България: обзор

  • Национален Контекст

    БЪЛГАРИЯ

    2016

    Население, млн.

    7,1

    БВП, в текущи щ. д. (млрд.)

    51,6

    БВП на глава от населението, в текущи щ.д.

    7,239

    Коефициент на Джиниa

    36,0

    Очаквана продължителност на живота при раждане, годиниb

    74,9

    Източник: ИСР на Световната банка / a Най-нови данни (2012);b Най-нови данни (2014) 

     

    България претърпя значителна промяна през последните три десетилетия, преминавайки от силно централизирана планова икономика към отворена, основана на пазара икономика с висок среден доход и пълноправно членство в ЕС. През първоначалния период на преход към пазарна икономика, страната преживя десетилетие на бавно икономическо преструктуриране и растеж, висока степен на задлъжнялост и загуба на спестяванията. 

    Напредъкът в структурните реформи, започнал в края на 90-те години на миналия век, въвеждането на валутния борд и очакванията за присъединяване към ЕС отприщиха едно десетилетие на изключително висок икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт на българите. Въпреки това, обаче, някои наследени от началото на прехода проблеми, глобалната икономическа криза от 2008 г. и периодът на политическа нестабилност през 2013-2014 г. доведоха до обрат в някои от постиженията от времето на висок растеж. Сега, в стремежа си към повишаване на растежа и постигане на споделен просперитет, България се опитва да се справи с тези проблеми. 

    Днес България е изправена пред две взаимно свързани предизвикателства – повишаване на производителността и решаване на проблемите, свързани с бързите демографски промени в страната. Високият растеж на производителността е от решаващо значение за ускоряване на конвергенцията, тъй като доходът на глава от населението в България е едва 47% от средния за ЕС и е най-нисък в ЕС. Производителността ще трябва да нараства с най-малко 4% годишно през следващите 25 години, за да може България да настигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да се стимулира споделения просперитет. 

    Последна актуализация: 20 Април, 2017

  • Стратегия

    Операции на Международната банка за възстановяване и развитие

    45

     

    15 заема за преструктуриране (1,73 млрд. щ.д.)

     

    24 инвестиционни проекта (1,45 млрд. щ.д.)

     

    1 заем за намаляване на дълга (125 млн. щ.д.)

    Международната финансова корпорация (IFC)

    39 проекта (над 996 млн. щ.д.)

    Глобалния екологичен фонд (GEF)

    4 управлявани

    Налице е силно сближаване между препоръките, включени в изготвения от Световната банка Систематичен анализ за страната и усилията на правителството за ускоряване на растежа и повишаване на жизнения стандарт. България изпълнява своята програма за реформи и избра да ангажира Световната банка с определени области на програмата за развитие. Правителството насърчава политики за преодоляване на разликите между България и ЕС по отношение на доходите, институциите и предоставянето на услуги.

    От осемте области на политики, определени в  Националната програма за развитие, програмата на Световната банка е обвързана с определени потребности на държавата в четири области, а именно: (i) укрепване на институционалната среда; (ii) енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност; (iii) подобряване на достъпа до и повишаване качеството на образованието; и (iv) намаляване на бедността и поощряване на социалното приобщаване. 

    Групата на Световната банка (ГСБ) ще продължи да привежда своята програма в съответствие с интереса на правителството по начин, който може да създаде пространство за по-широко ангажиране в области, в които е налице потенциал за трансформиращо въздействие. 

    ОСНОВНИ АНГАЖИМЕНТИ

    Опирайки се на постиженията на България, ГСБ адаптира своя бизнес модел, за да подкрепи целта на страната за сближаване с ЕС. Партньорството с България се основава на гъвкава рамка, която отчита приоритетите на страната като член на ЕС. 

    Аналитичните и консултантски услуги все по-често биват предоставяни под формата на Консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ). 

    На 1 септември 2015 г. Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписаха Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. 

    Image
    Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписват Меморандума
    Новата Рамка за Партньорство с България (РПБ) беше одобрена от борда на директорите на ГСБ през м. май 2016 г. и обхваща период от шест години. Предвид факта, че България е член на ЕС, РПБ е синхронизирана с програмния цикъл на ЕС.  РПБ бележи подновяването на ангажимента на банката към България, включвайки и първите нови заеми от финансовата 2011 г. насам. Макар заложеният в програмата ангажимент да е избирателен, по-амбициозни цели са поставени в няколко ключови области, които се отличават със силна ангажираност на държавата към реформи и е налице търсене на подкрепа от ГСБ. 

    На всеки две години ще бъде извършван преглед на партньорството, за да се оценят напредъка и приоритетите, и се внесат корекции в определени цели и дейности, предвид развоя и промените в приоритетите. РПБ се фокусира върху две широкообхватни области: 

    • укрепване на институциите за устойчив растеж; и
    • инвестиране в хората.

    В рамките на първата сфера целите на РПБ са: i) подобряване устойчивостта и стабилността на финансовия сектор; ii) засилване на енергийния сектор и подобряване на енергийната ефективност; и iii) по-добра защита на природните богатства и подобряване на ефикасността на използване на ресурсите. 

    Втората приоритетна област, а именно инвестиране в хората, отразява споделения ангажимент на правителството и Групата на Световната банка да се гарантира, че от ползите на икономическия растеж ще се облагодетелстват всички българи, както и да се даде възможност на всички да допринесат за просперитета на страната. 

     

    Последна актуализация: 20 Април, 2017

  • Икономика 

    АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

    Подобно на 2015 г., БВП нарастна с около 3,4 процента през 2016 г., което е съществено подобрение в сравнение с периода 2009-14 г.   Икономическият растеж се дължи на повишения износ, подкрепен от силното търсене от страните в ЕС. Потреблението на домакинствата остана силно, благодарение на ниската инфлация и благоприятните условия на пазара на труда. Нивото на безработицата намаля (7,6 процента от работната сила през 2016) и достигна ниво най-ниско за последните 7 години. Създадени бяха нови работни места в редица сектори, които наемат както нискоквалифицирана, така и високо квалифицирана работна ръка. 

    Бедноста продължи да намалява през 2016 на фона на силния икономически растеж и също толкова доброто представяне на пазара на труда. Умерената бедност ($5/ден) и крайната бедност ($2.5/ден) намяляха от 14,7 процента и 5,0 процента, съответно през 2015 г. до 13,7 процента and 4,8 процента, съответно през 2016 г. Въпреки това, обаче, нивото на социално неравенство е едно от най-високите в ЕС и продължава да расте, като доходът на най-богатите 20% от населението е 7 пъти по-висок от този на най-бедните 20% през 2015 г.

    Въпреки че намалява, нивото на безработица е все още високо, особено за дългосрочно незаетите и младите, с големи регионални различия. Неактивността сред определени групи от населението остава висока в резултат от влошаващото се качество и растящо неравенство в образователната система, както и от факта, че голям брой хора остават изключени от икономическите възможности, като например възрастните, хората живеещи в селските райони и ромите. 

    Бюджетът отбеляза касов излишък в размер на 1,6% процента от БВП през 2016 г., за разлика от планирания дефицит от 2 процента.  Това е първият излишък от 2008 г. насам и се дължи на подобрената данъчна събираемост. 

    ИЗГЛЕДИ

    Очаква се през 2017 г. БВП да забави растежа си до 3,7 процента, тъй като положителният ефект от външното търсене най-вероятно ще намалее поради поскъването на петрола и растящата несигурност в ЕС. Потреблението на домакинствата навярно ще продължи да бъде основен фактор за икономически растеж, тъй като условията на  пазара на труда и кредитирането се очаква да продължат да се подобряват. В бъдеще може да се предвиди, че икономическото възстановяване ще бъде скромно, с леко ускоряване на растежа до 3,2 процента през 2018 г. и 3,3 процента през 2019 г. 

    Намаляването на бедността ще продължи с умерени темпове в близко бъдеще. Умерената бедност се предвижда да спадне до 13,0 процента през 2017 и до 12,2 процента през 2018 г.  Очакванията са делът на  населението под линията на бедност от $2.5/ден да спадне леко до 4,3 процента през 2017 г. и 4,1 процента през 2018 г. 

    Очаква се текущата сметка да продължи да бъде на излишък, макар и намаляващ до 2019 г.  Ръстът на износа ще се запази поради подобрената конкурентоспособност на България на Европейския пазар. Нарастването на вноса най-вероятно ще се повлияе от нарастващите цени на петрола и засиленото вътрешно търсене на инвестиционни стоки. 

    Фискалната позиция на страната най-вероятно ще бъде отслабена през 2017, но ще се подобри в средносрочен план.  През 2017 г. се предвижда бюджетен дефицит от 0,6 процента от БВП (базирано на ЕSА 2010 методология), тъй като се очаква изпълненинето на капиталови проекти, финансирани от ЕС, да се ускори в сравнение с 2016 г.

    Силната събираемост на приходите, подкрепена от по-добро правоприлагане и увеличени социални вноски, най-вероятно ще подкрепи фискалната консолидация в средносрочен план. Спъването на подобренията в ефективността на разходите в определени сектори може да подкопае в плановете за фискална консолидация в бъдеще и може да ограничи потенциала за публични разходи за насърчаване на растежа. 

    Последна актуализация: 20 Април, 2017

  • ПРОЕКТ НА ФОКУС

    Участие във водния сектор: Качеството, ефективността и ефикасността на доставянето на основни публични услуги, включително на водоснабдяване и основна инфраструктура, остават под очакванията на българските граждани, за да се осъществи сближаване със стандарта на живот на техните съседи от ЕС.

    Българите имат почти универсален достъп до водоснабдяване както в градските, така и в селските райони, но е необходимо водоснабдителните мрежи да бъдат модернизирани, а системите за събиране и третиране на отпадни води да бъдат разширени. Средната възраст на тръбите е 36 години, голяма част са изградени от азбестов цимент, а близо 60 процента от водата не носи приходи. Само 66 процента от населението е свързано към мрежа за събиране на отпадни води и само 50 процента към станция за пречистване на отпадни води.

    Световната банка в момента оказва подкрепа за устойчивостта на водните ресурси както чрез една текуща заемна операция, така и чрез предоставената по-рано подкрепа за разработване на национална стратегия за развитието на ВиК сектора и защитата от наводнения. Според новата 10-годишна стратегия за сектора, за рехабилитацията и изграждането на ВиК мрежите ще са необходими 12 млрд. лв. (6 млрд. евро). 

    Image
    Изграждането на стената на язовир Пловдивци приключи в края на 2016 г. и от тази пролет започна пълненето на язовира

    Обаче средствата от ЕС ще покрият само 30-40 процента от необходимите до 2020 г. общи капиталови инвестиции. Останалата част ще трябва да бъде осигурена от централната власт и водните компании. Това ще се изисква по-добра ефективност и коригирано ценообразуване, като се гарантира, че финансирането за водния сектор е поносимо и устойчиво.

    Подкрепеният от Световната банка Проект за развитие на общинската инфраструктура отговаря на приоритетите на правителството за рехабилитация и цялостно изграждане на водопроводни и канализационни мрежи, за да се подобри предоставянето на услуги и се намалят рисковете за здравето, както и да се изградят системи за пречистване на отпадни води в съответствие с директивите на ЕС. Два от осемте приоритетни язовира за водоснабдяване (Луда Яна и Пловдивци) са включени в този проект, а трети язовир  (Студена) е включен за рехабилитация. 

    Очаква се изпълнението на този проект да бъде от полза за още 170,000 българи, осигурявайки им надеждно и качествено водоснабдяване.

    Проекти на Световна банка в България

    Последна актуализация: 20 Април, 2017


ЗАЕМИ

България: Ангажименти по финансови години (в милиони долари)*

*Сумите включват ангажименти на МБВР и МАР


Следете ни

Световна банка в България

Контакт с офиса на постоянното представителство

София, България
ИНТЕРПРЕД, Световен търговски център, Бул. "Драган Цанков" № 36
Тел.: (359-2) 969-72-29
Факс:(359-2) 971-20-45
info@worldbank.bg