България: обзор

  • Национален Контекст

    БЪЛГАРИЯ

    2017

    Население, млн.

    7.1

    БВП, в текущи щ. д. (млрд.)

    55,8

    БВП на глава от населението, в текущи щ.д.

    7,887

    Коефициент на Джини (2012)

    37,4

    Очаквана продължителност на живота при раждане, години (2014)

    74,5

    България претърпя значителна промяна през последните три десетилетия, преминавайки от силно централизирана планова икономика към отворена, основана на пазара икономика с висок среден доход и пълноправен член на ЕС. През първоначалния период на преход към пазарна икономика, страната преживя десетилетие на бавно икономическо преструктуриране и растеж, висока степен на задлъжнялост и загуба на спестяванията.

    Напредъкът в структурните реформи, започнал в края на 90-те години на миналия век, въвеждането на валутния борд и очакванията за присъединяване към ЕС отприщиха едно десетилетие на изключително висок икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт на българите. Въпреки това, някои наследени от началото на прехода проблеми, в съчетание с глобалната икономическа криза от 2008 г. и периодът на политическа нестабилност през 2013-2014 г. доведоха до обрат в някои от постиженията от времето на висок растеж. Сега в стремежа си към повишаване на растежа и постигане на споделен просперитет България се опитва да се справи с тези проблеми.

    Днес България е изправена пред две взаимно свързани предизвикателства – повишаване на производителността и решаване на проблемите, свързани с бързите демографски промени в страната. Високият растеж на производителността е от решаващо значение за ускоряване на конвергенцията, тъй като доходът на глава от населението в България е едва 47% от средния за ЕС, също така е и най-ниският в ЕС. Производителността ще трябва да нараства с най-малко 4% годишно през следващите 25 години, за да може България да настигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да се стимулира споделения просперитет.

    Последна актуализация: 17 Април, 2018

  • Стратегия

    Операции на Международната банка за възстановяване и развитие

    45

     

    15 заема за преструктуриране (1,73 млрд. щ.д.)

     

    25 инвестиционни проекта (1,12 млрд. щ.д.)

     

    1 заем за намаляване на дълга (125 млн. щ.д.)

    Международната финансова корпорация (IFC)

    39 проекта (над 996 млн. щ.д.)

    Глобалния екологичен фонд (GEF)

    4 управлявани

    От откриването на офиса в България преди повече от 25 години, Световната банка изгради стабилно партньорство, подкрепяйки страната както в добри, така и във времена на трудности.

    Налице е силно сближаване между препоръките, включени в изготвения от Световната банка Систематичен анализ за страната и усилията на правителството за ускоряване на растежа и повишаване на жизнения стандарт. България изпълнява своята програма за реформи и избра да ангажира Световната банка с определени области от програмата си за развитие. Правителството в партньорство със Световната банка насърчава политики за преодоляване на разликите между България и ЕС по отношение на доходите, институциите и предоставянето на услуги.

    Групата на Световната банка (ГСБ) ще продължи да привежда своята програма в съответствие с интереса на правителството по начин, който може да създаде пространство за по-широко ангажиране в области, в които е налице потенциал за трансформиращо въздействие.

    ОСНОВНИ АНГАЖИМЕНТИ

    Партньорството с България се характеризира с познания и консултантски услуги, предоставени под формата на споразумения за Консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ). финансирани от правителството или доверителни фондове, финансирани от ЕС.

    На 1 септември 2015 г. Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписаха Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

    Image
    Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписват Меморандума
    Новата Рамка за Партньорство с България (РПБ) беше одобрена от борда на директорите на ГСБ през м. май 2016 г. и обхваща период от шест години, за да съвпадне с програмния цикъл на ЕС. РПБ бележи подновяването на ангажимента на банката към България, включвайки и първите нови заеми от финансовата 2011 г. насам. Макар заложеният в програмата ангажимент да е избирателен, по-амбициозни цели са поставени в няколко ключови области, които се отличават със силна ангажираност на държавата към реформи и е налице търсене на подкрепа от ГСБ.

    В навечерието на Българското председателството на Съвета на ЕС, Световната банка в партньорство с министър-председателя и Европейската комисия, организираха конференция на високо равнище с шестте държавни глави на страните от Западните Балкани с цел да се идентифицират значими и практически мерки за повишаване на свързаността.

    Последна актуализация: 17 Април, 2018

  • Икономика 

    АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

    Икономическият растеж в България се забави през 2017 г., но остана силен и бе свързан с рекордно висока заетост. БВП нарастна с 3,6%, в сравнение с 3,9% през 2016 г., тъй като продължаващото силно потребление на домакинствата и инвестициите не бяха достатъчни, за да компенсират отрицателния принос на нетния износ. Потреблението бе подкрепено от динамичните условия на пазара на труда, увеличаване на заплатите и облекчаване на условията за финансов кредит. На ниво от 72,1% равнището на заетост (20-64 г.) достигна рекордно високи стойности, въпреки че населението в трудоспособна възраст продължава да намалява.

    Инфлацията, която беше отрицателна през последните години, се оказа положителна и достигна до 2,1% през 2017 г., поради силното вътрешно търсене и по-високите цени на енергията и суровините.

    Фискалните сметки бяха балансирани за втора поредна година. Данъчните приходи нараснаха с 10% през 2017 г. в сравнение с 2016 г. благодарение на силната икономическа активност, по-доброто изпълнение на приходие, по-високите минимални заплати и увеличаването на процента на пенсионните вноски.

    Бюджетът отбеляза касов излишък в размер на 3,9% от БВП през 2017 г. в сравнение с 5,3% през 2016 г. вследствие от влошаването на търговското салдо и по-ниските трансфери от ЕС.

    Бедността, определена за страните със доходи над средните на $5.5/ден (по паритет на покупателна способност от 2011 г.), е намаляла от 8,5% през 2015 г. на 7,5% през 2017 г. Въпреки това, нивото на социално неравенство е едно от най-високите в ЕС и продължава да расте, като доходът на най-богатите 20% от населението е 8 пъти по-висок от този на най-бедните 20% през 2015 г.

    ИЗГЛЕДИ

    Очаква се през 2018 г. БВП да остане стабилен и да достигне 3,8%. Вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор за икономически растеж, тъй като очакваното засилено усвояване на средствата от ЕС ще увеличи инвестициите, вероятно надхвърляйки отрицателния принос на нетния износ. Частното потребление се очаква да продължи да се увеличава благодарение на свития пазар на труда и повишаващите се цени на недвижимите имоти в големите градове. В бъдеще, растежът на БВП се очаква да намалее до 3,6% през 2019 г. и 2020 г. Вътрешното търсене трябва да остане движещата сила на растежа с нарастващия принос на инвестициите.

    Балансът на текущата сметка се очаква да продължи да бъде на излишък, но той ще се стеснява, тъй като нетният износ ще продължи да се влошава поради очакваното забавяне на растежа в ЕС и прогнозираните по-високи цени на петрола и стоките.

    Фискалната позиция на страната се очаква да отслабне леко през 2018 г. и 2019 г., отразявайки плановете за разширяване на публичните инвестиции и увеличаване на заплатите и плащанията за социално подпомагане. Увеличеното събиране на приходите, дължащо се на по-нататъшни подобрения в спазване на изискванията и на увеличения процента на пенсионните вноски през 2018 г., вероятно ще подкрепи фискалната консолидация в средносрочен план. Липсата на подобрение в ефективността на разходите в здравеопазването, обществената сигурност и инфраструктурата може да влоши фискалната консолидация и да ограничи потенциала на публичните разходи за стимулиране на икономически растеж.

    Очаква се бедността да продължи постепенно да намалява в близко бъдеще. Устойчивите подобрения в заетостта и заплатите, както и неотдавнашното увеличение на минималната пенсия, следва да подкрепят реалните доходи и следователно по-нататъшното намаляване на бедността. Бедността се предвижда да намалее от 7,5% през 2017 г., измерена по линията на бедността от $5,5/ден и паритет на покупателна способност ППС от 2011 г., до 7,0% през 2018 г. и да достигне до 6,3% до 2020 г.

    Последна актуализация: 17 Април, 2018

  • ПРОЕКТ НА ФОКУС

    Участие във водния сектор: Качеството, ефективността и ефикасността на доставянето на основни публични услуги, включително на водоснабдяването и довеждащата инфраструктура, остават под очакванията на българските граждани, за да се осъществи сближаване със стандарта на живот на техните съседи от ЕС.

    Българите имат почти универсален достъп до водоснабдяване както в градските, така и в селските райони, но е необходимо водоснабдителните мрежи да бъдат модернизирани, а системите за събиране и третиране на отпадни води да бъдат разширени. Средната възраст на тръбите е 36 години, голяма част са изградени от азбестов цимент, а близо 60 процента от водата се води загуби. Само 66 процента от населението е свързано към мрежа за събиране на отпадни води и само 50 процента към станция за пречистване на отпадни води.

    Световната банка понастоящем подкрепя устойчивостта на водните ресурси на България чрез активна заемна операция и чрез предоставяна подкрепа за разработване и прилагане на национална стратегия за развитието на ВиК сектора и защитата от наводнения. Според новата 10-годишна стратегия за сектора, за рехабилитацията и изграждането на ВиК мрежите в страната ще са необходими 12 млрд. лв. (6 млрд. евро).

    Средствата от ЕС обаче ще покрият само 30-40 процента от необходимите до 2020 г. общи капиталови инвестиции. Отчитайки важността на водната инфраструктура, правителството обмисля възможни начини за бъдещи действия. Световната банка подкрепи тези усилия, като организира през септември 2017 г. международен семинар, посветен на опазването на водните ресурси, като покани международни лектори, които споделиха знания и примери.

    Подкрепеният от Световната банка Проект за развитие на общинската инфраструктура отговаря на приоритетите на правителството за рехабилитация и цялостно изграждане на водопроводни и канализационни мрежи, за да се подобри предоставянето на услуги и се намалят рисковете за здравето, както и да се изградят системи за пречистване на отпадни води в съответствие с директивите на ЕС. Два от осемте приоритетни за страната язовира за водоснабдяване (Луда Яна и Пловдивци) са включени в този проект, а трети язовир (Студена) е включен за рехабилитация.

    Очаква се изпълнението на този проект да бъде от полза за още 170,000 българи, осигурявайки им надеждно и качествено водоснабдяване.  

     

    Проекти на Световна банка в България

    Последна актуализация: 17 Април, 2018


ЗАЕМИ

България: Ангажименти по финансови години (в милиони долари)*

*Сумите включват ангажименти на МБВР и МАР



Следете ни

Световна банка в България

Контакт с офиса на постоянното представителство

София, България
ИНТЕРПРЕД, Световен търговски център, Бул. "Драган Цанков" № 36
Тел.: (359-2) 969-72-29
Факс:(359-2) 971-20-45
info@worldbank.bg