Следващи Стъпки
Съществуват четири основни спънки пред адаптацията, по които Комисията ще работи за намиране на решения, а именно:
- Взимащите решения и по-широката общественост все още не са наясно с всички ползи от постигането на устойчивост и намаляването на узязвимостта от въздействието на климата и природните бедствия;
- Правителствата и бизнеса все още не отчитат рисковете от изменението на климата в своите планове за социално-икономическо развитие или инвестиции;
- Усилията за адаптация са недостатъчни за тези, които най-много се нуждаят от тях, а именно най-бедните и най-уязвимите хора в света; и
- Въпреки че адаптацията е глобално предизвикателство, глобалното лидерство по въпроса е оскъдно. Накратко, светът не е в състояние да се адаптира към променящия се климат.
През първата година Комисията ще ръководи съставянето на ключов доклад, констатациите и препоръките на който трябва да бъдат представени на срещата на върха на Световната конференция на ООН по изменението на климата през 2019 г. Докладът ше почерпи информация от водещи световни институти за научни, икономически и политически анализи. Той трябва да включи и ключови аргументи защо е необходимо адаптирането към климатичните рискове и бързите действия, какво трябва да се направи по различен начин, и най-вече как правителствата, компаниите и гражданите могат да започнат да работят днес, за да превърнат света в по-безопасно и по-добро място.
Стратегия на България
В изпълнение на ангажиментите на ЕС за предприемане на действия по отношение на изменението на климата, българското правителство започна разработването на своята Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие (НСАИК), опирайки се на знанията и експертния опит на Световната банка (СБ). През 2016 г. България подписа договор със СБ за предоставяне на аналитични и консултантски услуги в подкрепа на НСАИК.
Екипът от експерти на банката направи оценка на рисковете, свързани с изменението на климата в девет икономически сектора: селско стопанство, биоразнообразие и екосистеми, енергетика, гори, човешко здраве, туризъм, транспорт, градска среда и води. Областите, които също бяха проучени включват управление на риска от бедствия и макроикономически последствия от изменението на климата.
Заплахите за България, свързани с изменението на климата, са предстоящи, с очаквано средно повишение на температурите с до 4 градуса по Целзии до 2100 г. Моделите на валежите също ще се променят.
Последиците от изменението на климата са многобройни, включително намаляване на водните запаси, последици за здравето, смущения в цикъла на земеделското производство, стрес за биоразнообразието и горите, щети по инфраструктурата и частната собственост, промяна в туристическите модели и много други.
Макроикономическите изчисления показват, че ако не се предприемат действия, изменението на климата ще окаже негативно влияние върху страната в парично отношение, като е възможно да ликвидира целия икономически растеж на страната до 2050 г. Макроикономическите въздействия могат да бъдат смекчени в значителна степен, ако се предприемат действия за адаптация.
Секторните анализи на разходите и ползите показват, че инвестициите в мерки за адаптация се изплащат. Изчисленията като цяло показват висока разходна ефективност на инвестициите, която е различна за различните сектори и мерки за адаптация. Очаква се всяко инвестирано евро да бъде спечелено обратно - от няколко пъти повече до повече от 700 пъти инвестираната сума.
