България: обзор

България извървя дълъг път на бурен политически и икономически преход през 90-те години на ХХ в., който я изведе до членство в Европейския съюз през м. януари 2007 г. Днес тя има икономика със средни доходи и обхваща 7.3 млн. души с доход от $6,870 на глава от населението. (БНД на глава от населението, 2012 г.)

През десетилетието довело до присъединяването към ЕС, България предприе трудни реформи за да изгради макроикономическа стабилност и да насърчи растежа. В периода 2004 – 2008 г. тя създаде бюджетни буфери като натрупа бюджетни излишъци и намали публичния дълг от над 70% от БВП през 2000 г. до 18.5 % през 2012 г., което е второто най-ниско ниво на дълг в ЕС. Между 2000 и 2010 г., средният годишен растеж достига 4.7%. През същия период, доходът на глава от населението в България, като дял от средното за ЕС нарасна стремително от 28 % до 44 %. 

За да може да се надгради върху постигнатото през последното десетилетие и да се върви по пътя към по-висок растеж в сегашната икономическа среда са необходими смели действия от страна на правителството и инвестиции. За да стимулира растежа воден от частния сектор, българското правителство си е поставило като основна задача да подобри пътната, железопътната и водната инфраструктура и да създаде благоприятна бизнес среда. Освен това, то се е заело да засили предоставянето на обществени услуги и да работи, за да гарантира, че всички граждани ще пожънат ползи от растежа.

Във време, в което правителствените бюджети са свити, представлява сериозно предизвикателство да се премахнат ограниченията за развитие и финансиране на така необходимите инвестиции. Именно в това отношение структурните и кохезионни фондове на ЕС могат да изиграят ключова роля за търсения от България растеж. По време на предходния финансов период на ЕС, който обхваща 2007-2013 г., Българя е имала достъп до безвъзмездни средства възлизащи на около 7 милиарда евро. Правителството оцени нивото на усвояване на средствата като ниско и определи ефективното използване на средствата от ЕС като важна възможност за финансиране на публичните инвестиции и ускоряване на интеграцията в ЕС.

С цел да се ускори усвояването на средствата от ЕС и да се подкрепи Националната програма за реформи, през м.януари 2012 г. българското правителство и Световната банка подписаха Меморандум за разбирателство (МР), който бележи съществена промяна в 20-годишното партньорство и премества фокуса от традиционните заеми към услуги за предоставяне на знания и аналитични услуги. Посредством това разгръщащо се партньорство българското правителство предприема важна стъпка, която му дава възможност да черпи от опита на Световната банка за разработване и прилагане на стратегии и програми в голям брой сектори по Оперативни програми финансирани от Структурните фондове на ЕС. По време на първия етап, Световната банка предостави знания и съвети, на база възстановяване на разходите, в сферата на пътищата, водите и иновациите.

Меморандумът за разбирателство е в съответствие със Стратегията за партньорство за България на групата на Световната банка за периода 2011-2013 г., чиято цел е да подпомогне правителството в постигането на умен, устойчив и всеобхватен растеж – в съответствие със Стратегията Европа 2020 на Европейската Комисия.

Стратегията за партньорство за България на групата на Световната банка, утвърдена през 2011 г. предоставя рамка за подкрепата в периода 2011-2013 г. Партньорство се съсредоточава върху България като държава член на ЕС, а основната роля на групата на Световната банка е да предоставя знания и аналитични услуги.

Услугите за предоставяне на знания и консултантски услуги се съсредоточиха върху пътната и водната инфраструктура, и иновациите.

За да подпомогне усилията на България да се доближи до жизнения стандарт на ЕС, Стратегията за партньорство предлага рамка за подкрепа включваща три стълба.

  • Първият стълб има за цел да осигури подкрепа под формата на знания и консултантски услуги за реформи в политиките за изпълнение в избраните сфери на Националната програма за реформи. 
  • По втория стълб, Банката се стремеше да предоставя знания и консултантски услуги за укрепване на институциите и капацитета за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС. 
  • По третия стълб бе предвидено допълнително и избирателно предоставяне на финансиране при изразен интерес и отправено запитване.

Международната финансова корпорация (МФК) съсредоточи своите инвестиции в частния сектор към възобновяемата енергия и инфраструктурата, както и към промишлените отрасли свързани с промените в климата, частните инвестиции в социалния сектор и избирателно в селското стопанство. Международната финансова корпорация се насочи към въздействието на кризата върху България като помага за възстановяването на частния сектор и преустановяването на загубата на работни места. Към февруари 2014г., МФК има 38 (завършени и текущи) проекти в България, като общо ангажираните средства по тях надхвърлят 981 милиона долара. Най-голямата самостоятелна инвестиция на МФК в страната е в сферата на възобновяемата енергия, под формата на заем за изграждането на най-големия фотоволтаичен парк в България. МФК участва и в множество значителни инвестиции в различни проекти в производствените отрасли, нефтения и газов сектор, финансовите пазари и селското стопанство.

Между 1994 и 2006 г. Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите (МИГА) е предоставила 10 гаранции на обща стойност 232 милиона щатски долара.

Към април 2014 г. активният портфейл от проекти финансирани от Световната банка в България включва три дейности с първоначален ангажимент на обща стойност равняваща се на 212.9 млн. щатски долара. В допълнение се реализира едно безвъзмездно финансиране (0.2 млн. щатски долара) от Фонда за институционално развитие, а друго бе приключено през м. август  2013г.

През последните 20 години групата на Световната банка работи в партньорство с България като осигурява финансиране, аналитична и консултантска дейност. От началото на прехода тя е предоставила финансиране от 9 милиарда щ.д. за около 90 различни дейности в България.

Откакто България се присъедини към групата на Световната банка през 1990 г., общата стойност на подкрепата за нея възлиза приблизително на 4 милиарда щ.д., за 45 дейности на МБВР, 10 проекта на МАГИ и повече от 38 проекта на МФК в подкрепа на реформите в такива сфери като банковото дело, приходната администрация, здравеопазването, социалното благосъстояние, опазване на околната среда, общото производство, селското стопанство, инфраструктурата и възобновяемата енергия. Предприети бяха също така редица мерки за подобряване на бизнес климата в страната.

Финансираните от Световната банка проекти спомогнаха за постигането на осезаеми резултати:

  • Повече от 700 000 души бяха облагодетелствани от подобренията в малките социални инфраструктури и услугите по Проекта за социални инвестиции и насърчаване на заетостта.
  • Подобренията в приходната администрация, осъществени с подкрепа по Проекта за реформа в приходната администрация, допринесоха за увеличаване на приходите от данъци и осигуровки с 4.6 % от БВП в периода 2002 и 2008 г., което е най-високия прираст на приходи сред новите страни-членки на ЕС. 
  • Сроковете за регистрация на сделки с недвижими имоти и ипотеки бяха сведени до един ден – от първоначално ниво седем дни – с помощта на Проекта за кадастъра и имотния регистър.

Активният портфейл на дейностите финансирани от Световната банка е съсредоточен върху инфраструктурата и социалното включване.

Проектът за развитие на общинската инфраструктура цели да се подобри надеждността и качеството на водоснабдяването за общности в определени населени места в района на проекта и да подпомогне общините в инвестиционното планиране за водния сектор. По проекта се предоставя подкрепа за изготвянето на регионалните генерални планове за системите за водоснабдяване и канализация и доизграждането на три язовира, чието строителство е било преустановено преди около 20 години, както и рехабилитацията на още един, четвърти язовир, който е в експлоатация. 

Целта на Проекта за социалното включване (ПСВ) е да се подобрят възможностите на децата от маргинализирани семейства, включително ромските децата. Проектът ще помогне на деца под седемгодишна възраст от бедни и социално слаби семейства, както и на деца с увреждания, да се подготвят за училище. Поради социалното си положение, много уязвими деца навършват училищна възраст и тръгват на училище без необходимата подготовка. Те са поставени в неравностойно положение спрямо своите връстници и рано отпадат от училище. Проектът ще подобри тяхното благосъстояние чрез използването на механизми за ранно включване, защитаващи техните здравни и образователни възможности, като същевременно ще се работи с родителите преди децата да навършат училищна възраст.

Целта на втория Проект за улесняване на търговията и транспорта е да се подобри материалната инфраструктура на граничните пунктове; да се въведат по-ефективни митнически проверки, съоръжения и процедури; както и да се подобри комуникацията и споделянето на актуални данни при преминаване на ГКПП и постигане на рационализация в оперативната работа на граничните служби.


ЗАЕМИ

България: Ангажименти по финансови години (в милиони долари)*

*Сумите включват ангажименти на МБВР и МАР