Вицепрезидентът на Световна банка Джанамитра Деван обсъжда доклада „Постигане на интелигентен растеж” с представители на правителството, частния сектор и академичната общност
СОФИЯ, 7 февруари 2012 г. — Конкурентоспособността на България в световен план се е подобрила през последното десетилетие, но е необходимо да се направи повече, за да може страната да се сравнява благоприятно с другите нови страни-членки на ЕС, както и с държавите с растящи икономики от Азия и Латинска Америка. Да се инвестира повече и по-ефективно в научноизследователски дейности (НИРД) е основен фактор за укрепване на икономиката на страната и за отключване на потенциала за интелигентен растеж, става ясно от новия доклад на Световна банка „Постигане на интелигентен растеж: как научните изследвания и иновациите да работят за България”.
Международни изследвания сочат, че ползата от инвестиции в НИРД има своя здрава икономическа логика. Така например, според изследване на Европейската комисия, ако страните-членки на ЕС влагаха 3% от БВП за НИРД – целта, заложена в програмата „Европа 2020” на Европейския съюз – то тогава до 2025 г. биха се генерирали 5,4 процентни пункта от БВП (равняващи се на 795 млрд. евро), което пък би довело до създаването на 3,7 милиона работни места.
Най-новият доклад на Световна банка, чието обществено представяне беше направено днес в София, прави оценка на иновационния капацитет на България в контекста на програмата „Европа 2020”. Докладът предлага и идеи как да се модернизират националните институции, политики и законодателство.
Общественото представяне и обсъждане събра високопоставени представители на правителството, в това число министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Жулиета Хубенова, както и представители на частния сектор, академичната общност и мозъчни тръстове. В дискусията се включи и вицепрезидентът на Групата на Световната банка за развитие на финансовия и частен сектор Джанамитра Деван, който е и вицепрезидент на Международната финансова корпорация, институцията в рамките на Световната банка, която работи с частния сектор. Реналдо Мандмец, от Генерална дирекция „Регионално развитие” в Европейската комисия също беше сред основните говорители. Модератор на дискусията беше Херардо Корочано, директор на глобалната инициатива на Световната банка за иновации, технологии и предприемачество към Световната банка.
За последните 10 години износът на България е нараснал както на глава от населението, така и като абсолютна стойност, и представлява около 60% от БВП на България. В експортната кошница обаче продължават да преобладават суровини и изделия от традиционната индустрия. Днес едва 3 процента от износа на България се състои от високотехнологични продукти, което е значително под средната стойност за ЕС-27 - 16%. Внедряването на иновации в сектори, в които България има сравнително предимство, ще бъде от решаващо значение, тъй като би помогнало на българските фирми да се придвижат напред по веригата на производство на стоки и услуги с висока добавена стойност.
Понастоящем разходите на България за НИРД възлизат на около половин процент от БВП, в сравнение със средно ниво от около 2% за ЕС-27. Национална програма за реформи 2011-2015 (НПР) на правителството определя инвестициите в научноизследователски и развойни разработки като ключови фактори, допринасящи за увеличаване на глобалната конкурентоспособност на България. За постигането на националната цел разходите за НИРД да станат 1,5% от БВП до 2020 г., ще е необходимо България мащабно да увеличи усвояването на средства от фондове на ЕС и да увеличи публичните разходи за НИРД, като в същото време поддържа строга фискална рамка. Извършването на стопанска дейност по обичайния досега начин няма да доведе до необходимия ръст на инвестициите в НИРД, се твърди в доклада.
“България има уникалната възможност да насочи икономиката си по пътя на интелигентния и устойчив растеж, при който науката, технологиите и иновациите играят централна роля, възползвайки се най-добре от наличните фондове на ЕС”, заяви Деван, вицепрезидент на Световна банка. “Международният опит сочи, че разумните публични политики може да спомогнат за създаване на благоприятни условия за успешно внедряване на иновации. Най-сигурният път за насърчаване на иновациите и растежа е да се работи за изграждането на дейно партньорство между публичния и частния сектор, като по този начин техните силни страни взаимно се допълват”.
Според последни проучвания сред фирмите, темпът на растеж на българските иновативни предприятия надвишава един път и половина този на фирмите, които нямат нововъведения. Иновативните фирми също така създават повече работни места - през последните години тези дружества са отбелязали годишен ръст на броя на заетите в размер на 8%, докато ръстът на работните места при неиновативните компании остава нулев. Докладът констатира, че всяка пета фирма в страната заявява, че не разполага с достъп до външно финансиране, необходимо за дългосрочното инвестиране в НИРД.
Превръщането на новите идеи в иновации изисква инвестиции, както от страна на публичния, така и от страна на частния сектор, се посочва в доклада. Публичните инвестиции следва да се насочват ефективно, както към фирми, така и към изследователски организации и университети, които отчитат най-добрите резултати. Еднакво важни са обаче и инвестициите в НИРД от страна на частния сектор. Признатите за най-иновативни европейски държави, като например Германия, Финландия и Швеция, отчитат най-голям дял на разходи за НИРД, извършени от частния сектор, който финансира 65% от общия размер на вложенията за НИРД. Със своето съотношение от 30 към 70 процента, България, според доклада, в момента е в неблагоприятна позиция в сравнение с водещите държави.
“Като отговорен партньор Световна банка подкрепя България за насърчаване на иновациите и подобряване на бизнес средата. В подписания неотдавна Меморандум за разбирателство за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС, правителството на България определи иновациите като сфера, в която ще се търси партньорство със Световна банка под формата на аналитични и консултантски услуги,” каза Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка в България.
