Learn how the World Bank Group is helping countries with COVID-19 (coronavirus). Find Out

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ

Европа и Централна Азия са изправени пред енергиен срив

18 Март, 2010




БРЮКСЕЛ, 18 март, 2010 г. — Перспективите по отношение на първичните енергийни доставки, топло и електрическа енергия в Източна Европа и Централна Азия са под въпрос, въпреки настоящата роля на Русия и Централна Азия като основен енергиен доставчик както за Източна, така и за Западна Европа. Според новия доклад на Световната банка  "Загасват ли светлините? Енергийното бъдеще на Източна Европа и бившия Съветски съюз", който излезе днес, независимо от значителните ресурси, рeгионът като цяло ще бъде изправен пред енергиен срив, освен ако през следващите 20 години не бъдат направени инвестиции за повече от 3 билиона щатски долара. 
 
Нуждите от първични енергийни доставки в региона на  Европа и Централна Азия се очаква да нараснат с 50%  до 2030 г., докато нуждите от  електричество се очаква да нараснат с 90%.” каза Питър Томпсън, директор  "Устойчиво развитие" в регион Европа и Централна Азия на Световната банка.
 
Той обясни, че “преди да удари настоящата глобална финансова криза през 2008 г., няколко от страните вносителки в региона бяха започнали да изпитват трудности с доставките. Финансовата криза намали търсенето на енергия  и позволи на страните да си поемат дъх и да предприемат действия за намаляване на въздействието от очаквания енергиен срив. Но тази възможност ще бъде на лице само около пет до шест години. Необходими са действия за намаляване на въздействието както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането и без промяна в поведенческите навици, регионът като цяло може да се изправи пред енергиен срив – към 2030 г. да се превърне от нетен енергиен износител, в нетен енергиен вносител.”
 
Енергийните тенденции отразяват икономическите такива
 
След разпада на Съветския съюз, страните от Европа и Централна Азия преживяха шестгодишен драматичен икономически упадък, последван от бурно възстановяване, позволявайки по този начин на региона да се превърне в един от най-икономически динамичните в света. Тази икономическо представяне се отрази и на енергийния сектор в региона  – първоначалният икономически упадък бе съпътстван от рязко намаляване на производството и потреблението на енергия. Но с възстановяването на стопанството в региона се увеличиха и производството, и потреблението. Инвестициите обаче изоставаха, особено тези за поддръжка и модернизация на енергийните мощности, което поражда възможности за енергиен срив. 
 
Регионът пострада най-силно от глобалната  финансова криза през 2008 г., като съществено се намали търсенето на енергия. Това даде възможност за глътка въздух, но само временно, преди енергийните ресурси отново да се превърнат в сериозен проблем. Щом растежът се възобнови, с него ще се възвърне и потреблението на енергия.

Необходими са инвестиции 

Според доклада, ако трябва да се поддържа или увеличи енергийното производство, за да се посрещнат енергийните нужди на Европа ще са необходими значителни инвестиции. Изчислява се, че прогнозните нужди за развитие на първични енергийни източници  за  осигуряване на нефт, газ и въглища в периода 2010 - 2030 г. са от порядъка на почти $1.3 билиона щатски долара [Инвестиционните нужди да посочени в  щ.д.към 2008 г.]. Освен това, енегрийната инфраструктура в региона отчаяно се нуждае от модернизация. Електрическият капацитет почти не се е увеличил от началото на 1990 г., а централите остаряват. Необходимите инвестиции в инфраструктурата на енергийния отрасъл за следващите  20 - 25 години са от порядъка на 1.5 билиона щатски долара, а в допълнение на това са необходими още 500 милиарда щатски долара за топлофикациите. 
 
Все още влошаването на капацитета не се изразява в напълно разразена криза, поради намаленото потребление през 90-те години и сегашния спад на търсенето свързан с финансовата криза.”, казва Томпсън. “Но времето от няколко години необходимо за строителство означава, че необходимите действия трябва да се предприемат сега. Нивото на инвестиции – повече от 3 билиона щатски долара – в този регион не може да бъде осигурено само от публичния сектор. Привличането на инвеститори от частния сектор ще изисква промяна в инвестиционния климат, за да го направят по-благоприятен за подобни инвестиции.”, заключи Томпсън .
 
Енергийната ефективност – неизползван потенциал
 
Чрез инвестирането в енергийна ефективност се постигат едновременно и на най-ниска цена три цели -  намаляват се емисиите на парникови газове, подобрява се енергийната сигурност и се повишава устойчивостта на икономическия растеж. 
 
Според доклада, с всеки 1 долар допълнителна инвестиция в енергийната ефективност могат да се спестят повече от 2 долара инвестиция в производството. Но голяма част от потенциала остава неизползван, поради множеството пречки за инвестиции в енергийната ефективност, включително неадекватните цени на енергията, както и липса на платежна дисциплина, липса на информация за най-новите технологии, малко на брой изпълнители и доставчици на услуги не на последно място финансирането.

Правителствата следва да изиграят водеща роля по отношение на енергийната ефективност, не само като позволят цените на енергията да отразят разходите, но като работят про-активно за създаването и актуализирането на  стандартите за енергийна ефективност на жилищата, техническото оборудване и превозните средства, както и за тяхното прилагане. В доклада се препоръчва правителствата да дадат пример като стартират програми за енергийна ефективност в обществения сектор, като информират обществеността за възможните технологии за енергийна ефективност и проектират градове с алтернативни транспортни средства.
 
Перспективите за справяне с климатичните промени
 
Предизвикателството за тези страни в бъдеще ще е да осигурят допълнителни енергийни доставки бързо и на минимална цена, като същевременно направят това по екологосъобразен начин, за да ограничат увеличаването на парниковите газове.
 
Според доклада, въглеродните емисии съпоставени към БВП в региона са сред най-високите в света. През 2005 г., Русия е третият най-голям източник на въглероден двуокис в света, след Съединените Щати и Китай. Страните-членки на ЕС в региона вече взимат мерки по въпроса за промяната в климата като подобряват енергийната ефективност, развиват технологии за възобновяема енергия и се възползват от въглеродното финансиране. Други страни в региона ще бъдат изправени пред все по-голям натиск да наваксат, при това бързо.
 
Независимо от това, има разминаване между глобалните усилия за намаляване на въглеродните емисии и националните енергийни стратегии в региона за следващите 20 години. Политиците и бизнеса в региона ще трябва да преосмислят тези стратегии и да се ангажират сериозно с глобалните усилия. Но преминаването към икономика с ниски емисии на въглерод може да се окаже скъпо. Като се възползват от въглеродното финансиране, страните в региона могат да намалят своя въглероден отпечатък и да привлекат капитал от ключово значение за преизграждането на тяхната енергийна инфраструктура и производствена база, като използват ефективни и по-чисти технологии. Правителствата би следвало да гарантират, че националните им политики и законодателства способстват за използването на въглеродно финансиране, насърчават бързата технологична модернизация и стимулират повсеместно към енергийна ефективност.
 
Времето е от най-голямо значение
 
В доклада се подчертава, че предвид огромните инвестиционни нужди и дългите предхождащи срокове необходими за реализацията на  проекти в енергийния сектор, страните трябва колкото е възможно по-бързо да се ориентират към осигуряване на средства в подкрепа на този напредък. Всеки неуспех да се създаде благоприятна среда за подкрепа на инвестициите в сектора, би означал недостиг на инвестиции, което на свой ред би ограничило икономическата активност. 10 % недостиг на енергиен ресурс би довел до 1% спад в икономическия растеж, а един по-голям недостиг би могъл да има и още по-пагубни въздействия.
 
Световната Банка има готовност да подпомогне страните да отговорят на своите енергийни нужди, като им помогне да създадат привлекателен климат за инвестиции и като им съдейства в осигуряването на достъп до различни източници на финансиране, включително въглеродно финансиране. Все пак, необходимо е страните да действат бързо – времето е от най-голямо значение.” - подчерта Томпсън,

 

Контакти с медиите
В / във Брюксел
Александър Роуланд
Teл: +32 2 504 0992
Arowland@worldbank.org
В / във Вашингтон
Кристин Шредер
Teл: +1-202-458-2736
Kschrader@worldbank.org


СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ №:
2010/03/18/ECA

Api
Api