България

България извървя дълъг път на бурен политически и икономически преход през 90-те години на ХХ в., който я изведе до членство в Европейския съюз през м. януари 2007 г. Днес тя има икономика със средни доходи и обхваща 7.6 млн. души с доход от $6,530 на глава от населението. (БНД на глава от населението, 2011 г.)

През десетилетието довело до присъединяването към ЕС, България предприе трудни реформи за да изгради макроикономическа стабилност и да насърчи растежа. В периода 2004 – 2008 г. тя създаде бюджетни буфери като натрупа бюджетни излишъци и намали публичния дълг от над 70% от БВП през 2000 г. до 16.3 % през 2010 г., което е едно от най-ниските нива на дългове в ЕС днес. Между 2000 и 2010 г., средният годишен растеж достига 4.7%. През същия период, доходът на глава от населението в България, като дял от средното за ЕС нарасна стремително от 28 % до 44 %. Днес България остава сред страните-членки на ЕС с най-добра бюджетна дисциплина ─ важно постижение в контекста както на световната, така и европейската икономическа несигурност.

За да може да се надгради върху постигнатото през последното десетилетие и да се върви по пътя към по-висок растеж в сегашната икономическа среда са необходими смели действия от страна на правителството и инвестиции. За да стимулира растежа воден от частния сектор, българското правителство си е поставило като основна задача да подобри пътната, железопътната и водната инфраструктура и да създаде благоприятна бизнес среда. Освен това, то се е заело да засили предоставянето на обществени услуги и да работи, за да гарантира, че всички граждани ще пожънат ползи от растежа.

Във време, в което правителствените бюджети са свити, представлява сериозно предизвикателство да се премахнат ограниченията за развитие и финансиране на така необходимите инвестиции. Именно в това отношение структурните и кохезионни фондове на ЕС могат да изиграят ключова роля за търсения от България растеж. По време на текущия финансов период на ЕС, който обхваща 2007-2013 г., Българя има достъп до безвъзмездни средства възлизащи на около 7 милиарда евро. По преценка на правителството, към днешна дата е усвоена само 20 % от тази сума и то смята, че ефективното използване на средствата от ЕС предоставят важна възможност за финансиране на публичните инвестиции и ускоряване на интеграцията в ЕС.

С цел да се ускори усвояването на средствата от ЕС и да се подкрепи Националната програма за реформи, през м.януари 2012 г. българското правителство и Световната банка подписаха Меморандум за разбирателство (МР), който бележи съществена промяна в 20-годишното партньорство и премества фокуса от традиционните заеми към услуги за предоставяне на знания и съвети. Посредством това разгръщащо се партньорство българското правителство предприема важна стъпка, която му дава възможност да черпи от опита на Световната банка за разработване и прилагане на стратегии и програми в голям брой сектори по Оперативни програми финансирани от Структурните фондове на ЕС. По време на първия етап, Световната банка ще предостави знания и съвети в сферата на пътищата, водите, железниците, иновациите, стопанските регулации и социалното включване на база възстановяване на разходите.

Меморандумът за разбирателство е в съответствие със Стратегията за партньорство за България на групата на Световната банка за периода 2011-2013 г., чиято цел е да подпомогне правителството в постигането на умен, устойчив и всеобхватен растеж – в съответствие със Стратегията Европа 2020 на Европейската Комисия.

Стратегията за партньорство за България на групата на Световната банка, утвърдена през 2011 г. предоставя рамка за подкрепата в периода 2011-2013 г. Партньорство се съсредоточава върху България като държава член на ЕС, а основната роля на групата на Световната банка е да предоставя знания и съветнически услуги. Тези услуги се допълват от избрани заеми за дейности, които не са приемливи за финансиране от Структурните фондове на ЕС или за заеми от европейските институции и международните финансови институции.

Услугите за предоставяне на знания и съвети ще се съсредоточат върху пътищата и водната инфраструктура; подобряване на средата за стопанска регулация; укрепване на публичната администрация и публичните финанси; даване тласък на националния план за зелен растеж, включително и енергийната ефективност; както и предоставяне на подкрепа за железниците, образованието и социалното включване на уязвимите групи, особено ромите.

За да подпомогне усилията на България за постигане на тези цели, Стратегията за партньорство предлага рамка за подкрепа включваща три стълба.

• Първият стълб ще има за цел да осигури подкрепа под формата на знания и съвети за реформи в политиките за изпълнение в избраните сфери на Националната програма за реформи. 
  
• По втория стълб, Банката ще се стреми да предостави знания и съвети за укрепване на институциите и капацитета за ускоряване на усвояването на средствата от ЕС. 
  
• По третия стълб се предвижда допълнително и избирателно предоставяне на финансиране. Освен това, сегашният портфейл от заемни дейности на Банката се пренастройва пред вид разширяване на подкрепата, така че да отговаря на първостепенната цел на България да усвои средствата от ЕС.

Международната финансова корпорация (МФК) ще съсредоточи своите инвестиции в частния сектор към възобновяемата енергия и инфраструктурата, както и към промишлените отрасли свързани с промените в климата, частните инвестиции в социалния сектор и избирателно в селското стопанство. В краткосрочен план, МФК ще се насочи към въздействието на кризата върху България като подкрепи възстановяването на частния сектор и преустановяването на загубата на работни места. Към септември 2011г., МФК има 35 (завършени и текущи) проекти в България, като общо ангажираните средства по тях надхвърлят 690 милиона долара. Най-голямата самостоятелна инвестиция на МФК в страната е в сферата на възобновяемата енергия, под формата на заем за изграждането на най-големия вятърен парк в България. МФК участва и в множество значителни инвестиции в различни проекти в производствените отрасли, нефтения и газов сектор, финансовите пазари и селското стопанство.

Между 1994 и 2006 г. Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите (МИГА) е предоставила 10 гаранции на обща стойност 232 милиона щатски долара.

Към м. януари 2012 г. активният портфейл от проекти финансирани от Световната банка в България включва четири дейности с първоначален ангажимент на обща стойност равняваща се на 353 млн. щатски долара. В допълнение се реализира едно безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие (ФИР) на обща стойност 0.4 млн. щ.д., а също така има одобрение за второ безвъзмездно финансиране от ФИР на стойност 0.2 млн. щ.д.

През последните 20 години групата на Световната банка работи в партньорство с България като осигурява финансиране, аналитична и консултантска дейност. От началото на прехода тя е предоставила финансиране от 9 милиарда щ.д. за около 90 различни дейности в България. 

Откакто България се присъедини към групата на Световната банка през 1990 г., общата стойност на подкрепата за нея възлиза приблизително на 4 милиарда щ.д., за 45 дейности на МБВР, 10 проекта на МАГИ и повече от 35 проекта на МФК в подкрепа на реформите в такива сфери като банковото дело, приходната администрация, здравеопазването, социалното благосъстояние, опазване на околната среда, общото производство, селското стопанство, инфраструктурата и възобновяемата енергия. Предприети бяха също така редица мерки за подобряване на стопанския климат в страната.

Финансираните от Световната банка проекти спомогнаха за постигането на осезаеми резултати:

• Повече от 700 000 души бяха облагодетелствани от подобренията в малките социални инфраструктури и услугите по Проекта за социални инвестиции и насърчаване на заетостта.
  
• Подобренията в приходната администрация, осъществени с подкрепа по Проекта за реформа в приходната администрация, допринесоха за увеличаване на приходите от данъци и осигуровки с 4.6 % от БВП в периода 2002 и 2008 г., което е най-високия прираст на приходи сред новите страни-членки на ЕС. 
  
•  Сроковете за регистрация на сделки с недвижими имоти и ипотеки бяха сведени до един ден – от първоначално ниво седем дни – с помощта на Проекта за кадастъра и имотния регистър.

Активният портфейл на дейностите финансирани от Световната банка е съсредоточен върху инфраструктурата и социалното включване.

Проектът за развитие на общинската инфраструктура (на англ.) цели да се подобри надеждността и качеството на водоснабдяването за общности в определени населени места в района на проекта и да подпомогне общините в инвестиционното планиране за водния сектор. По проекта се предоставя подкрепа за изготвянето на регионалните генерални планове за системите за водоснабдяване и канализация и доизграждането на три язовира, чието строителство е било преустановено преди около 20 години, както и рехабилитацията на още един, четвърти язовир, който е в експлоатация. 


Целта на Проекта за рехабилитация на пътната инфраструктура (на англ.) е да помогне на България да намали разходите за превоз по пътищата чрез подобряване на условията и качеството на пътната мрежа през първите години от присъединяването към ЕС. Целите по проект ще бъдат постигнати чрез: подобряване на състоянието на избрани пътища от републиканската пътна мрежа; повишаване на капацитета на Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ) за приемане на ефикасни политики за планиране и ефективно управление на плановете за поддръжка, рехабилитация и строителство; и предоставяне на помощ за България при формулиране на стратегията й за пътна безопасност и установяване на приоритетните дейности за подобряване на пътната безопасност.

Целта на Проекта за социалното включване (ПСВ) (на англ.) е да се подобрят възможностите на децата от маргинализирани семейства, включително ромските децата. Проектът ще помогне на деца под седемгодишна възраст от бедни и социално слаби семейства, както и на деца инвалиди, да се подготвят за училище. Поради социалното си положение, много уязвими деца навършват училищна възраст и тръгват на училище без необходимата подготовка. Те са поставени в неравностойно положение спрямо своите връстници и рано отпадат от училище. Проектът ще подобри тяхното благосъстоянието чрез използването на механизми за ранно включване, защитаващи техните здравни и образователни възможности, като същевременно ще се работи с родителите преди децата да навършат училищна възраст.

Целта на втория Проект за улесняване на търговията и транспорта (на англ.) е да се подобри материалната инфраструктура на граничните пунктове; да се въведат по-ефективни митнически проверки, съоръжения и процедури; както и да се подобри комуникацията и споделянето на актуални данни при преминаване на ГКПП и постигане на рационализация в оперативната работа на граничните служби.