България: обзор

НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

БЪЛГАРИЯ

2015

Население, млн.

7,2

БВП, в текущи щ. д. (млрд.)

49,3

БВП на глава от населението, в текущи щ.д.

6863

Коефициент на Джиниa

36,0

Очаквана продължителност на живота при раждане, годиниb

74,3

Източник: ИСР на Световната банка / a Най-нови данни (2012);b Най-нови данни (2014) 

 

България претърпя значителна промяна през последните двадесет години, преминавайки от силно централизирана планова икономика към отворена, основана на пазара икономика с висок среден доход и пълноправно членство в ЕС. През първоначалния период на преход към пазарна икономика, страната преживя десетилетие на бавно икономическо преструктуриране и растеж, висока степен на задлъжнялост и загуба на спестяванията.

Напредъкът в структурните реформи, започнал в края на 90-те години на миналия век, въвеждането на валутния борд и очакванията за присъединяване към ЕС отприщиха едно десетилетие на изключително висок икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт на българите.

Въпреки това, обаче, някои наследени от началото на прехода проблеми, глобалната икономическа криза от 2008 г. и периодът на политическа нестабилност през 2013-2014 г. доведоха до обрат в някои от постиженията от времето на висок растеж. Сега, в стремежа си към повишаване на растежа и постигане на споделен просперитет, България се опитва да се справи с тези проблеми.

Днес България е изправена пред две взаимно свързани предизвикателства – повишаване на производителността и решаване на проблемите, свързани с бързите демографски промени в страната. Високият растеж на производителността е от решаващо значение за ускоряване на конвергенцията, тъй като доходът на глава от населението в България е едва 47% от средния за ЕС и е най-нисък в ЕС.

Производителността ще трябва да нараства с най-малко 4% годишно през следващите 25 години, за да може България да настигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да се стимулира споделения просперитет. 

 

Последна актуализация: 7 Октомври, 2016

Стратегия

Операции на Международната банка за възстановяване и развитие

46

 

15 заема за преструктуриране (1,73 млрд. щ.д.)

 

24 инвестиционни проекта (1,45 млрд. щ.д.)

 

1 заем за намаляване на дълга (125 млн. щ.д.)

Международната финансова корпорация

39 проекта (над 996 млн. щ.д.)

Глобалния екологичен фонд (GEF)

4 управлявани

Налице е силно сближаване между препоръките, включени в изготвения от Световната банка Систематичен анализ за страната и усилията на правителството за ускоряване на растежа и повишаване на жизнения стандарт. България изпълнява своята програма за реформи и избра да ангажира Световната банка с определени области на програмата за развитие.

Правителството насърчава политики за преодоляване на разликите между България и ЕС по отношение на доходите, институциите и предоставянето на услуги. От осемте области на политики, определени в  Националната програма за развитие, програмата на Световната банка е обвързана с определени потребности на държавата в четири области, а именно: (i) укрепване на институционалната среда; (ii) енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност; (iii) подобряване на достъпа до и повишаване качеството на образованието; и (iv) намаляване на бедността и поощряване на социалното приобщаване. 

Групата на Световната банка (ГСБ) ще продължи да привежда своята програма в съответствие с интереса на правителството по начин, който може да създаде пространство за по-широко ангажиране в области, в които е налице потенциал за трансформиращо въздействие. 

ОСНОВНИ АНГАЖИМЕНТИ

Опирайки се на постиженията на България, ГСБ адаптира своя бизнес модел, за да подкрепи целта на страната за сближаване с ЕС. Партньорството с България се основава на гъвкава рамка, която отчита приоритетите на страната като член на ЕС. 

Аналитичните и консултантски услуги все по-често биват предоставяни под формата на Консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ). 

На 1 септември 2015 г. Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписаха Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. 

Image
Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписват Меморандума
Новата РПС за България беше одобрена от борда на директорите на ГСБ през м. май 2016 г. и обхваща период от шест години. Предвид факта, че България е член на ЕС, РПС е синхронизирана с програмния цикъл на ЕС.  РПС бележи подновяването на ангажимента на Банката към България, включвайки и първите нови заеми от финансовата 2011 г. насам. Макар заложеният в програмата ангажимент да е избирателен, по-амбициозни цели са поставени в няколко ключови области, които се отличават със силна ангажираност на държавата към реформи и е налице търсене на подкрепа от ГСБ. 

На всеки две години ще бъде извършван преглед на партньорството, за да се оценят напредъка и приоритетите, и се внесат корекции в определени цели и дейности, предвид развоя и промените в приоритетите. РПС се фокусира върху две широкообхватни области: 

  • укрепване на институциите за устойчив растеж; и
  • инвестиране в хората.

В рамките на първата сфера целите на РПС са: i) подобряване устойчивостта и стабилността на финансовия сектор; ii) засилване на енергийния сектор и подобряване на енергийната ефективност; и iii) по-добра защита на природните богатства и подобряване на ефикасността на използване на ресурсите. 

Втората приоритетна област, а именно инвестиране в хората, отразява споделения ангажимент на правителството и Групата на Световната банка да се гарантира, че от ползите от икономическия растеж ще се облагодетелстват всички българи, както и да се даде възможност на всички да допринесат за просперитета на страната. 

 

Последна актуализация: 7 Октомври, 2016

Икономика 

АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

Подобно на 2015 г., през първата половина на 2016 г. БВП продължи да нараства с около 3 процента на година. Икономическата активност беше подкрепена от силното вътрешно търсене, благотворно влияние върху което имаха продължаващите подобрения на пазара на труда, ниската инфлация и увеличаването на запасите. Потреблението на домакинствата остана силно, тъй като намаляването на безработицата, повишаването на заплатите и ниската инфлация доведоха до покачване на реалните доходи на домакинствата.

Нивото на безработицата спадна с близо 2 процентни пункта спрямо предходната година (до 8,2 процента през второто тримесечие на 2016 г.), а нови работни места бяха създадени в сектори – като промишленост, търговия и туризъм – които бяха най-силно засегнати от кризата през 2009 г., и в които работи относително голям дял от  нискоквалифицираната работна ръка, което е добър знак за намаляването на бедността. 

Предполага се, че поради силния икономически растеж и положителните промени на пазара на труда, равнището на бедността леко се е понижило, като делът на населението, живеещо с по-малко от $5/ден и $2.5/ден е спаднал от 15,4 процента и 5,5 процента, съответно, през 2014 г. до 14,5 процента and 5,0 процента, съответно, през 2015 г.

Нивото на незаетостта сред определени групи от населението е високо в резултат от влошаващото се качество и растящо неравенство в образователната система, както и фактът, че голям брой хора остават изключени от икономическите възможности, като например възрастните, хората живеещи в селските райони и ромите. 

Ускорената икономическа активност и бавното изпълнение на публични инвестиционни проекти укрепиха фискалната позиция на България. Излишъкът по консолидираната фискална програма за първите седем месеца на годината е 3,7 процента от годишния БВП. Данъчните приходи нараснаха благодарение на силната икономическа активност и мерките за съответствие, а разходите намаляха поради забавеното стартиране на капиталови проекти, финансирани от ЕС.  

Държавният дълг нарасна до 30,3 процента от БВП през първото тримесечие на 2016 г., след като правителството емитира нов дълг, като част от своята средносрочна стратегия за дълга. България остава страната с третия най-нисък дълг в ЕС.

Текущата сметка отново излезе на излишък през второто тримесечие на 2016 г. благодарение на допълнителното свиване на търговския баланс. България изнесе повече инвестиционни и потребителски стоки, особено към ЕС, докато вносът отбеляза скромен ръст, съответстващ на ниските цени на петрола и потребителските стоки. 

ИЗГЛЕДИ

Очаква се през 2016 г. БВП да забави растежа си 2,7 процента, тъй като ефектът от по-високото усвояване на фондовете на ЕС върху публичните инвестиции и потреблението намалява със стартирането на новия финансов период. Потреблението на домакинствата навярно ще продължи да нараства, докато рязкото намаляване на финансираните от ЕС публични инвестиции вероятно ще бъде компенсирано от частни инвестиции.

Ако погледнем в перспектива, очаква се икономическото възстановяване да бъде скромно, с леко ускоряване на растежа до 2,9 процента през 2017 г. и 3,1 процента през 2018 г. Възстановяването на външното търсене вероятно ще бъде бавно в резултат от влошаващите се перспективи на нововъзникващите пазари, продължаващото геополитическо напрежение в региона и несигурността, свързана с Брекзит. 

Очаква се бедността да продължи постепенно да спада в близко бъдеще. Очакванията са делът на  населението под линията на бедност от $2.5/ден да спадне леко до 4,8 процента през 2016 г., 4,4 процента през 2017 г. и 4,1 процента през 2018 г., а на тези под линията на бедността от $5/ден да намалее допълнително до 13,8, 13,1 и 12,3 процента, съответно. 

Очаква се текущата сметка да продължи да излиза на излишък, макар и намаляващ до 2018 г.  Растежът на износа вероятно ще се забави поради отслабващите перспективи на нововъзникващите пазари. Растежът на вноса навярно ще бъде засегнат от отслабващо вътрешно търсене на инвестиционни стоки.

 

Последна актуализация: 7 Октомври, 2016

ПРОЕКТ НА ФОКУС

Участие във водния сектор: Качеството, ефективността и ефикасността на доставянето на основни публични услуги, включително на водоснабдяване и основна инфраструктура, остават под очакванията на българските граждани, за да се осъществи сближаване със стандарта на живот на техните съседи от ЕС.

Българите имат почти универсален достъп до водоснабдяване както в градските, така и в селските райони, но е необходимо водоснабдителните мрежи да бъдат модернизирани, а системите за събиране и третиране на отпадни води да бъдат разширени. Средната възраст на тръбите е 36 години, голяма част са изградени от азбестов цимент, а близо 60 процента от водата не носи приходи. Само 66 процента от населението е свързано към мрежа за събиране на отпадни води и само 50 процента към станция за пречистване на отпадни води. 

Световната банка в момента оказва подкрепа за устойчивостта на водните ресурси както чрез една текуща заемна операция, така и чрез предоставената по-рано подкрепа за разработване на национална стратегия за развитието на ВиК сектора и защитата от наводнения. Според новата 10-годишна стратегия за сектора, за рехабилитацията и изграждането на ВиК мрежите ще са необходими 12 млрд. лв. (EUR6 млрд.).

 

Image
Очаква се изграждането на стената на язовир Пловдивци да приключи в края на 2016 г.

 

Обаче средствата от ЕС ще покрият само 30-40 процента от необходимите до 2020 г. общи капиталови инвестиции. Останалата част ще трябва да бъде осигурена от централната власт и водните компании. Това ще се изисква по-добра ефективност и коригирано ценообразуване, като се гарантира, че финансирането за водния сектор е поносимо и устойчиво. 

Подкрепеният от Световната банка Проект за развитие на общинската инфраструктура отговаря на приоритетите на правителството за рехабилитация и цялостно изграждане на водопроводни и канализационни мрежи, за да се подобри предоставянето на услуги и се намалят рисковете за здравето, както и да се изградят системи за пречистване на отпадни води в съответствие с директивите на ЕС. Два от осемте приоритетни язовира за водоснабдяване (Луда Яна и Пловдивци) са включени в този проект, а трети язовир  (Студена) е включен за рехабилитация. 

Очаква се изпълнението на този проект да бъде от полза за още 170,000 българи, осигурявайки им надеждно и качествено водоснабдяване. 

 

Последна актуализация: 7 Октомври, 2016


ЗАЕМИ

България: Ангажименти по финансови години (в милиони долари)*

*Сумите включват ангажименти на МБВР и МАР