България и Световната банка подписаха Меморандум за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС и постигане на видими резултати
Подписването на Меморандум за разбирателство за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС между Правителството на България и Световната банка бележи важна промяна в 20-годишното партньорство между България и Световната банка, която се изразява най-вече във фокус за предоставяне на аналитични и консултантски услуги с цел засилване на усвояването от България на фондовете от ЕС и подпомагане на Националната програма за реформи.
Споразумението беше подписано от Томислав Дончев, министър по управлението на средствата от ЕС, и от Филип Льо Уру, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия, на официална церемония в Министерски съвет. По този начин бешe даден старт на партньорството на правителството с международните финансови институции (МФИ) за аналитични и консултантски услуги. На събитието присъстваха министър-председателят Бойко Борисов, европейският комисар за регионална политика, Йоханес Хаан, вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Вилхелм Молтерер, вицепрезидентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Ян Фишер, и изпълнителният директор, представляващ България в Борда на Световната банка, Рууд Треферс.
Партньорството с МФИ е важна стъпка, предприета от правителството на България, за да се възползва от техните знания и опит при разработване и внедряване на стратегии и програми в редица сектори по оперативните програми, финансирани от Структурните фондове на ЕС. В първата фаза Световната банка ще предостави, на базата на възстановяване на разходите, аналитични и консултантски услуги в областта на пътищата, водите, железопътния транспорт, иновациите, регулациите за бизнеса и социалното включване.
Основано на знанието партньорство между България и Световна банка
1. Какво е значението на европейските фондове за развитието на България?
През последното десетилетие България показа добри икономически резултати. Между 2000 и 2010 г. средният годишен темп на икономически растеж беше 4.7 %, което допринесе за приближаване на България до средното ниво на доходи за ЕС – от 28% през 2000 г. до 44% през 2010 г. Бяха създадени фискални буфери, а публичният дълг отбеляза рязък спад от над 70% от БВП през 2000 г. до едно от най-ниските нива в ЕС. Бюджетният дефицит бе поддържан на ниски нива, благодарение на което днес България е между най-дисциплинираните държави-членки на ЕС - важен факт в контекста на икономически несигурната ситуация в глобален и европейски план.
Но за да се премине към значителен икономически растеж при съществуващите икономически условия, са необходими смели действия от страна на правителството и инвестиции, чрез които да бъдат отстранени препятствията пред растежа: България се нуждае от по-нататъшно подобряване на пътната, железопътната и водната инфраструктура, от по-добра бизнес среда, която да стимулира развитието на частния сектор и иновациите, както и от по-нататъшно усъвършенстване на публичните услуги.
В условията на ограничаване на разходите от държавния бюджет европейските фондове играят изключително важна роля за финансиране на необходимите инвестиции, чрез които да се елиминират препятствията пред икономическия растеж. До 2013 г. България има достъп до средства от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС в размер на около 7 милиарда евро, но според изчисленията на българското правителство до сега са усвоени едва около 20% от тези средства.
2. Защо България си партнира със Световна банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие във връзка с усвояването на европейските фондове?
Макар че през последните 12 месеца България успя да повиши степента на усвояване на европейските фондове, правителството има силно желание да постигне пълно усвояване на средствата от ЕС до края на текущия Програмен период 2007-2013 г. и да се подготви добре за следващия програмен период. Ето защо правителството обяви за свой основен приоритет усвояването на средствата от ЕС, като включително се обърна към такива международни партньори като Световна банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за изграждане на нов тип сътрудничество за реализирането на тази цел. Тези международни институции отдавна си партнират с България. Те са добре запознати както с нейните постижения, така и с оставащите предизвикателства и разполагат с обективни знания за страната.
Световна банка си партнира с България през последните 20 години, предоставяйки финансиране, знания и аналитична и консултантска помощ. От началото на прехода до сега банката е финансирала близо 90 различни свои операции в България на стойност над 9 млрд. щ. д. Стратегията за партньорство на Групата на Световна банка с България за периода 2011-2013 г. има за цел да подкрепи България в усилията й за укрепване на институциите и политиките за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Стратегията за партньорство е насочена главно към европейския дневен ред на България и е в подкрепа на Националната програми за реформи за изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Стратегията за партньорство със Световната банка отразява желанието на българското правителство за засилване на аналитичните и консултантски услуги с цел по-добро усвояване на европейските фондове. Това ще позволи на България да се възползва от задълбочените знания и опит, с които Световна банка разполага в глобален и европейски план, както и по отношение на страната.
Световната банка ще предостави своята глобална и регионална експертиза по начин, който отговаря на специфичните нужди на България, като в същото време банката ще учи и обновява своите знания на базата на опита в България, което би било от полза за други страни.
3. Какво представляват аналитичните и консултантски услуги на Световна банка?
Макар че Световната банка предлага финансиране в редица страни по света, нейните аналитични и консултантски услуги – било то свързани с финансиране или самостоятелни – са в основата на партньорството с клиентите на банката.
В зависимост от конкретното търсене от страна на клиентите Световната банка предлага своите аналитични и консултантски услуги под различна форма, включително под формата на институционално укрепване, аналитична дейност, оценки на въздействието, изследователски услуги и обучение.
Самостоятелните аналитични и консултантски услуги са (i) пряко финансирани от Световна банка, т. е. безплатни за държавите-клиенти, или (ii) финансирани от държавите-клиенти, т. е. държавите поемат разходите на Световна банка по силата на договори за услуги срещу заплащане (FBS). В много случаи двете форми на финансиране са съчетани, като редица страни използват платените услуги за разширяване на финансираните от Световна банка аналитични и консултантски услуги. През последните години Световна банка е предоставила на България безплатни консултантски услуги в размер на близо 1 млн. щ. д.
За редица страни с високи или средни доходи, каквато е България, платените аналитични и консултантски услуги на Световна банка добиват все по-нарастващо значение – вж. Въпрос 5 (връзка). Световната банка работи по програми за платени услуги по молба на самите държави, като оказва техническа подкрепа, без тя да е свързана с отпускането на заеми. Само направените от Световната банка разходи за изпълнение на конкретните аналитични и консултантски услуги подлежат на възстановяване.
4. Какво е новото във възприетия от България подход?
През последната година българското правителство се обърна към Европейската комисия (ЕК), към Световна банка, ЕИБ и ЕБВР за разработване на механизъм, който да позволи на правителството да използва средства по европейските фондове за покриване на разходите за аналитични и консултантски услуги, предоставени от тези три международни организации. С подписването на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Световна банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС, българското правителство, в сътрудничество с Европейската комисия, финализира този механизъм. Подписването на успоредни меморандуми за разбирателство с ЕИБ и ЕБВР ще позволи на българското правителство значително да укрепи основаното на знания партньорство с трите институции.
5. Кои други страни са установили партньорство със Световна банка за получаване на аналитични и консултантски услуги срещу заплащане?
Търсенето на платените аналитични и консултантски услуги на Световна банка нараства все повече, включително от страна на държави от Европа и Централна Азия (ЕЦА). От 2005 г. насам Световна банка си партнира със страни от региона на ЕЦА по 69 програми за предоставяне на аналитични и консултантски услуги срещу заплащане, като повече от половината от тези програми са стартирали през последните две години. Между страните, на които Световна банка предоставя услуги на базата на договори за заплащане, са Чешката република, Естония, Грузия, Казахстан, Латвия, Полша, Румъния, Руската федерация (най-големият клиент на платени услуги на Световна банка в ЕЦА с общо 39 договора), Словакия и Словения. Извън региона на ЕЦА Чили, Кувейт, Саудитска Арабия и Тайланд са страните, които в течение на дълги години си партнират със Световна банка в рамките на договори за предоставяне на услуги срещу заплащане.
6. Как в България ще се сключват договори за аналитични и консултантски услуги със Световна банка и останалите международни финансови институции (МФИ) и каква ще е цената на този род услуги?
Договорите, сключвани директно с МФИ, следва да отговорят на разпоредбите на Закона за обществените поръчки в България и да са получили одобрението на Европейската комисия като съответстващи на Европейската директива за възлагане на поръчки. При директно сключване на договори за „техническа помощ” (аналитични и консултантски услуги) са на лице определени условия, тъй като услугите трябва да бъдат предоставени от призната международна организация.
Договорите ще бъдат сключвани директно с МФИ под пряката координация на правителството и ще бъдат финансирани със средства по съществуващите програми на ЕС. Индивидуалните договори със съответния бенефициент на европейските фондове ще определят обхвата на дейностите и стойността на съответния договор. Всички предоставяни от Световната банка аналитични и консултантски услуги са по своя характер некомерсиални, като на възстановяване подлежат само удостоверими разходи.
7. Какви ще са задълженията на страните по този род договори? Какви аналитични и консултантски услуги ще бъдат предоставяни от Световна банка, ЕИБ и ЕБВР?
Министърът по управлението на средствата от ЕС осъществява координацията със секторните министри и МФИ, както и във връзка с инструмента JASPERS I „Съвместна помощ за подготовката на проекти за Европейските региони”, по който вече се предоставя техническа помощ по финансирани от ЕС проекти. Занапред българското правителство е поело ангажимент да провежда веднъж на всеки три месеца на координационни срещи с МФИ за гарантиране на ефективното оползотворяване на ресурсите.
В Меморандума за разбирателство със Световна банка са очертани шест области, в които да бъдат предоставяни аналитични и консултантски услуги: (i) пътен сектор; (ii) околна среда (вкл. води); (iii) железопътен сектор; (iv) иновации; (v) бизнес регулаторна среда; и (vi) ромско включване. Българското правителство винаги може да поиска предоставяне на консултантски услуги и в други области.
ЕИБ, ЕБВР и JASPERS ще окажат допълнителна подкрепа при подготовката и изпълнението на проекти и секторни стратегии, както и за изграждането на капацитет на съответните институции.
8. Кога Световна банка ще започне изпълнението на аналитични и консултантски услуги?
Българското правителство и Световна банка работят по финализиране на условията за подписване на конкретни договори за предоставяне на услуги в идентифицираните приоритетни области. Очаква се първите договори за аналитични и консултантски услуги да бъдат сключени през пролетта на 2012 г.
9. Изземват ли МФИ дейността на други консултанти, работещи по проекти, финансирани с европейски средства?
Точно обратното. Консултантската индустрия както в България, така и навън ще продължи да работи в традиционни за нея области като разработване на проекти и надзор. От своя страна МФИ ще продължат да фокусират усилията си главно в области, в които са високо специализирани.
Що се отнася до Световната банка, тези области включват разработване на секторни стратегии и изграждане на капацитет. В качеството си на институция за международно развитие, специализацията на Световна банка в предлагането на аналитични и консултантски услуги, отговарящи на специфичните нужди на клиента, не е подчинена на комерсиални цели, а на стремеж към предоставяне на обективни съвети на съответното правителство на базата на глобалния опит на банката. Ето защо нашите услуги се предлагат на принципа на възстановяване на направените разходи. Успехът ни е съизмерим с успехите, постигнати от държавите-клиенти – например скорост на усвояване на средствата от европейските фондове, километри построени магистрални пътища или брой изградени водни съоръжения, отговарящи на стандартите на ЕС. Ако тази ключова цел наистина бъде постигната, повишеното усвояване на средствата от ЕС ще създаде значителен обем допълнителна работа за местната консултантска индустрия, като българските експерти без съмнение ще бъдат привличани за изпълнение на дейностите на МФИ.
