Learn how the World Bank Group is helping countries with COVID-19 (coronavirus). Find Out

МНЕНИЯ

Работа с роботи: какви професионални умения са необходими през 21-ви век?

2 Март, 2016


Christian Bodewig, Program Leader for Inclusive Growth in European Union Member States Brookings

Роботите настъпват и ни изместват от работните места. Така ли е обаче в действителност? В медиите и блоговете напоследък  се говори много за бъдещето на изкуствения интелект и роботиката и тяхното въздействие върху нашия живот. В частност, дебатът за това дали автоматизацията се отразява негативно  върху заетостта или не подхранва отколешните опасения за загуба на работни места в развитите икономики в полза на нововъзникващите пазари, където работниците извършват същата работа срещу по-ниско заплащане. Независимо дали става дума за загуба на работни места поради роботизация или аутсорсинг, ускорените технологични промени насочват  вниманието към въпроса доколко работниците, били те сини или бели якички, притежават необходимите умения за променящия се пазар на труда и доколко са устойчиви на сътресенията в заетостта, които съпътстват процесите, сполучливо определени от Световния икономически форум като “четвърта индустриална революция”.

Каква стратегия по отношение на уменията трябва да възприемат страните, за да подготвят подобаващо работната си сила за 21-ви век? Като начало би било добре ясно да се дефинира понятието „умения“ и да се разбере процесът на формиране на умения в течение на целия жизнен цикъл: Наборът от умения на работниците е комбинация от следните три измерения на уменията: когнитивни умения като основна езикова и математическа грамотност (може би и дигитални умения), както и умения за решаване на по-сложни проблеми и умения за творческо и критично мислене; социални и поведенчески умения като добросъвестност, упоритост и готовност за възприемане на чуждия опит; и специфични технически умения, свързани с конкретна дейност или професия, като например способността за работа като инженер или електротехник. Формирането на когнитивни и социално-емоционални умения започва от най-ранна детска възраст. Докато някои социални и поведенчески умения могат да се усвояват през целия съзнателен живот, прозорецът за изграждане на когнитивни умения се затваря с края на юношеството. Това не означава, че преставаме да учим нови неща, просто мозъците ни вече са „програмирани“. За разлика от когнитивните, техническите умения се придобиват по-късно – като се започне от юношеството и се стигне до по-зряла възраст, в професионалните училища, университетите и на работното място. Тези умения се обезценяват с все по-ускорени темпове предвид бързите технологични промени, ето защо изискват постоянно надграждане и усъвършенстване.

Когнитивните и социално-поведенческите умения са приоритет 

Стратегиите по отношение на уменията трябва да дават приоритет на формирането на познавателни и социално-поведенчески умения в ранна детска възраст и в училище: добрите когнитивни и социално-поведенчески умения са необходимата основа за последващо придобиване на технически умения и тяхното непрекъснато обновяване през целия трудов живот, чиято продължителност непрекъснато нараства. Тези умения правят работниците по-устойчиви на сътресенията на пазара на труда, предизвиквани от технологични фактори като автоматизация. Възрастните с ниска грамотност и математически умения са слабо подготвени за придобиване на технически умения чрез професионално обучение или университетско образование, както и за актуализиране на тези умения чрез учене през целия живот. Редица проучвания са документирали трайна промяна в характера на задачите, изпълнявани на различни работни места в Съединените щати, Централна Европа и целия свят, в посока от поддаващи се на автоматизация рутинни задачи към интерактивни задачи, които изискват усъвършенствани познавателни и социално-поведенчески умения.

Въпреки това, все още голям брой младежи и възрастни както в развитите, така и в развиващите се икономики се отличават със значителен дефицит на основни когнитивни умения. Да вземем например Европейския съюз, където твърде много младежи напускат училище с ниски базисни умения по четене и математика: в повечето страни над една пета от 15-годишните ученици са се представили по-слабо от Ниво 2 на тестовете по математика и четене, проведени в рамките на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) през 2012 година. Ниво 2 е определено по начин, който означава функционална езикова и математическа грамотност. Не е изненадващо, че страните от ЕС с най-слаби младежки умения в повечето случаи се отличават и с най-голям брой млади хора, които нито работят, нито учат, нито се обучават (NEET). Много от зле представящите се младежи са от социално слаби семейства, което предполага, че образованието не предоставя възможност за социална мобилност. От икономическа и социална гледна точка това е лоша новина за страни с намаляващо и застаряващо население.


Image

Source: OECD PISA 2012


Какво би означавала за образователната политика една подобна стратегия за уменията? Първо, правителствата следва да дадат приоритет на универсалните основни когнитивни умения като тези по четене и математика, акцентирайки върху качеството на образование при децата с неравностойно положение, които са непропорционално представени сред учениците със слаби резултати от PISA. Между другото, укрепването на социалните и поведенчески умения, например чрез интервенции за формиране на “мислене, насочено към растеж”, може да бъде ефективен инструмент за  компенсиране на слабостите чрез стимулиране на доверието у учениците и засилване на тяхната ориентация към постигане на поставените цели. Второ, правителствата могат да извлекат ползи от възможностите, предоставяни от по-продължителното обучение:  ученици, които са „пленници“ в училищата през критичния период на формиране на умения, иновации в класната стая, учебни практики като модела Escuela Nueva в Колумбия, вече адаптиран и във Виетнам, страната с изключителен успех на тестовете PISA през 2012 г. - всичко това може да помогне за изграждане на такива водещи умения като разрешаване на проблеми, критично мислене и работа в екип. Трето, освен в осигуряване на по-бързо работещи мозъци, отговорът на бързото обезценяване на техническите умения е и в по-бързата адаптация на съдържанието на програмите за техническо образование и обучение чрез по-тясно сътрудничество между фирмите и доставчиците на образование и обучение. Технологиите и големите бази данни могат да помогнат за улавяне и по-добро разбиране на еволюцията в професиите и нуждата от технически умения в реално време: просто нека оставим роботите да работят в полза на работниците.

 


Api
Api