СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ

Скритият потенциал на България е в областта на научните изследвания, иновациите и технологиите

21 юни, 2010




СОФИЯ, 21 юни 2010 г. ― Реализирането на потенциала за растеж на България ще изисква усилия от страна на правителството, частния сектор и научните среди за насърчаване на научно-изследователската дейност, иновативността и усвояването на технологии, което ще доведе до увеличаване на производителността и промишлени отрасли за износ с висока добавена стойност. Това е основният предмет на техническа помощ, предоставена от Световна банка на правителството на България, констатациите от която бяха обсъдени на днешния форум под надслов: “Конкурентоспособност чрез научноизследователска дейност и иновации: стратегии, политики и стимули”. 

Събитието беше открито от Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризмаСергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, и от Питър Харолд, регионален директор на Световна банка за Централна Европа и Балтийските страни.

Координирана от Министерство на образованието, младежта и науката и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, техническата помощ на Световна банка цели оказване на подкрепа за формулирането на национална стратегия и определянето на инструменти за науката, технологиите и иновациите, които могат да повишат конкурентоспособността и износа. Планираните дейности включват диагностика на специализацията на България за определяне на нейното място в световната система за търговия и световната научна общност, преглед на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), оценка на трудностите при усвояването на средства от съответните европейски структурни фондове и технически съвети за укрепване на националните инструменти за насърчаване на комерсиализацията на научните изследвания и иновативността в частния сектор.

Форумът събра представители на правителството, на академичните и научните среди, на частния сектор, на гражданското общество и на Европейската комисия, за обсъждане на българската стратегия за засилване на научните изследвания и иновациите. Сред темите на форума бяха:

  • Стратегия за увеличаване на конкурентоспособността чрез иновации 
  • Мобилизиране на национални и европейски ресурси за постигане на целите на ЕС за 2020 г.
  • Осигуряване на връзка между публичните научни изследвания и индустрията
  • Развиване на капацитет за иновации.

Първоначалните констатации в изготвения от Банката анализ на представянето на България в областите на износа, иновациите, науката и технологиите разкриват следното:

Българският частен сектор, който е двигателят на растежа, може да увеличи още повече своя принос, като инвестира в НИРД. Напредването към целта на ЕС за отделяне на 3% от БВП за разходи за НИРД, две трети от които да произтичат от частния сектор, ще се окаже значително предизвикателство. Страната в момента насочва за НИРД 0.48% от своя БВП (сравнено с 1.85% за ЕС-27), като едва 34% от тези ресурси са от сектора на частните фирми (сравнено с 55% за ЕС-27).

Силното представяне на България по отношение на износа е съсредоточено в отрасли, преработващи природни ресурси, и производство с интензивно използване на труд, които са с по-ниска добавена стойност. С оглед на бъдещето, инвестициите в продукти с интензивно използване на знания трябва да допълват утвърдените отрасли. В момента високотехнологичните продукти съставляват едва 7% от българския износ. Показателят е под средния за ЕС-27 (20%) и също така нарежда страната сред групата с по-ниски стойности, в сравнение с останалите държави от Източна Европа (Унгария - 24%; Чешка република - 14%; Хърватска - 9%).

Броят патенти, присъдени от Европейското патентно ведомство, е едва около 0.6 на един милион жители годишно, което е ниско в сравнение с Унгария (3.8) и Хърватска (3.1) и е много малка част от показателя за водещи в областта на иновациите държави като Финландия (147). Освен ниското ниво на предлагане на изобретения, налице са и значителни пречки пред патентоването: високи разходи, отсъствие на посредници и стимули, както и правни процедури, които отнемат време и са утежнени. Една от последиците от тези фактори е, че постъпленията за България от такси и лицензи, произтичащи от права върху интелектуална собственост, много изостават, в сравнение със средните за ЕС стойности.

През последното десетилетие се наблюдава бавно, но непрекъснато подобрение на обема на научните резултати на България, като броят публикации в авторитетни издания през 2001-09 г. надхвърля 21 000, в сравнение с 18 685 за периода 1991-2000 г. и 14 839 за периода 1981-1990 г. Броят научни публикации на глава от населението обаче е относително нисък, а по отношение на въздействието на публикациите съществува потенциал за подобряване. Една статия от български учени средно бива цитирана в 6 други студии, което е почти равно на показателя за други държави от Източна Европа, докато за финландските учени същият индикатор е 15.

"България има уникалната възможност да промени курса на своята икономика в посока на „интелигентен” и устойчив път на растеж, при който науката, технологиите и иновациите играят главна роля, с най-оптимално оползотворяване на европейските средства,” каза Питър Харолд, директор на Световна банка за страната, отговарящ за Централна Европа и Балтийските страни. „Световна банка ще продължи да оказва подкрепа на България, като внася най-доброто от европейското и световно знание, за да подпомогне за повишаването на конкурентоспособността и жизнените стандарти в страната с тези на ЕС.” 


СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ №:
2010/06/21/BG

Api
Api