BRIEF 19 Октомври, 2018

Призив за спешни действия за адаптиране към климатичните промени

Image

След края на едно от най-смъртоносните лета по отношение на климатични бедствия, ударили различни страни от цял свят, в Хага, Холандия се събраха световни лидери, за да основат новата Глобална комисия за адаптация. Комисията цели да катализира глобалните действия, да придаде мащаб и бързина на решенията за адаптиране към климатичните промени. Глобалната комисия се ръководи от Бан Ки Мун, осми генерален секретар на ООН, Бил Гейтс, съпредседател на фондация "Бил и Мелинда Гейтс" и Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Световната банка.

В нея се включват 17 държави-членки и 28 комисари, включително лидерите, катто по този начин са представени всички региони на света и всички сектори на развитието и промишлеността.

Както е посочено в Специалния доклад за глобалното затопляне от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) от 1.5 ° C, вредните въздействия от изменението на климата се усещат в момента, а това е много по-рано и по-силно от първоначалните предвиждания. Адаптирането е свързано с управлението на рисковете, свързани с изменението на климата - от наводнения и суши до увеличаване на морското равнище и бури.

Очаква се с работата си Комисията да направи въпросите за климата по-разпознаваеми и да издигне политическото им значение, като се насърчат смели решения от типа интелигентни инвестиции, нови технологии, по-добро планиране, за се изгради резистентнност към заплахите, свързани с климата.


"Нашият климат вече се е променил. Драматичните метеорологични събития и нестабилните сезони са новата нормалност. Милиони хора в страните с ниски доходи вече живеят с последиците от изменението на климата. Жестока ирония е, че онези, които са допринесли най-малко за изменението на климата, са онези, които са най-много засегнати и не могат да се подготвят. Изправени сме пред избор: да продължим както обикновено и да се надяваме да ни се размине. Или действаме сега и изградим устойчиво бъдеще. "
Image
Кристалина Георгиева
Главен Изпълнителен Директор на Световната Банка

Image
Бил Гейтс и бившия генерален секретар на ООН Бан Ки Мун са сред лидерите на новата Глобална Комисия за адаптация, Снимка: Иван Шнайдер/ОН


"Без спешни действия за адаптация рискуваме да поставим под риск изхранването, енергията и водната сигурност през следващите десетилетия. Продължаващият икономически растеж и намаляването на бедността в световен мащаб са възможни, но само ако обществата инвестират много повече в адаптация. Разходите за адаптиране са по-малки от разходите, които ще се наложат, ако продължим да не правим нищо и действаме както обикновено. А ползите са многократно по-големи."
Бан Ки Мун
Осмият Генерален Секретар на ООН

"Ние се намираме в момент на висок риск и на големи обещания. Имаме нужда от политики, които да помогнат на уязвимите хора да се адаптират и трябва да гарантираме, че правителствата и другите заинтересовани страни подкрепят иновациите и спомагат те да достигнат до хората и местата, където има най-голяма нужда от тях. Ако всеки има своята роля, можем да намалим въглеродните емисии, да увеличим достъпа до евтина енергия и да помогнем на земеделските производители навсякъде по света да отглеждат продуктивни култури."
Бил Гейтс
Съпредседател на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“

Следващи Стъпки

Съществуват четири основни спънки пред адаптацията, по които Комисията ще работи за намиране на решения, а именно:

  1. Взимащите решения и по-широката общественост все още не са наясно с всички ползи от постигането на устойчивост и намаляването на узязвимостта от въздействието на климата и природните бедствия;
  2. Правителствата и бизнеса все още не отчитат рисковете от изменението на климата в своите планове за социално-икономическо развитие или инвестиции;
  3. Усилията за адаптация са недостатъчни за тези, които най-много се нуждаят от тях, а именно най-бедните и най-уязвимите хора в света; и
  4. Въпреки че адаптацията е глобално предизвикателство, глобалното лидерство по въпроса е оскъдно. Накратко, светът не е в състояние да се адаптира към променящия се климат.

През първата година Комисията ще ръководи съставянето на ключов доклад, констатациите и препоръките на който трябва да бъдат представени на срещата на върха на Световната конференция на ООН по изменението на климата през 2019 г. Докладът ше почерпи информация от водещи световни институти за научни, икономически и политически анализи. Той трябва да включи и ключови аргументи защо е необходимо адаптирането към климатичните рискове и бързите действия, какво трябва да се направи по различен начин, и най-вече как правителствата, компаниите и гражданите могат да започнат да работят днес, за да превърнат света в по-безопасно и по-добро място.

Стратегия на България

В изпълнение на ангажиментите на ЕС за предприемане на действия по отношение на изменението на климата, българското правителство започна разработването на своята Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие (НСАИК), опирайки се на знанията и експертния опит на Световната банка (СБ). През 2016 г. България подписа договор със СБ за предоставяне на аналитични и консултантски услуги в подкрепа на НСАИК.

Екипът от експерти на банката направи оценка на рисковете, свързани с изменението на климата в девет икономически сектора: селско стопанство, биоразнообразие и екосистеми, енергетика, гори, човешко здраве, туризъм, транспорт, градска среда и води. Областите, които също бяха проучени включват управление на риска от бедствия и макроикономически последствия от изменението на климата.

Заплахите за България, свързани с изменението на климата, са предстоящи, с очаквано средно повишение на температурите с до 4 градуса по Целзии до 2100 г. Моделите на валежите също ще се променят.

Последиците от изменението на климата са многобройни, включително намаляване на водните запаси, последици за здравето, смущения в цикъла на земеделското производство, стрес за биоразнообразието и горите, щети по инфраструктурата и частната собственост, промяна в туристическите модели и много други.

Макроикономическите изчисления показват, че ако не се предприемат действия, изменението на климата ще окаже негативно влияние върху страната в парично отношение, като е възможно да ликвидира целия икономически растеж на страната до 2050 г. Макроикономическите въздействия могат да бъдат смекчени в значителна степен, ако се предприемат действия за адаптация.

Секторните анализи на разходите и ползите показват, че инвестициите в мерки за адаптация се изплащат. Изчисленията като цяло показват висока разходна ефективност на инвестициите, която е различна за различните сектори и мерки за адаптация. Очаква се всяко инвестирано евро да бъде спечелено обратно - от няколко пъти повече до повече от 700 пъти инвестираната сума.