12 март 2010 г., Вашингтон – Една често пренебрегвана „тиха епидемия” върлува из страните от бившия Съветски съюз, Балканите, Прибалтика, Централна Европа и Турция. Смъртните случаи и нараняванията при пътно-транспортни произшествия (ПТП) се отнасят до отделни хора и съвкупното им влияние върху обществото често остава незабелязано или пренебрегнато. Истината обаче е, че в тези страни смъртните случаи при пътни инциденти, особено през последното десетилетие, са придобили епидемични мащаби и вероятността там човек да стане жертва на пътно-транспортно произшествие е два до три пъти по-голяма в сравнение със страните от Западна Европа.
Травмите в резултат на пътни инциденти вече са между десетте основни причини за смърт в страните от Европа и Централна Азия (ЕЦА), се казва в публикувания неотдавна доклад на Световна банка „Да се противопоставим на „смъртта на колела” като подобрим безопасността на пътя в Европа и Централна Азия”. В страни като Казахстан, Русия, Литва и Украйна нивото на смъртност надхвърля 20 на 100 000 души при по-малко от 5 на 100 000 в някои страни-членки на Европейския съюз. Високи нива се наблюдават и в Черна гора, Туркменистан, Латвия, Грузия, Беларус и Словакия. Освен това, при всеки смъртен случай има и значителен брой хоспитализирани или ранени, които се нуждаят от медицински грижи (над 800 000 души само през 2008 г.).
Какво може да се направи, за да се спре тази тиха епидемия?
Добрите международни практики показват, че за да се намали „смъртността на колела”, страните следва да приемат ефективна стратегия за пътна безопасност. Един всеобхватен подход за изграждане на „система за безопасност на пътя” изисква да бъде прилаган системно и последователно в продължение поне на 20-30 години. Ето защо авторите на политики в Европа и Централна Азия трябва да вземат под внимание не само човешките жертви, но и високите икономически разходи.
Смъртността и травмите при пътни инциденти подриват растежа на човешкия капитал, който е от жизненоважно значение за дългосрочното устойчиво икономическо развитие и общественото благосъстояние на страните. Тихата епидемия има особено силно отрицателно въздействие върху населението от възрастовата група на 15-44 годишните – хора в разцвета на жизнения и трудовия си път. Те съставляват 55 процента от жертвите на пътно-транспортни произшествия, като 80 процента от смъртните случаи са мъже. „Разсеяното шофиране” поради нарасналата употреба на мобилни телефони и изпращането на текстови съобщения по време на каране води до все повече пътни произшествия, които засягат особено много младите шофьори.
Икономическата цена на смъртността и травмите при пътни инциденти в Европа и Централна Азия
се оценява на 1.5 процента от БВП годишно. Най-високи годишни разходи отбелязват Русия (34 милиарда щ.д.), Турция (14 милиарда щ.д.), Полша (10 милиарда щ.д.) и Украйна (5 милиарда щ.д.)
Коефициентът на нараняванията вследствие на пътни инциденти сред пешеходците е също значителен, тъй като по правило основните мерки са насочени по-скоро към защита на пътниците в МПС, отколкото на пешеходците. Децата и възрастните пешеходци са най-уязвимите групи.
За лошото състояние на безопасността по пътищата в страните от Европа и Централна Азия допринасят и слабият управленски капацитет в областта на пътната безопасност, влошеното състояние на пътищата, прогресивното нарастване на броя на МПС (обикновено употребявани) през последното десетилетие, лошото поведение на водачите и липсата на прилагане на практика на законите и регламентите за безопасност на движението по пътищата. Високата консумация на алкохол – т.н. синдром на шофиране в пияно състояние също е между основните фактори, допринасящи за това.
Пътният транспорт играе основна роля в развитието, тъй като способства за по-добрата мобилност на хора, стоки и услуги, повишава възможностите за заетост и подобрява достъпа до крайно необходими услуги. През последното десетилетие повечето страни в региона направиха сериозни инвестиции за подобряване на пътно-транспортната си система. За съжаление, тихата епидемия от „смърт на колела” продължава да обезсмисля ползите от тези инвестиции, поради което ще са необходими решителни усилия за промяна на тази тенденция.
Какво е нужно, за да станат пътищата по-безопасни?
От съществено значение са високото ниво на политическа подкрепа и финансиране, както и тясната координация на действията от страна на водещата агенция, с участието на всички институции, които споделят отговорностите за безопасността на пътя. Фокусът трябва да бъде поставен върху следните ключови аспекти:
Подобряване на пътната инфраструктура;
Укрепване на законодателството в областта на пътната безопасност и неговото прилагане;
Кампании за образоване на обществеността, насочени към промяна на рисковото поведение на пътя;
Добре организирани услуги за спешна медицинска помощ.
Бързи резултати са възможни при решително прилагане на добри практики за организация на движението и на закони като например тези за задължителна употреба на предпазни колани, за забрана на шофиране след употреба на алкохол, за високи ниво на обучение на шофьорите и за задължителни автомобилни прегледи. Укрепването на обществено-достъпните медицински заведения за доболнични грижи при автомобилни катастрофи би допринесло за превенция на смъртността и намаляване тежестта на травмите.
В редица страни от региона на Европа и Централна Азия вече са установени структури и процеси за постигане на бързи подобрения и в тях вече се наблюдава намаляване на „смъртността на колела”. Мерки за успокояване на трафика като полагане на изкуствени неравности за ограничаване на скоростта тип „легнал полицай” в някои страни доведоха до намаляване на травмите от пътни инциденти, особено при пешеходците, докато в други страни вземането на проби за алкохол на случаен принцип и задължителната употреба на предпазни колани се оказаха доста ефективна мярка. Други мерки от правен характер като временно или постоянно отнемане на шофьорската книжка също допринасят за подобряване поведението на водачите. Правителствата на страните от региона полагат огромни усилия за подобряване на спешните медицински услуги по ключови пътни коридори в съответната страна с цел превенция на случаите на смърт и трайна инвалидизация вследствие на пътни катастрофи.
Въпреки постигнатия през последните години напредък в някои страни, включително в някои, които сега са членки на Европейския съюз, регионът на Европа и Централна Азия продължава да бъде един от най-зле представящите се в света що се отнася до пътната безопасност. Световна банка в партньорство с други агенции като Световната здравна организация и Комисията за глобална пътна безопасност, както и други мултилатерални банки за развитие, е готова да предостави техническа и финансова помощ за подпомагане на реализацията на приетата неотдавна програма „Декада на ООН за действие по пътната безопасност”. Време е за действие, тъй като хиляди човешки животи са заложени на карта.
Филип Льо Уеру е вице-президент на Световна банка за Европа и Централна Азия
Пълният текст на доклада „Да се противопоставим на „смъртта на колела” като подобрим безопасността на пътя в Европа и Централна Азия” може да бъде свален от тук.
