Близо една трета от домакинствата в България са пряко засегнати от икономическата криза. Много от тях са принудени да ограничат разходите си за храна, медицински услуги и образование, което ги излага на допълнителни рискове в бъдеще. Това показват данните от национално представително проучване, осъществено съвместно от Институт Отворено общество и Световната банка през февруари и март на 2010 година, представени днес на крагла маса на тема “Българските домакинства и икономическата криза” в хотел Радисън в София.
ОСНОВНИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ
Кой е засегнат?
Близо 30% от домакинствата съобщават за свиване на семейните доходи в периода между март 2009 и февруари 2010 година.
Намаляването на доходите се дължи предимно на загуба на работа или намаляване на трудовите възнаграждения.
Загубата на работа, която е най-острата форма на шок на пазара на труда, е засегнала 5% от работещите. Други 30% от работещите са засегнати от намаляване на заплатите и работното време, които се проявяват като по-умерени форми на негативно въздействие.
Работещите от най-уязвимите групи – с основно или по-ниска степен на образование, както и представителите на ромската общност – са изложени на най-голям риск от загуба на работа и доходи.
Домакинствата на пенсионери най-рядко съобщават за свиване на доходите.
Кой как се справя?
Повечето домакинства се опитват да се справят с намалелите доходи като търсят допълнителна работа, но само представителите на по-добре образованата и по-заможната част от обществото успяват да намерят такава. 60% от най-бедните и засегнати от кризата домакинства са се опитвали да намерят допълнителна трудова заетост, но без успех.
Само 22% от домакинствата съобщават, че имат някакви спестявания.
Основните програми за социално подпомагане са реагирали на кризата. 60 % от най-бедните домакинства, заявили, че са засегнати от кризата, получават помощ поне по една от съществуващите програми за социално подпомагане.
Какво е въздействието на кризата?
Домакинствата реагират на кризата чрез намаляване на разходите за основни нужди: 41% ограничават употребата на основни комунални услуги; 29 % ограничават консумацията на основни храни; 8 % пропускат хранения през деня.
Подобно на останалите страни в Централна и Източна Европа, засегнатите от кризата домакинства значително ограничават разходите за здравеопазване, включително като спират да ходят на лекар и да използват на предписани лекарства.
По-вероятно за засегнатите от кризата домакинства също така е да прекратят плащането на социални и здравни осигуровки, увеличавайки по този начин уязвимостта си към допълнителни рискове (при заболяване или загуба на работа)
Домакинствата, които са засегнати от загуба на работа и намаляване на доходите по време на кризата са изправени пред риск от продължително състояние на по-ниски доходи и по-лоши условия за човешко развитие.
Параметри на изследването:
Проучването на ефектите на икономическата криза върху българските домакинства се осъществява съвместно от ИОО-София и Световната банка и се базира на интервюта с членове на представителна за страната извадка от 2400 домакинства. Първият етап от проучването беше осъществен в периода февруари-март 2010 година. Следващите етапи на изследването са планирани за септември 2010 година и февруари 2011 година.
