Когато офисът на Световната банка в България започна дейност на 1 април 1992 г. страната търси баланс между големите надежди и множеството икономически и социални трудности. Надеждите за свобода са огромни въпреки сериозните предизвикателства. Централизираната българска икономика, основно ориентирана към тежката индустрия, загуби пазарите си за една нощ. Появиха се силни енергийни дефицити, а икономическият смут, възникнал след падането на Берлинската стена, натовари България с огромен външен дълг и свиваща се икономика. Въпреки тези предизвикателства обаче, все пак се имаше големи очаквания и надежди – за свобода на словото, за свободно придвижване и свобода на пътуванията през граница.
При все че надеждата преобладаваше в този исторически етап, малко хора – ако изобщо е имало такива – можеха да предвидят огромния икономически, политически и социален напредък, който страната ще постигне през следващите две десетилетия. Продължаващото стратегическо сътрудничество с международните партньори и осъществяването на разумни реформи през тези години – всичко това даде възможност на България да преодолее различни препятствия в рамките на едва две десетилетия, като извърши прехода от зараждаща се пазарна икономика към достойна държава-членка на Европейския съюз (ЕС), в която доходите са над средните за съюза стойности.
Постоянното сътрудничество с международните партньори е в основата на успехите на България през последните 20 години. Перспективата за присъединяване към Европейския съюз и засилването на ролята на страната в международната общност изгради национален консенсус в преследването на тази амбициозна цел. Тези надежди за засилена международна интеграция в световната икономика бяха реализирани сравнително бързо – първо през 2004 г., когато България се присъедини към НАТО, а след това и през 2007, когато страната влезе в ЕС.
В хода на всичките тези промени Световната банка постоянно подкрепяше България – оформяйки солидно партньорство и в добри, и в трудни времена. Когато през 1997 г. в България избухна хиперинфлацията, Световната банка – в тясна съгласуваност с МВФ – предостави част от така необходимата финансова подкрепа за наложителните структурни реформи, предприети за справяне с кризата. А когато България се стана член на ЕС, Световната банка отбележи подобаващо това заедно с другите международни партньори на страната.
Още с първия си проект „Техническа помощ за икономическата реформа“ на стойност 17 милиона щ.д., групата на Световната банка се открои като партньор, на когото може да се разчита. Така в течение на две десетилетия бяха предоставени на България 9 милиарда щ.д. под формата на 44 операции, от които 24 инвестиционни заема, четири гранта по линията на Глобалния екологичен фонд (GEF) и две операции по линията на управлявания от Световната банка Прототипен въглероден фонд (PFC).
Това стратегическо партньорство следваше развитието на България. Устойчивият икономически растеж, последвал присъединяването на България към ЕС през 2007 г., даде възможност да бъде направена забележима промяна в модела на сътрудничество между България и нейните международни партньори – премина се от подкрепа на макроикономическата стабилизация и структурните реформи към подкрепа чрез анализи и знание. Измени се и ролята на Световната банка – от основна финансираща организация тя стана информационен партньор, подпомагащ България максимално да се възползва от наличното финансиране от ЕС.
Стратегията за партньорство с България (СПБ), приета през 2011 г., измести фокуса от традиционното кредитиране към партньорство, ориентирано към знанията. Тази нова стратегия, основана на знанието, е в подкрепа на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в България, в съответствие с приоритетите на програмата „Европа 2020“ и Националната програма за реформи. СБП също така предвижда предоставянето на България на аналитични услуги в посока ускоряване усвояването на наличното финансиране от ЕС – задача, изпълняванa успоредно с други международни партньори, включващи Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка.
Подписването на меморандума за разбирателство (МзР) през януари 2012 г. допълнително засили тази нова стратегическа линия в партньорството между България и Световната банка. Меморандумът отразява новата патрньорска рамка на отношенията между България и международните финансови институции и изгражда механизъм, чрез който държавните власти имат възможност да използват европейските фондове за покриване на разходите за аналитично-консулантските услуги на Европейската инвестиционна банка (EIB), Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и Световната банка.
