Cкромен икономически растеж се предвижда в ЕС11

ЗАГРЕБ, 27 юни 2012 г. – Прогнозите за всички страни от ЕС11* сочат по-ниски темпове на растеж през 2012 в сравнение с 2011 г., при условие, че икономическите проблеми в Еврозоната не се задълбочат, се казва в последния Редовен икономически доклад за ЕС11 на Световна банка, представен днес в Загреб.

“Една слаба и несигурна икономическа перспектива означава, че гарантирането на възстановяване чрез политически действия в три целеви направления е крайно необходимо”, казва Ивон Циката, директор на сектор „Намаляване на бедността и икономическо управление” в регион Европа и Централна Азия на Световната банка. „Справянето с предизвикателствата пред ЕС11 е свързано с поддържането на доверието на финансовите пазари, придържане към плановете за фискална консолидация и решаване на основните структурни проблеми, които спъват растежа и конкурентоспособността”, подчерта Циката.      

На първо място в доклада се препоръчва правителствата, централните банки и надзорните финансови институции на всички страни от ЕС11 да поддържат доверието на финансовите пазари. Монетарната политика трябва да остане стабилна, така че да играе ролята на буфер за ЕС11 срещу външни сътресения и да помогне на икономиката да се предпази от нестабилността на Еврозоната. Необходимо е прилагането на политики, които да гарантират достъпа до кредитиране на платежоспособни кредитополучатели и въпреки продължаващия спад в дела на заемните средства да подкрепят растежа на сектори, които се справят добре.       

На второ място, правителствата на страните от ЕС11 трябва да решат в каква степен, колко бързо и по какъв начин желаят да консолидират публичните финанси, така че техните фискални позиции да не се превърнат в източник на нестабилност за финансовите им пазари. При определяне рамката на фискалната консолидация, правителствата следва да вземат предвид несигурната икономическа конюнктура и да се опитат да ограничат отрицателното въздействие на фискалната консолидация върху растежа.   

И на последно място в доклада се акцентира, че структурните политики, наред с растежа, са в състояние да допринесат за преодоляване на финансовите, свързаните с пазара на труда и фискалните предизвикателства. Чрез отстраняване на бариерите пред растежа в продуктовите и трудови пазари, страните от ЕС11 могат да постигнат увеличаване на икономическите ползи в средносрочен план. Преодоляването на съществуващите институционални и структурни различия с останалите страни от ЕС ще смекчи ограниченията, породени от демографските проблеми и ще ускори конвергенцията на доходите със страните от ЕС15. В този смисъл, предоставянето на стимули за трудова мобилност, повишаване устойчивостта на публичните финанси, адаптиране на системите за социално осигуряване към демографските реалности и хармонизиране на регулациите в отделните страни представляват ключови приоритети за ЕС11.          

Независимо от нестабилната външна среда, страните от ЕС11 се справиха добре през 2011 г. Като цяло икономическият растеж се засили до нива, надхвърлящи 3% и регионът успя да навакса спада в производството, настъпил вследствие на глобалната финансова криза. Наред с това, фискалните мерки доведоха до намаляване на фискалния дефицит с около 3% от БВП средно за ЕС11. Финансовият сектор демонстрира устойчивост към възродилите се притеснения за фискалната стабилност на някои европейски държави. Естония, Литва, Латвия и Полша постигнаха растеж от над 4%. След две години на отрицателен растеж, БВП на Румъния нарасна с 2.5%, подпомогнат от силния ръст на промишлеността и селското стопанство. Растежът в България, Чешката република и Унгария беше около 2%, докато Хърватия и Словения отбелязаха растеж от около 0%. Добрите резултати, обаче, маскират някои важни промени в икономическите настроения, настъпили през годината. След като регионът започна да усеща влиянието на нестихващата тревога относно европейските пазари на държавен дълг, растящите цени на петрола и глобалното икономическо забавяне, към края на 2011 г. растежът забави темп. При подобна отрицателна тенденция в икономическата дейност, пазарите на труда продължиха да отбелязват застой. Безработицата се запази на нивата, регистрирани в разгара на финансовата криза, при изключително мудни темпове на нарастване на заетостта.      

“Сега, в средата на 2012 г., три и половина години след началото на глобалната финансова криза, страните от ЕС11 отново са изправени пред сериозни външни сътресения и по-слаби перспективи в сравнение с периода отпреди шест месеца”, казва Галина Андронова Винселет, старши икономист на Световната банка за регион Европа и Централна Азия и водещ автор на доклада. „В подобна нестабилна среда, икономическият растеж в страните от ЕС11 се очаква да се забави в сравнение с нивата от 2011 г. до 1.5% през 2012 г., като всички страни от ЕС11 ще отбележат по-бавен растеж в сравнение с година по-рано, а три страни ще изпаднат в рецесия. Имайки предвид, обаче, повишеното ниво на несигурност, дори този скромен прогнозен растеж предполага приемане на мерки в Еврозоната за успешно предотвратяване на евентуално сериозно влошаване на условията на международните финансови пазари”, казва Винселет.     

Редовният икономически доклад за ЕС11 излиза два пъти годишно. Той обхваща икономическото развитие, перспективи и политики в страните от ЕС11.

*Страните от EС11 включват 10 държави-членки на Европейския съюз (ЕС) - България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словашката република и Словения – и една бъдеща държава-членка на ЕС, Хърватия. За първи път в тази поредица редовни икономически доклади на Световната банка е включена Хърватия, поради очакваното й приемане в ЕС през юли 2013 г. EU11 Growth Prospects