Събития
Image
Активно стареене: Може ли България да се възползва от потенциала на възрастните?
22 Юни, 2016София, България


Световната банка организира кръгла маса и дискусия с различни заинтересовани страни по въпроса

Вярно ли е, че възрастните работници мечтаят да се пенсионират? А дали отговорят на истината и твърденията, че възрастните не са производителни? Как остарява България и може ли да се възползва от уменията и знанията на възрастните и какво означава терминът активно стареене? Тези въпроси бяха дискутирани на кръгла маса, коята се проведе днес в София. Събитието се организира от Световната банка съвместно с с Балканския институт по труда и социалната политика и в партньорство Министерство на труда и социалната политика.

Виктория Левин, старши икономист в Световната бака представи на дискусията част от изводите на неотдавнашен доклад посвене на активното стареене в Централна Европа и Балтийските държави и поясни, че активно стареене означава по-здрави, по-производителни възрастни с достойни доходи и добро качество на живот. (виж инфографиката) Тя изтъкна също така, че съществува нарастващ обем от изследвания, който развенчават митовете и погрешните схващания, че възрастните мечтаят за пенсия и са по-ниско производителни работници. Според нея Бългаия може да се справи успешно с демографското предизвикателство на стареенето ако приложи политики, свързани с активното стаеене.

Българският министър на труда и социалната политика Зорница Русинова изтъкна, че справянето с демографското предизвикателство е водещ приоритет и очерта основните насоки на правителствената програма в тази насока. От своя страна Балканският институт изнесе данни от изследване на пазара на труда в страната, а Българският Червен Кръст представи резултати от проект за интегрирани здравно-социални услуги за възрастни в общността.

България е в процес на дълбока социално-икономическа трансформация, предизвикана от извънредните демографски промени. Между 1950 г. и 1988 г. населението на страната е нараснало от 7,3 милиона до 9,0 милиона, след което за двойно по-кратък период е намаляло до 7,5 милиона през 2010 г. Ниската раждаемост, високата смъртност и значителната емиграция обясняват бавното нарастване на населението след 1990 г., както и рязкото му намаляване през последните две десетилетия. Само емиграцията е допринесла за 10-процентно намаляване на броя на икономически активното население от 1990 г. насам.

България се очертава като страната с най-стръмен спад сред в населението в трудоспособна възраст и застаряващото население. Това потенциално ще наложи тежко бреме върху икономиката. Според предвижданията на ООН, предлагането на работна сила в страната се очаква да намалее с до 40% до 2050 г. Коефициентът на възрастова зависимост, т.е. делът на възрастните хора от общия брой на населението, се очаква да се удвои през следващите четири десетилетия. До 2050 г. един от всеки трима българи се очаква да бъде по-възрастен от 65 години и само един от всеки двама българи се очаква да бъде в трудоспособна възраст. Тъй като делът на населението, което работи, е ключов фактор за нивото на доходите на една страна, неговият спад е вероятно да потисне растежа.

Колкото повече нараства производителността, толкова по-лесно ще бъде за България да се справи с тези демографски предизвикателства. Като се има предвид спадът в населението в трудоспособна възраст, България ще трябва да разчита на ръста на производителността за поддържане на растежа на съвкупните доходи. Нарастването на производителността означава, че страната е в състояние да произвежда повече продукция със същото количество производствени ресурси на входа, например капитал и труд.

Когато се увеличава количеството продукция на един работник, реално по-малък брой работници ще се налага да плащат за съществуващите задължения в здравеопазването, пенсионната система и дългосрочните грижи. Високият растеж е вероятно да генерира също и по-добри възможности за работа, привличайки повече работници да участват в работната сила и да останат или да дойдат в България.

Наред с това е необходимо да се повишат спестяванията на домакинствата, за да се гарантира, че възрастните хора ще могат да си позволят по-добър стандарт на живот.

Image

Час

Тема

Говорител

Организация

 

14.00 – 14.10

Встъпителни думи

Иван Нейков, Председател

БИТСП

14.10 – 14.20

Обръщение на

официалните гости

Зорница Русинова, Министър на труда и социалната политика  

Антони Томпсън, представител за България (Световна банка)

14.20 – 14.40

Предизвикателства на стареенето в централна Европа и Балтийския регион и политики за тяхното разрешаване

Виктория Левин,

Старши икономист

Световна банка

14.40 – 14.50

Стратегия за демографско развитие в България: Актуални приоритети и следващи стъпки

Емилия Войнова Директор  Дирекция “Стратегическо планиране и демографска политика”

Министерство на труда и социалната политика  

14.50 – 15.00

Активно стареене в България: перспективи на пазара на труда

Йордан Димиров,

Икономист

БИТСП

15.00-15:10

Предоставяне на грижи за възрастните хора в България

Д-р Надежда Тодоровска,  Зам.-генерален директор

 

Български Червен Кръст

15.10 – 16.00

Дискусия / Въпроси и отговори

16.00 – 17.00

Прием

Image

Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка, заяви при откриването, че „когато говорим за стареенето няма „ние“ и „те“, защото става въпрос за всички нас, за това как може на стари години да имаме по-добро качество на живот, с достойнство и смисъл.“

Image

Виктория Левин, старши икономист в Световната банка представи на дискусията част от изводите на неотдавнашен доклад, посветен на активното стареене в Централна Европа и Балтийските държави и обясни термина активно стареене.

Image

Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова откри дискусията за активно стареене.