СТАТИЯ

Може ли образователната система да подготви децата за професиите на бъдещето?

27 Март, 2014


World Bank Group

ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ПУБЛИКАЦИЯТА
  • Вероятността нашите деца да започнат работа по професия, която съществува и днес, е изненадващо ниска, като някои оценки сочат, че само 1 от 5 ученици, които сега са в началното училище след завършване ще намерят работа, която съществува днес.
  • България има на разположение широка гама от варианти на политики за реформа в образованието, които могат да подготвят днес децата за работните места на бъдещето.

Защо все повече работодатели са недоволни от новите участници на пазара на труда? Защо 85% от завършващите студенти в България са недоволни от висшето образование? Каква е ролята на държавата и частния сектор в образованието? Какво е необходимо да се направи, за да стане образователната система по-далновидна и способна да подготви работната сила за възможностите на бъдещето?

Това бяха само част от основните теми, обсъдени на Националната конференция „Бизнес и образование: Идеите, които могат да променят образованието”,  състояла се на 25 февруари в София, България. Събитието, организирано от в. „Капитал“, събра над 120 образователни експерти, представители на държавата, частния сектор и гражданското общество. Световната банка също бе поканена на събитието да направи въвеждащата презентация, с което да подготви почвата за последваща оживена дискусия. Алберто Родригес, директор Човешко развитие за Регион Европа и Централна Азия на Световната банка, даде начало на работата на конференцията, като представи някои интригуващи данни:

  • вероятността нашите деца да започнат работа по професия, която съществува и днес, е изненадващо ниска. Някои оценки в развитите икономики показват, че само 1 от 5 ученици от началното училище след завършване ще намерят работа, която съществува днес;
  • понастоящем броят на смените на работното място по време на жизнения цикъл на един работник или служител е много по-висок, отколкото в миналото, като този брой продължава да показва тенденция на нарастване.

В отговор на тези отрезвяващи констатации, г-н Родригес предложи някои насоки за действие. Той отбеляза, че подготовката на нашите деца за работните места на бъдещето изисква прилагане на гъвкава учебна програма, която да въоръжи учениците с умения, които да са едновременно  широко приложими и преносими. Нещо повече, тези умения трябва да направят децата способни да учат.

В търсене на примери г-н Родригес посочи успешните образователни реформи, предприети в Полша. Благодарение на тези реформи полските ученици са сред най-добре представящите се  в Европа на международните тестовете PISA . България може да вземе предвид примера на Полша, но това изисква време, ясен план и силен ангажимент за трансформиране на ключовите елементи на системата. По думите на г-н Родригес какъвто и план за действие да бъде приет, той трябва да гарантира, че подборът и професионалното профилиране на учениците ще бъдат отложени за по-късен етап, че учебната програма ще бъде актуализирана, че националното оценяване ще се подобри и че учителската професия като цяло ще получи по-силна подкрепа. Първостепенна цел на всяка реформа в образованието трябва да бъде не предоставяне на професионално обучение, а децата да се научат как да учат, тъй като днешните работни места е малко вероятно да съществуват утре.

Подобни насоки за реформа на политиката са включени в редица публикувани напоследък аналитични доклади, изготвени от Световната банка в рамките на аналитичните и консултантски услуги, предоставени на правителството на България в областта на образованието. Така например, като част от инструмента на Световна банка за диагностика и оценка на политиката, наречен „Системен подход за по-добри резултати в образованието“ (SABER), бяха събрани и анализирани данни за политиките в България по отношение на учителите, развитието на работната сила и развитието в ранна детска възраст.

Извършените анализи сочат, че качеството на преподаване остава основният показател в училище за постиженията на учениците и че няколко последователни години на качествено преподаване могат да компенсират пропуските в обучението на ученици в неравностойно положение.

Диагностичният инструмент SABER за учителите в България констатира, че системата на образованието в момента не е правилно насочена към привличане и задържане на най-добрите и най-талантливите кандидати в преподавателската професия. Много повече е нужно да се направи и за привличане на най-добрите студенти в педагогическите програми, както и за тяхната подготовка чрез обучение и практически опит преди получаване на преподавателска правоспособност.

Що се отнася до развитието на работната сила, докладът SABER за развитието на работната сила  има за цел да диагностицира политиките и институциите в страната, отговорни за развитието на работната сила, както и да идентифицира слабите места и възможностите за укрепване на качеството и адекватността на националните системи за образование и обучение.

За да се постигнат тези цели, според доклада, България се нуждае от укрепване на институционалната и стратегическата рамка за развитие на работната сила въз основа на прогнозни приоритети, които да подготвят работната сила за икономическите възможности на бъдещето. За тази цел България ще трябва да предприеме няколко стъпки, включително: (а) отлагане на професионалното насочване едва след завършване на задължителното образование; (б) извършване на редовни оценки на пазара на труда, за да се прецени необходимостта от нови и различни умения; (в) реформиране на системата на професионално образование и обучение (ПОО) чрез оптимизация на училищата и модернизиране на учебната програма; и (г) гарантиране на по-тясно сътрудничество с работодателите на всички равнища.

Третият инструмент, с акцент върху развитието в ранна детска възраст, е в процес на финализиране и скоро ще бъде на разположение. Инструментът SABER за ранно детско развитие  се използва за събиране, обобщаване и разпространение на информация за политиките и програмите в различните системи в България. Инструментът оценява напредъка на страната по посока на създаване на благоприятна среда, възможно най-широко прилагане на политиките и осигуряване на подходящ контрол и гаранции за качество.


Api
Api