България: обзор

България е страна с население от около 7,2 милиона души и е пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) от 2007 г.

България претърпя значителна промяна през последните двадесет години, преминавайки от силно централизирана планова икономика към отворена, основана на пазара икономика с висок среден доход и пълноправно членство в Европейския съюз. През първоначалния период на преход към пазарна икономика страната преживя десетилетие на бавно икономическо преструктуриране и растеж, висока степен на задлъжнялост и загуба на спестяванията.

И все пак, напредъкът в структурните реформи, започнал от края на 90-те години на миналия век, въвеждането на валутен борд и очакванията за присъединяване към ЕС отприщиха едно десетилетие на изключително висок икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българите.

Въпреки това, обаче, някои наследени от началото на прехода проблеми, глобалната икономическа криза от 2008 г. и периодът на политическа нестабилност през 2013-2014 г. доведоха до обрат в някои от постиженията от времето на висок растеж. Сега, в стремежа си към повишаване на растежа и постигане на споделен просперитет, България се опитва да се справи с тези проблеми.

Това ще изисква преминаване към политики за засилване на растежа и намаляване на бедността, както и постоянни усилия за изграждане на силни институции, защитаващи правата на всички българи и подсигуряващи добре работещи пазари, за извеждането на България в по-висока траектория на растеж.

Днес България е изправена пред две взаимно свързани предизвикателства – повишаване на производителността и решаване на проблемите, свързани с бързите демографски промени в страната. Високият ръст на производителността е от решаващо значение за ускоряване на конвергенцията, тъй като доходът на глава от населението в България е едва 47% от средния за ЕС и е най-нисък в ЕС. Производителността ще трябва да нарасне с най-малко 4% годишно през следващите 25 години, за да може България да настигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да се стимулира споделения просперитет. От 2008 г. обаче, ръстът на производителността се забавя.

В същото време, България е изправена пред значителен спад в броя на населението в трудоспособна възраст, което излага на риск перспективите за бъдещ растеж в една вече несигурна глобална среда.

В рамките само на три десетилетия, България се превърна в третата държава в Европа с най-застаряващо население, а се очаква до 2050 г. населението в трудоспособна възраст да бъде по-малко на брой отколкото е било през 2010 г., което представлява най-големият спад в света.

Географското разположение на България е друг фактор, който поставя страната на предна линия в ЕС по отношение на редица актуални въпроси, свързани с геополитическата и енергийната сигурност.

Опирайки се на постиженията на България, Групата на Световната банка адаптира своя бизнес модел, за да подкрепи целта на страната за сближаване с ЕС. Партньорството с България се основава на гъвкава рамка, която отчита приоритетите на страната като член на ЕС.

Посредством това разгръщащо се партньорство българското правителство предприема важна стъпка, която му дава възможност да черпи от опита на Световната банка за разработване и прилагане на стратегии и програми в голям брой сектори по Оперативни програми, финансирани от Структурните фондове на ЕС.

През септември 2015 г. Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписаха Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

Последна актуализация: 11 Юли, 2016

Съветът на изпълнителните директори на Групата на Световната банка (ГСБ) одобри през май 2016 г. новата Рамка за партньорство с България (РПБ) за финансовия период 2017-2022 през следващите шест години, която цели засилване на институциите за устойчив растеж и инвестиране в хората. С оглед членството на България в Европейския съюз, Рамката е разработена така, че да съвпадне с програмния цикъл на ЕС.

Рамката за партньорстсво бележи подновеното партньорство с България, включващо първите нови кредитни операции от 2010 г. насам. Програмата беше предшествана от специален докрад, наречен Систематичен анализ за България, който определи три сфери с трансформационен ефект за устойчивия растеж и споделен просперитет в България, а именно:

  1. Укрепване на институционалната и правната рамка за добро управление;
  2. Повишаване на уменията и пригодността за заетост на всички българи; и
  3. Подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи

Рамката за партньорство се основава на един по-селективен подход, но с по-амбициозни цели в две ключови сфери, в които има висока степен на ангажираност и подкрепа, както от страна на правителството, така и от Световната банка.

Програмата включва разнообразни инструменти и тясно координиране между всичките организации в Групата на Световната банка, а именно Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Международната финансова корпорация (МФК), и Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите (АМГИ), за да се отговори на очакванията на правителството, както и да се постигнат резултати.

На всеки две години ще бъде извършван преглед на партньорството за оценка на напредъка и приоритетите, както и за евентуални изменения в стратегическите цели и дейности с оглед възможни промени в приоритетите. През първите две години партньорството ще се концентрира върху две сфери - засилване на институциите за устойчив растеж и инвестици в хората.

В рамките на първата сфера целите на Рамката за партньорство са: а) подобряване устойчивостта и стабилността на финансовия сектор в България; б) засилване на енергийния сектор и подобряване на енергийната ефективност; и в) по-добра защита на природните богатства и подобряване на ефикасността на използване на ресурсите.

Програмата включва два кредитни инструмента в подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на обща стойност 550 млн. евро.

Втората приоритетна сфера, а именно – инвестиции в хората, отразява споделената ангажираност на правителството и Световната банка да се гарантира, че ползите от икономическия растеж облагодетелстват всички българи, както и да се даде възможност на всички да допринесат за просперитета на страната.

Последна актуализация: 11 Юли, 2016

България се присъедини към Световната банка през 1990 г. и оттогава Групата на Световната банка се е ангажирала с правителството по осъществяването на широк кръг от реформи.

Реформите, подкрепени от Банката, спомогнаха за: отстраняване на причинени в миналото щети върху околната среда; намаляване на рисковете за здравето на населението; облекчаване на част от разходите по време на прехода и кризата от 1995-1996 г.; намаляване на бюджетните разходи по обслужване на държавния дълг, освобождавайки ресурси за поддържане на разходите в социалните сектори; както и за подобряване на бизнес климата.

Програмата на Световната банка в България до момента обхваща 45 операции на Международната банка за възстановяване и развитие (IBRD) на обща първоначална стойност от около 3 млрд. щ.д. еквивалент, в това число 15 заема за преструктуриране (1,73 млрд. щ.д.), 23 инвестиционни проекта (1,12 млрд. щ.д.), един заем за намаляване на дълга (125 млн. щ.д.), четири управлявани от Банката проекта, безвъзмездно финансирани от Глобалния екологичен фонд (GEF), две управлявани от Банката операции на Прототипния въглероден фонд (PCF), както и два проекта, безвъзмездно финансирани от Фонда за институционално развитие (IDF).

Международната финансова корпорация (МФК) съставлява важна част от стратегията на Групата на Световната банка в България. Тя фокусира инвестициите си в частния сектор в инфраструктура и индустрии, свързани с преодоляване на климатичните промени, в частни инвестиции в социалния сектор, и селективни инвестиции в земеделието. 

Стратегията на МФК в България включва инвестиране в по-слабо развити региони и общини, както и в сектори и проекти, в които частното финансиране остава ограничено. Въпросите на климатичните промени продължават да бъдат от приоритетно значение както при инвестициите, така и при аналитичните услуги, като фокусът е върху подпомагане изграждането на успешни публично-частни партньорства.

След провеждането на реформи в социалните сектори (напр., здравеопазване и образование), МФК ще се насочи и към участници от частния сектор с цел подпомагане на устойчиви проекти и решаване на стратегически демографски въпроси. Към март 2016 г. ангажираният инвестиционен портфейл на МФК в България възлиза на 275,1 млн. щ.д.

Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите (АМГИ) е предоставила 10 гаранции между 1994 г. и 2006 г. на обща стойност от 232 млн. щ.д. Последната гаранция, предоставена от АМГИ през 2006 г., е в инфраструктурата и с размер от 117,8 млн. щ.д.

Последна актуализация: 11 Юли, 2016


ЗАЕМИ

България: Ангажименти по финансови години (в милиони долари)*

*Сумите включват ангажименти на МБВР и МАР