Кордоба, 8 април, 2010 – Европейските страни губят годишно стотици милиони евро от ниска производителност и фискални приходи заради икономическите и финансови щети от изключването на ромите. Това сочат данните на подготвяното от Световната банка изследване „Икономическите загуби от изключването на ромите”, чиито предварителни проучвания бяха представени днес на Втората европейска ромска среща.
В своето обръщение към участниците в срещата, Теодор Алърс, директор „Стратегии и операции” в регион Европа и Централна Азия на Световната банка, потвърди постигнатия напредък за включване на ромите през последните години, но също така подчерта, че когато голяма част от повече от 10-те милиона роми в Европа продължават да бъдат изключени от възможностите, съществуващи за повечето граждани, „всеки напредък изглежда като капка в океана”. Той изтъкна позицията на Световната банка, че ”ускоряването на ромското включване има смисъл не само с оглед на човешките права, но и от гледна точка на икономическите перспективи”.
При представянето на предварителните данни от доклада „Икономическите загуби от изключването на ромите”, госпожа Тамар Мануелян-Атинк, директор на сектор „Човешко развитие” в Световната банка за регион Европа и Централна Азия, сподели, че „ромите са най-бедното население в Европа и на много от тях липсват основни умения и знания, необходими за достъп до официалния пазар на труда.”
Изследването се фокусира върху икономическите и финансовите загуби от изключването на ромите в Чешката република, България, Румъния и Сърбия и установява, че при голяма част от ромите в трудоспособна възраст липсват необходимите умения, за да участват успешно в пазара на труда. Само 1 от 5 роми в трудоспособна възраст в Чешката република и поне 1 от 8 в България, Румъния и Сърбия притежават необходимите умения. Хората в трудоспособна възраст от преобладаващото население в тези страни имат с 4 до 6 пъти по-големи възможности за намиране на работа, защото притежават необходимото образование и квалификация.
Ниските образователни резултати означават и ниски нива на заетост - средно с 22 процента по-ниска заетост от тази на преобладаващото население в тези четири страни, означават и ниски доходи– работещите роми печелят с 31 процента по-малко в България, с 48 процента по-малко в Сърбия, с 55 процента по-малко в Румъния и с 58 процента по-малко в Чешката република от преобладаващото население.
Например, долните граници на прогнозите за годишни загуби от производителност варират от 231 милиона евро в Сърбия, 367 милиона евро в Чешката република, 526 милиона евро в България до 887 милиона евро в Румъния. Долната граница на годишните загуби за бюджета е от порядъка на 58 милиона евро в Сърбия, 202 милиона евро в Румъния, 233 милиона евро в Чешката република и 370 милиона евро в България. Ако използваме други, по-високи оценки за ромското население (ПРООН, 2006 г.), общо икономическите загуби за четирите страни възлизат на повече от 5,7 милиарда евро годишно, а фискалните загуби на 2 милиарда евро годишно.
Икономически растеж за социално включване: преодоляване на образователните различия е икономически оправданото решение
Според Мануелян-Атинк, „Инвестицията в образованието за всички - роми и не-роми, е ключът за превръщането на икономическите и фискални загуби в печалба, което ще извади ромските семейства от бедността и ще облагодетелства европейските общества като цяло, особено от гледна точка на бързо застаряващото население в региона.”
Данните от доклада показват, че ромите с по-добро образование могат да очакват и по-високи доходи. В сравнение с ромите с основно образование, тези които завършват средно образование се надяват на по-високи доходи - с 83 процента повече в България, със 110 процента повече в Чешката република, със 144 процента повече в Румъния и с 52 процента повече в Сърбия.
По-високата заетост означава и по-високи приходи от данъци за държавата. Докладът показва, че разходите по необходимите инвестиции за образование са много по-малки от приходите, които правителствата, инвестирали в образование, ще съберат за бюджета. Ако всички бюджетни приходи от изравняването на възможностите на трудовия пазар се инвестират в държавното образование за всяко ромско дете на възраст от 3 до 17 години, правителствата ще могат да харчат за всяко ромско дете между две и половина и 8 пъти от средствата, които в момента се дават за образованието на един ученик в страната. С други думи, потенциалните ползи от включването многократно надвишават стойността на необходимите инвестиции, дори ако те са по-високи от сегашните разходи за един ученик.
Ако добавим към това и факта, че демографски по-младото ромско население ще представлява все по-голям дял от населението в трудоспособна възраст, които от своя страна ще трябва да поемат икономическите предизвикателства от бързо застаряващото население, бързо става ясно, че социалният и икономически аргумент срещу бездействието е прекалено силен, за да бъде пренебрегван, се казва в заключението на доклада.
