Последният икономически меморандум на Световната банка очертава пътя на България за постигане на статут на страна с високи доходи само за 15 години
България стана член на Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., но страната продължава да бъде с най-ниския брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в съюза. Все пак с правилната комбинация от реформи България може да стане страна с високи доходи за по-малко от две десетилетия. Това е основният извод от последния Икономически меморандум за страната, изготвен от Световната банка след внимателен анализ на предизвикателствата и възможностите за дългосрочен икономически растеж на страната.
Един от изводите на доклада е, че средните нива на доходи могат да достигнат паритет с останалата част от ЕС след 15 години, ако средният годишен икономически растеж се удвои до над 4 процента годишно. За да се осъществи това обаче, България трябва да повиши производителността чрез повишаване на ефективността на фирмите и уменията на своето население (виж Фигура 1).
Присъединяването на България към ЕС повиши очакванията, че стандартът на живот ще се повиши бързо и ще достигне средните нива за ЕС за относително кратък период от време. Инерцията на реформите в България първоначално беше стабилна и бърза. Въпреки това, след поредица от външни кризи, като се започне с глобалната финансова криза; последвана от пандемията от COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна, напредъкът се забави и темпът на сближаване на доходите с тези в ЕС намаля. Основните двигатели на дългосрочния растеж също се забавиха, като демографските тенденции бързо се влошиха през 2010 г., докато инвестициите се сблъскаха с намаляваща възвращаемост, въпреки напастващото благосъстояние на страната. Без нов тласък на реформите се предвижда растежът да се забави допълнително до 1,2 процента до 2050 г., тъй като демографските тенденции ще причинят рязък спад на населението в трудоспособна възраст и растежът на общата факторна производителност (TFP) ще се връща към средносрочния си тренд.
Фигура: По-бързият растеж на България изисква нови политики, повишаващи уменията на хората и ефективността на фирмите
Амбициозни реформи, повишаващи общата факторна производителност, човешкия капитал и растежа на инвестициите, могат да обърнат прогнозираното забавяне на растежа при сценарий без реформи до 1,2% през 2050 г.
В момента България е на кръстопът. Насърчаването на дългосрочния растеж е от решаващо значение за страната, но какво трябва да се направи? Първо, докладът твърди, че ускоряването на инвестициите и ефективното усвояване на средствата от ЕС може да засили дългосрочния растеж и да насърчи създаването на екологособразна икономика. Ако България поддържа високи нива на публични инвестиции чрез ефективно усвояване на фондовете на ЕС и увеличи дела на частните инвестиции в БВП до 25 процента от БВП, годишният растеж на БВП се очаква да нарасне средно с 0,8 процентни пункта (pp) през 2022-2050 г. Второ, по-бързият растеж изисква засилване на приобщаването чрез справяне с настоящия недостиг на умения и насърчаване на равните възможности за ускоряване на растежа на човешкия капитал и производителността на труда. Ако България осъществи амбициозни реформи в образованието и здравеопазването, довеждайки човешкия капитал – особено качеството на образованието – до нивото на най-добрите държави в Централна и Източна Европа, годишният растеж на БВП се очаква да нарасне с 0,4 процентни пункта през 2022-2050 г. Трето, по-бърз растеж на производителността в частния сектор може да бъде реализиран чрез по-нататъшно повишаване на ефективността на пазарните механизми. Ако България се справи с институционалните недостатъци, които неправилно разпределят ресурси към по-малко производителни фирми – като слабото прилагане на конкуренцията, включително при обществените поръчки – общата факторна производителност може да се увеличи с до 2 процента годишно след 2030 г., което ще повиши годишния БВП растеж средно с 0,9 процентни пункта за периода 2022-2050 г.
Разгръщането на пълния производствен потенциал на България чрез политики и институционални реформи, които изравняват условията за всички икономически агенти в страната, ще проправи пътя към високи доходи и ще осигури проспериращо бъдеще за хората в страната. Успехът изисква амбициозни реформи, които насърчават развитието на човешкия капитал, както и институционалната независимост и отчетност за насърчаване на растежа на производителността. Противодействието на демографската тенденция чрез насърчаване на равните възможности и подкрепата за човешкия капитал е основна задача. Това също изисква дълбоки реформи в образователната система за развитие на умения и осигуряване на равен достъп до качествени обществени услуги на цялата територия на страната.
Гарантирането на прилагането на правилата за конкуренция и отвореността на обществените поръчки за конкуренция ще допринесе за по-бърз растеж на производителността и ще подобри разпределението на ресурсите. Следователно институционалната промяна към изграждане на капацитет, осигуряване на независимост и насърчаване на прозрачността и отчетността на публичните агенции е ключов трансформационен инструмент за прехода на България към високи доходи. С осъществяването на амбициозни структурни реформи в тези области българската икономика има всички шансове да постигне поне два пъти по-високи темпове на растеж от постигнатите през десетилетието преди пандемията от COVID-19, а реалните доходи да се доближат до средните за ЕС нива за период от около 15 години.
Повече информация:
България Икономически Меморандум за Страната : Път към Високи Доходи