Чувствам се отлично. За пръв път в своята история Световната банка има главен изпълнителен директор и за мен е не само чест, но и голямо предизвикателство с работата си да очертая параметрите на тази нова позиция. През изминалите 9 месеца се убедих, че получих шанса да съм на правилното място в правилното време. Предизвикателствата са много, но най-голямото от тях, на което нашата институция и аз лично сме се посветили, е да има по-малко бедност по света. Ние получихме голям вот на доверие от донорите – разполагаме със 75 млрд. щ.долара за следващите 3 години, за да бъдем там, където е най трудно. Ресурсът е с 50% повече отколкото през изминалите 3 години. За съжаление причината да имаме повече пари е, че има повече конфликти и нашето присъствие е по-необходимо. Задачата ни е да сме физически близо до тези, за които работим, а това никак не е лесно, особено в страни, като Афганистан, Мали, Централно-африканската република. Бях там преди няколко месеца и видях как моите колеги работят в среда, където още стоят следите от куршумите по стените на сградите, строят болници и дават не само работа на хората, но и надежда и увереност, че не са забравени. Второто ни голямо предизвикателство е за всички институции, които финансират развитието. Капацитетът на Световната банка за финансиране на страните със среден доход е 23 млрд. щ.долара тази година. Ако към тях прибавим ресурса на всички банки за възстановяване и развитие, ще станат 100-130 млрд. щ.долара. А необходимостта за финансиране се измерва в билиони. Следователно нашата задача е така да използваме опита си и наличния ресурс, че да се създадат условия за местно финансиране и за привличане на чужди инвестиции от число с 9 нули да преминем към такова с 12 нули. Това е най-интересното, което правим в Световната банка, а именно на базата на опита си, и чрез политиките за реформи, които подкрепяме, наред с финансирането, което предлагаме, да създадем условия за намаляване на рисковете за инвеститорите, водещо до масирано привличане на инвестиции.
- Имате ли вече успешни примери?
Да, от различни части на света. Ето най-пресният пример, по който лично аз работя сега. Във Виетнам има огромен потенциал за производство на алтернативна енергия – слънчева, вятърна, но няма правила, няма инфраструктура, която да позволява съхраняването и преноса на тази енергия. Първоначално идеята на моите колеги от Световната банка беше да се подготви заем в размер на 500 млн. щ. долара заем в подкрепа на алтернативната енергетика. Срещнахме се с местната енергийна компания и частни инвеститори стигнахме до заключението, че такъв заем от Световната банка не е необходим, а това което е необходимо е да има ясен ангажимент от наша страна в ясно ограничени параметри: на първо място, регулиране, предсказуемост и прозрачно участие в търговете, за да се свали цената, и на второ място да се осигури капацитет за съхраняване на енергия и инвестиции в пренос. По този начин ще позволим на милиарди инвестиции от частния сектор да се реализират във Виетнам. Това ни е целта, не да дадем 500 милиона, а да създадем условия да дойдат милиарди.
- Накъде върви световната икономика, кои са най-вълнуващите нови тенденции?
Светът се променя много бързо и е трудно да посоча тенденция, която ще доминира. Все пак бих казала, че има три тенденции, които към които трябва да проявим интерес и да ги разберем. Първата е това, което стана популярно като Четвърта Индустриална революция. Забелязвате ли как се увеличи скоростта, с която технологиите трансформират начина, по който живеем и работим? Автоматизация, роботизация, изкуствен интелект… те вече са реалност, а не приказки за бъдещето. Наскоро си купих автомобил Тесла, смених бензиновата си кола с електрическа и когато за пръв път седнах зад волана и я сложих на пълен автоматичен режим тя да ме вози осъзнах, че бъдещето вече е днес. Автоматизацията, 3D принтирането, роботизацията са вече реалност и това радикално променя концепцията за сравнителни предимства. Трябва задължително да помислим какъв ще бъде трудът и да сме готови, че очакванията ни може да не се реализират, дори и да изглеждат логични. Като автоматизацията взе да става популярна, се наложи мнението, че работният ден ще бъде намален, а работната седмица ще се съкрати. Но какво се оказа? Ние сме така мобилно свързани, че всъщност сме 24 часа на разположение за работа. Ами терминът отпуска? Аз бях две седмици в „отпуска“, и никой в офиса не разбра, че отсъствам физически.
Това е втората голяма тема – адаптивността. Голямо предизвикателство. Приела съм като лична кауза идеята да направя Световната банка по-адаптивна. Ние сме йерархична структура, но същото време трябва да дадем пространство за инициатива и творчество. Можем да го направим само, ако като институция станем част от голямото движение за гъвкавост и приемане на промените. Затова ще търсим опит в други организации, които са прегърнали тези идеи. Защото гъвкавостта и бързата реакция в този непрекъснато променящ се свят става конкурентно предимство номер 1. Който го може, ще бъде успешен.
Третата тенденция, която може би интересува хората в България, е развитието на финансовите технологии – т. нар. финтех. Ние българите сме пример как може да се прескочи един етап във финансовите услуги – нямаме чекови книжки, преминахме направо към електронно банкиране. Голямата крачка напред във финтех е размиването на границата между финансови и нефинансови услуги. Свидетели сме как мобилни оператори изпълняват ролята на банки и така отварят пространство за хора, които никога не са имали достъп до финансови услуги. Днес има 2 млрд. души на тази планета, които нямат достъп до финансови услуги. Нашата цел е чрез финтех радикално да намалим техния брой, особено при жените. Важно е те да имат достъп до финанси, за да стават предприемачи. В 25 страни във света отсъствието на финансови услуги е най-голямо. Моят пример за допълнителните ползи от включването на жени във финансовите услуги е от Бангладеш, където започна изплащането на заплатите на жени по банков път. При интервюта с една от тези жени научихме, че преди, когато парите са плащани на ръка, свекървата на тази жена я е чакала в деня на заплататата пред фабриката и е взимала всичките й пари. Сега това е невъзможно, защото жената има независимост. И тази независимост утре се превръща в предприемаческа енергия.
Това са трите тенденции, които трябва да осмислим. Да помислим как да се адаптираме, как да променим системата на образование, за да произвежда хора, които имат емоционална интелигентност и социални качества, а не просто знания, и които разбират, че ученето не свършва с вземането на диплома. Да помислим колко гъвкави сме и как да се интегрираме - колко гъвкави са нашите институции, например. Да помислим и как да се възползваме от предимствата на финтех, за да бъдем по-самостоятелни и по-предприемчиви.
- Какъв ефект върху живота на хората, жизнената среда, политическата система, технологиите и върху човешката личност ще има Икономика 4.0?
Знаете ли, ние можем само да гадаем и със сигурност нашите предсказания ще бъдат коригирани от живота. Трябва да сме готови за промяна и да мислим за рисковете не като за нещо, което трябва да бъде избегнато, а като за нещо, което трябва да бъде управлявано. Това е голямата промяна, която трябва да се случи с нас. Ние не трябва да се противопоставяме на промяната, тя така или иначе ще дойде и ще премине като вълна през нас.
Това, което машината не може да замести, са дейностите, които предполагат човешко общуване – образование, грижа за възрастните, за децата, за инвалидите. С мобилната връзка общуването намаля и трябва да мислим как да култивираме общуването, защото това е нещо присъщо само на хората и много ценно.
Много хора се притесняват, че в живота си ще сменят много професии. Аз смятам, че трябва да приемем това като добра възможност и да сме позитивно настроени. Може би в България това е най-важното предизвикателство, което икономика 4.0 ще вкара в оборот. Другото предизвикателство е позитивното мислене. По ред причини ние имаме склонността да сме по-негативни. Но нека поемем въздух и да мислим за себе си със самочувствие, да си кажем - ние можем да сме първи. И да се готвим за икономиката, основана на доверие, и която се развива по електронен път. За пример ще дам явлението, наречено initial coin offering. Един стартъп вече няма нужда да ходи в банка - достатъчно е той да се презентира и да каже директно на инвеститорите „имай ми доверие, инвестирай в мен“. Доверието става важен фактор. Тревожното обаче е, че този вид първично предлагане на стойност възлиза през миналата година 1,6 млрд. долара, но 10% от това предлагане са пирамиди. Как да регулираме нещо, което е ценно, защото е ново, и как да регулираме тези взаимоотношения, които дърпат икономиката напред. Водещият принцип е да овладеем човешкото желание да се лови риба в мътна вода. Моята хипотеза е, че много от отговорите този път няма да дойдат от развития свят, а от страни като Индия и Китай, защото там експлозията на този нов начин на работа, е най-голяма.
- Това ли са икономиките, които ще поведат глобалния икономически растеж?
Според мен растежът няма да зависи от групи отделни страни, а от тези, които имат смелостта да увеличават своята конкурентоспособност и да се реформират. За пример - Франция сега има амбицията за много сериозни реформи, които биха отключили икономическия растеж. Италия също полага усилия за увеличение на доверието в икономиката и в банковия сектор. Резултатите вече са налице и въпреки, че растежът според глобалните стандарти не е голям, ние в Световната банка непрекъснато коригираме прогнозите нагоре. Това, което без съмнение дърпа Индия напред, е волята да се провеждат реформи. Наред със силните институции. Същото важи и за Китай.
- Роботите, автоматизацията, изкуственият интелект ще заместят милиони работни места. Проклятие или благословия е това?
През следващото десетилетие на пазара на труда ще излязат 600 милиони нови кадри най-вече в развиващия се свят. Въпросът е ще има ли 600 милиона нови работни места. Много трудно е да се отговори, но колкото по-отворени сме към тези промени и се опитваме да канализираме последствията, толкова повече ще бъдат позитивите спрямо негативите. От гледна точка на потребителя роботизацията е прекрасна, защото разходите с съкращават, постига се по-високо качество, но от гледна точка на пазара на труда създава предизвикателства. Много хора са имали очакванията да работят нещо, което се поема от роботи. И това създава хранителна среда за популизъм. Трябва да сме достатъчно агресивни и настоятелни и да атакуваме негативните последици навреме. Държавата трябва да бъде по-активна, да има ясни правила, уважение към закона и да не се бърка в процеси, които не разбира.
- Къде се намира България на европейската индустриална карта?
Погледната отвън България стои добре. Първо - доказахме, че сме много добри в софтуер и стартъпи. Потенциалът за България е голям, защото в този сектор не се изисква да има голямо население, ние не сме много хора, а е нужно да има интелектуален продукт и бизнес усет. Там, където има разумно регулиране, се случват хубави неща. Пример за това е Пловдив. Създават се условия и резултатът е налице. Имаме неизползван капацитет да вдигнем накрак селските райони. Надявам се, че рано или късно ЕК ще реформира стимулите за селското стопанство, за да се наблегне на младите и дребните фермери. България може да бъде много по-добре в регион, в който ние стоим на границата на ЕС. Защото може да пренесем опита си от присъединяването и нашият бизнес да бъде интеграторът на региона. Ако правителството съумее в стремежа си да обърне тенденцията и по-малко хора да напускат страната, това ще ни изведе напред. Имаме и туризъм, който дръпна напред и до степен, че трябва да се внася работна ръка отвън. Ако сме ясни в нашите сравнителни предимства, поемем функцията на регионален стартъп център, продължаваме с умно регулиране на привличане на инвестиции, и мултиплицираме добрите примери – като този в Пловдив, това ще е доказателството, че ние българите можем.
- Как може хората у нас да се почувстват по-обединени, по-щастливи? Коя може да бъде нашата нова обща цел, която да ни даде по-голяма национална енергия?
Трябва да си повтаряме повече „Ние, българите, можем“. И да забравим навика да казваме, че чашата е полупразна. А образованието може да стане нашата нова обща цел - да погледнем на децата си като на капитал. Да, може би имаме шансове през нас да преминава газ, може и да имаме други икономичеки предимства, но най-ценното нещо в новата икономика това са хората и институционалната среда, която има в страната.
- Никога не пропускате да подчертаете, че сте българка. Какво знаят вашите колеги за България и българите?
Те знаят, че българите са кадърни, работливи и че може да се разчита на българските жени. Бившият президент на Световната банка Джим Уолфънсън навремето ми казваше: „Кристалина, има толкова много работа за вършене и толкова малко жени да я свършат“. Аз съзнавам, че там където работя, съм лицето на България и е чест е за мен да съм лицето на България и на българките.
