедните 10% от населението в сравнение с най-богатите 10 на сто. Тази разлика надхвърля 5 процентни пункта в някои страни от региона, включително Молдова, Черна гора и Северна Македония.

[tweetquote:[tweetText=Политики, които не отчитат тези различни темпове на инфлация, пред които са изправени домакинствата, вероятно ще осигурят неадекватна подкрепа на уязвимите групи и могат да се окажат както неефективни, така и да дадат по-ниски резултати, се отбелязва в доклада.,tweetData=WorldBank,tweetHash=]] Той препоръчва да се надхвърли стандартният индекс на потребителските цени (CPI) за измерване на инфлацията, за да се обхванат по-точно действителните разходи за живот на най-бедните. Това е от съществено значение за създаването на база за по-добър растеж и политики за намаляване на бедността.

About The World Bank

The World Bank Group has a bold vision: to create a world free of poverty on a livable planet. In more than 100 countries, the World Bank Group provides financing, advice, and innovative solutions that improve lives by creating jobs, strengthening economic growth, and confronting the most urgent global challenges. For more information, please visit www.worldbank.org, www.miga.org, and www.ifc.org.