БРЮКСЕЛ, 31 юли 2020 г. – Страните-членки на Европейския съюз трябва да продължат с мерките за засилване на социалната защита и в подкрепа на пазара на труда, за да бъдат предпазени едно от осем домакинства, които са застрашени от продължителен спад на доходите заради пандемията от COVID-19, се казва в нов доклад на Световната банка. Докладът разкрива, че близо едно на всеки осем работни места е под риск, независимо дали страните са излезли от извънредното положение и масовата карантина.
Последният редовен икономически доклад на Световната банка, озаглавен „Рестартиране на устойчивостта“, описва някои от най-важните приоритети за държавите, за да се справят ефективно с въздействието на COVID-19 върху доходите на гражданите и трудовите пазари. Бързите промени в политиките като отговор на пандемията COVID-19 създадоха пространство, необходимо за поддържане на заетостта и ограничиха непосредственото въздействие върху безработицата. Пандемията обаче застрашава тези професии, за които е по-трудно да преминат към подходи за работа, спазващи социална дистанция, докато работниците, които могат да работят от къщи са по-слабо засегнати.
Докладът установява, че делът на населението, изложено на риск от бедност, може да нарасне с 3-4 процента от 14,7 процента през 2019 г. до между 17,7-18,7 процента през 2020 г. Групата от хора в „риск от бедност“ варира в зависимост от държавата, а тези, които влизат в нея са граждани с доходи под 60 процента от националния среден доход. „COVID-19 може да обърне постигнатото повишаване на доходите в ЕС през последните години“, смята Галина Винселет, директор на Световната банка за страните-членки в Европейския съюз. „Съществуващите структури за социална защита ще трябва да балансират между подкрепата за домакинствата в нужда, като в същото време стимулират безопасното завръщане на работа и икономическото възстановяване.“
Докладът подчертава, че държавите имат възможност да подобрят системите за социална защита по време на възобновяването на икономическата активност, за да се гарантира, че ЕС е по-добре подготвен да отговори на бъдещите вълни и кризи. Това може да стане чрез засилване на гъвкавостта на системите, за да се адаптират бързо в условията на криза, както и чрез подобряване на обхвата, включително и за целева подкрепа за хора, заети в нестандартни или неформални работни структури. Важна констатация е, разширяването на трансферите чрез съществуващите системи за социално подпомагане е сравнително лесно постижимо, но не всички работещи бедни или лица, чиято заетост е застрашена могат да се възползват от съществуващите програми.
Кризата разширява различията на пазара на труда и застрашава сближването на доходите на регионално равнище в ЕС. Докладът идентифицира четири демографски групи в риск, а именно: жени, млади хора, работници с ниска заплата и по-слабо образование, както и работници, наети в силно засегнати сектори или работещи с не много стабилни договори.
Въздействието върху младежката безработица например е изразено през последните месеци. Перспективите им за заетост и доходите им бяха силно засегнати по време на световната финансова криза, както вече беше споменато в предишни доклади на Световната банка, а данните понастоящем показват, че те вероятно ще бъдат силно засегнати и по време на тази криза. Жените са изправени пред по-голям риск от мъжете за запазване работата си най-вече заради секторите и професиите, в които работят. Една на всеки пет жени ще се сблъска с трудности да се върне на работа в сравнение с един на всеки десет мъже. Разликите между мъжете и жените се засилиха поради неравенства, свързани с грижите за децата и домакинските дейности.
Докладът също така подчертава значението на доверието в обществото и сътрудничеството между бизнеса, правителството и синдикатите за справяне с кризата и създаване на решения, които подкрепят възстановяването на доходите на уязвимите домакинства. Това беше важен стълб на устойчивост, описан в петото издание на редовния икономически доклад, изготвен от Световната банка.
Значението на координираните действия ще се увеличи, ако кризата бъде продължи и правителствените политики за подкрепа се насочат само към жизнеспособните сектори. „Докато кризата разширява различията на пазара на труда, страните от ЕС могат да използват това време, за да засилят социалните програми в помощ на уязвимите като подкрепят възстановяването и засилят създаването на работни места“, добави Винселет.
Действия на Световната банка в регион Европа и Централна Азия:
Към днешна дата Световната банка е отпуснала повече от 1,4 милиарда долара в подкрепа на държавите в Европа и Централна Азия да смекчат въздействията на COVID-19. От 2 април 2020 г. около 490 милиона долара бяха одобрени под формата на нови проекти за реагиране при извънредни ситуации. В допълнение други близо 25 милиона долара бяха преразпределени в рамките на съществуващи проекти и заеми, включително беше отпуснато и допълнително финансиране, за да помогнат на държавите да се борят с COVID-19.
На фона на продължаващата несигурност последните икономически прогнози на Световната банка предвиждат различни негативни сценарии за растеж за региона на Европа и Централна Азия, включително и голяма рецесия, като очаква растежът да се свие с 4,7 процента през 2020 г.
