СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ

Системите за социална защита в България издържаха на кризата

18 Март, 2011




В специален коментар авторите на доклада на Световната банка „Кризата със заетостта: Отговорът на домакинствата и правителствата на Голямата Рецесия в Източна Европа и Централна Азия” твърдят, че българският отговор на кризата е адекватен в сравнение с повечето държави от региона

СОФИЯ, 18 март, 2011 – „Световната икономическа криза наистина се отрази много силно на домакинствата в Европа и Централна Азия. Увеличи се безработицата, а разходите за образование и здравеопазване трябваше да бъдат намалени. Много българи също изпитаха на гърба си ефектите от кризата, но българската система за социално подпомагане се справи по-добре от тези в много други страни, а системите за обезщетения при безработица сработиха много добре, в съчетание с активните мерки на пазара на труда. И въпреки че безработицата се увеличи, това увеличение през 2009 беше по-малко в сравнение със средното за страните от ЕС 10 и ЕС 27. Въпреки че кризата създаде много трудности на българите, страната като цяло успя да се предпази от най-тежките ефекти, засегнали други страни”. Това заяви Йеско Хенкел, секторен мениджър „Човешко развитие” в регион Европа и Централна Азия на Световната банка и един от авторите на доклада „Кризата със заетостта: Отговорът на домакинствата и правителствата на Голямата Рецесия в Източна Европа и Централна Азия”.

Изследването беше представено на 8 март 2011 г. във Вашингтон, и се базира на социологически изследвания и официални данни в периода 2009 – февруари 2010. Авторите се фокусират върху данни, взети в момент на най-тежкото проявление на кризата. Отражението й върху пазара на труда в целия регион беше много голямо. Регистрираната безработица в 27 източно-европейски и централно-азиатски страни нарасна от 9,4 на 12,2 милиона души между декември 2008 и декември 2009. В Русия, Турция и Украйна безработицата нарасна с около 39 на сто между 2008 и 2009 г. Безработицата сред младите също се увеличи чувствително, като в някои страни до една трета от младите хора не успяваха да си намерят работа. В същото време работещите, които запазиха работните си места, получаваха по-ниски възнаграждения в следствие на намалени надници или намалено работно време. Тези въздействия бяха почувствани най-силно сред най-бедните домакинства, които не притежават спестявания, за да смекчат ефекта от кризата. В България изследването обръща особено внимание на събиране на данни за най-уязвимите социални групи.

В отговор на кризата правителствата използваха различни инструменти. България беше сред страните, чиито системи за социално подпомагане стигнаха до максимален брой хора. Системата за обезщетения при безработица в страната също помогна за смекчаване на най-тежките ефекти от кризата.

„За всички страни от Европа и Централна Азия справянето с кризата се оказа нелека задача”, заяви Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка в България. „Кризата се усети най-силно в България през 2009 г., когато 28 на сто от анкетираните домакинства заявяват, че са засегнати от нея. Две изследвания след този период обаче показват, че според анкетираните домакинства има подобрение на ситуацията. В крайна сметка разумната фискална политика на България създава добри условия за възстановяване на растежа и подобряване на жизнения стандарт на българите”.

 

Контакти с медиите
В / във София
Ивелина Таушанова
Teл: (359 2) 96 97 239
itaushanova@worldbank.org


СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ №:
2011/03/18/BG

Api
Api