Световната банка съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Министерството на икономиката, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор организират семинар на тема "Опазване и устойчиво използване на водите в България".
През последните години въпросът за опазването и устойчивото използване на водите придобива все по-голяма тежест в световния политически дневен ред и привлича вниманието на националните правителства от най-високо равнище. Опазването и устойчивото използване на водите предлага възможности за сътрудничество и съдействие при посрещане на предизвикателствата по мултидисциплинарен и между-секторен начин, в подкрепа на трайното и устойчиво икономическо развитие и растеж.
Очертаването на предизвикателствата, свързани с опазването и устойчивото използване на водите, предполага динамична конструкция, която надхвърля рамките на единичните проблеми като достъпа до вода или канализация. Тази конструкция налага прилагането на по-широк преглед на постиженията в областта на управлението на водите. Например - по отношение на разпределението на водата, този подход възприема, че няма едно временно "оптимално" разпределение на водата между множеството потребители. Всеки план за оптимално разпределение е динамичен; делът на водата, разпределена за конкретен потребител, може да се промени в зависимост от изменящите се екологични и социално-икономически условия. Опазването и устойчивото използване на водите е динамична цел, а контекстът за постигането й е непрекъснато развиващият се свят.
Въпреки богатството си на водни ресурси, благоприятните почвени и климатични условия и силната институционална и регулаторна рамка, България продължава да се изправя пред значителни предизвикателства в модернизирането на водната инфраструктура и ресорните институции, за да изпълни своите цели за развитие. Постигането на достатъчно добро ниво на опазване и устойчиво използване на водите изисква гарантирането на траен достъп до съответните количества качествена вода за поддържане на препитанието, благосъстоянието на населението и социално-икономическото развитие, за осигуряване на защита срещу замърсяване на водата и свързаните с нея бедствия, опазване на екосистемите в среда на мир и политическа стабилност. Ефективното прилагане на концепции като интегрираното управление на водните ресурси и интегрираното управление на риска от наводнения и суши, са от съществено значение при процеса на адаптиране към повишената хидроложка променливост вследствие от изменението на климата.
Подходящият институционален капацитет изисква добра информация, компетентни институции и значителни финансови ресурси. Това е общо предизвикателство за всяка страна - как различните институции да се координират ефективно и да говорят в един глас.
Изправени пред изменението на климата eкспертите смятат, че България трябва да повиши готовността на своя воден сектор за смекчаване на въздействието на повтарящите се наводнения и суши и същевременно да отговори на нуждите на населението и икономиката в ключови сектори като земеделие, градско развитие, енергетика и природни екосистеми.
Повечето язовири в България са построени между 1956 г. и 1985 г. През последвалия преходен период всички строителни проекти са изоставени, което оставя хиляди българи без надеждно водоснабдяване. Макар че почти всички българи имат достъп до питейна вода в домовете си, значителен брой хора все още страдат от сезонни режими на водата поради незавършени язовирни проекти. Тези проблеми се усложняват от факта, че в момента много водоснабдителни мрежи трябва да бъдат модернизирани, а системите за събиране и пречистване на отпадъчни води да бъдат разширени. Ето защо са необходими значителни инвестиции, които да гарантират, че качеството на водата и устойчивото използване на водните ресурси съответстват на изискванията на директивите на Европейския съюз (ЕС).
България се опитва да постигне напредък и придвижва тези проекти, но все още са необходими повече усилия, заедно с повишена ангажираност и лидерство областта на управлението, опазването и устойчивото използване на водите.
Групата на Световната банка (WBG) - най-големият многостранен източник на финансиране за водоснабдяване и канализация в света - понастоящем упражнява надзор върху кредитен портфейл за ВИК от приблизително 13,5 милиарда долара, което представлява повече от половината от всичките й операции, свързани с водата.
Световната банка има дългогодишно и ползотворно партньорство с българското правителство. Банката понастоящем подкрепя устойчивостта на водните ресурси чрез действащ заем и разработване на стратегия в миналото в областта на: (i) водоснабдяване и канализация и ii) напояване, дренаж и защита от наводнения. Според новата 10-годишна стратегия за сектора, рехабилитацията и изграждането на водоснабдителни и канализационни мрежи ще изискват 12 млрд. лв. (6 млрд. евро). Финансовите средства на ЕС обаче ще покрият само 30-40% от общите капиталови инвестиции, необходими до 2020 г. Останалата част трябва да дойде от националния бюджет и от собствени инвестиции на ВиК-компаниите. Това ще изисква по-добра ефективност и коригирано ценообразуване, като се гарантира, че финансирането за водния сектор е достъпно и устойчиво.
Проектът за развитие на общинската инфраструктура, подкрепен от Световната банка, отговаря на приоритетите на правителството за рехабилитация и завършване на изграждането на водоснабдителни и канализационни мрежи за подобряване на предоставянето на услуги и намаляване на здравните рискове, както и на системите за пречистване на отпадъчни води в съответствие с директивите на ЕС. Два от осемте приоритетни язовира за водоснабдяване (Луда Яна и Пловдивци) са включени в този проект, а трети язовир (Студена) е включен за рехабилитация. След завършването на този проект се очаква, че 170 000 българи ще получат по-надеждно и качествено водоснабдяване.
Изтеглете програмата (PDF)
18 септември | |
08:00 – 09:00 | Регистрация |
09:00 – 09:30 | Откриване – Н.Пр. Николай Нанков, Министър на регионалното развитие и благоустройството, Атанаска Николова, зам-министър на околната среда и водите, Давид Мишо, ръководител сектор вода за регион Европа и Централна Азия, Тони Томпсън, Постоянен представител |
09:30 – 11:00 | Опазване и устойчиво използване на водите в Източна Европа Координатор Хавиер Зулета, СБ Гост лектор Ричард Мюлер, Регионален Директор, Глобално партньорство за водата Член на панела Димитър Кисляков, Български Национален комитет по големите язовир язовири Член на панела Анил Мишра, ЮНЕСКО, програмен експерт, Хидроложки системи и недостиг на вода Член на панела Мария Бабукчиева, началник отдел „Управление на речните басейни“ МОСВ |
11:00 – 11:15 | Кафе пауза |
11:15 – 12:45 | Уязвимост на България от свързани с изменението на климата рискове във водния сектор Координатор Еолина Милова, Световната банка Член на панела Розалина Козлева, консултант СВ, околна среда и води Член на панела Хосе Анхел Родригез Кабейос, Управление на речния басейн на река Гуадяна Член на панела Боряна Каменова, Директор „Политика по изменениена климата“, МОСВ Член на панела Вилфрид Хундертмарк, СБ |
12:45 – 13:45 | Обяд |
13:45 – 15:15
| Опазване и устойчиво използване на водите и ВиК услуги: Постигане на съответствие с ДПГОВ (и РДВ) Координатор Филип Марин, СБ Гост лектор Бруно Ракедян, министерство на околната среда, Франция Член на панела Никос Неоклеус, зам-директор, Отдел води, Кипър Член на панела Иванка Виденова, директор дирекция ВиК, МРРБ Член на панела Боряна Георгиева, експерт, „Управление на водите“, МОСВ Член на панела Диого Фариа де Оливейра, Португалия |
15:15 – 15:30 | Кафе пауза |
15:30 – 17:00 | Управление на водните рискове в селскостопанския сектор на България Координатор Ханс Кристоф Кордик, СБ Гост лектор Мелвин Кей, Сдружение за напояване, Великобритания Член на панела Вилфрид Хундертмарк, СБ Член на панела Д-р Соня Симеонова, Дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХГ Член на панела Д-р Зорница Попова, БАН Член на панела Димитър Младенов, МЗХГ Член на панела Таня Дъбнишка, изпълнителен директор, АЗПБ |
19 септември | |
09:00 – 10:30 | Регулаторни и институционални аспекти на безопасността на язовирите Координатор Орлин Диков, СБ Гост лектор Адриан Моралес, Политехника на Валенсия, Испания Член на панела Никос Неоклеус, зам-директор, Отдел води, Кипър Член на панела Кирил Войнов, ДАМТН Член на панела Сатору Иеда, водещ специалист язовири, СБ Член на панела инж. Екатерина Бонева, Производство от ВЕЦ, НЕК |
10:30 – 10:50 | Кафе пауза |
10:50 – 12:30 | Рехабилитация на язовири: Финансови инструменти, експлоатация и управление, устойчивост Координатор Хавиер Зулета, СБ Гост лектор Алесандро Палмиери, СБ Член на панела Карен Григорян, Армения Финансиране на инфраструктурата Никола Сапорити, МФК Член на панела Грег Паксон, експерт язовири, САЩ Член на панела инж. Румен Стойков, Язовири и каскади, НЕК |
12:30 – 14:000 | Обяд |
14:00 – 15:30
| Рехабилитация на големи язовири и инфраструктура и опитът на България в тази област през последните години
Координатор Тома Янакиев, СБ Гост лектор Грег Паксон, експерт язовири, САЩ Член на панела Адриан Моралес, Политехника на Валенсия, Испания Член на панела Член на панела Иванка Виденова, Директор ВиК дирекция Член на панела Арджан Джовани, Директор, Безопасност на Язовирите, Албания |
15:30 – 15:50 | Кафе пауза |
15:50 – 17:30 | Опазване и устойчиво използване на водите в практиката – техническа помощ, предоставяна от Световната банка на общини в България Координатор Орлин Диков, СБ Гост лектор Вилфрид Хундертмарк, СБ Член на панела инж. д-р Ангел Захариев, Проектант язовири Член на панела инж. Даниела Мичева, началник отдел, Община Перник Член на панела Никола Белишки, Кмет на Панагюрище |
17:30 – 18:00 | Заключителни слова |
