България: обзор

  • Национален Контекст

    БЪЛГАРИЯ

    2018

    Население, млн.

    7.0

    БВП, в текущи щ. д. (млрд.)

    65,1

    БВП на глава от населението, в текущи щ.д.

    9,272

    Коефициент на Джини 

    Коефициент на Джини за разполагаемия доход (2018, Евростат)

    39,6

    Очаквана продължителност на живота при раждане, години 

    Най-скорошните стойности на показателите за световно развитие (2017)

    74.8

    България претърпя значителна промяна през последните три десетилетия, преминавайки от силно централизирана планова икономика към отворена, основана на пазара икономика с висок среден доход и пълноправен член на ЕС. През първоначалния период на преход към пазарна икономика, страната преживя десетилетие на бавно икономическо преструктуриране и растеж, висока степен на задлъжнялост и загуба на спестяванията.

    Напредъкът в структурните реформи, започнал в края на 90-те години на миналия век, въвеждането на валутния борд и очакванията за присъединяване към ЕС отприщиха едно десетилетие на изключително висок икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт на българите.

    Въпреки това, някои наследени от началото на прехода проблеми, в съчетание с глобалната икономическа криза от 2008 г. и периодът на политическа нестабилност през 2013-2014 г. доведоха до обрат в някои от постиженията от времето на висок растеж. Сега, в стремежа си към повишаване на растежа и постигане на споделен просперитет, България се опитва да се справи с тези проблеми.

    Днес България е изправена пред две взаимно свързани предизвикателства – повишаване на производителността и решаване на проблемите, свързани с бързите демографски промени в страната. Високият растеж на производителността е от решаващо значение за ускоряване на конвергенцията, тъй като доходът на глава от населението в България е все още най-ниският в ЕС.

    Производителността ще трябва да нараства с най-малко 4% годишно през следващите 25 години, за да може България да настигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да се стимулира споделения просперитет.

    Последна актуализация: 18 Октомври, 2019

  • Стратегия

    Операции на Международната банка за възстановяване и развитие на обща стойност от около 3,3 млрд. щ.д.

    45

     

    15 заема за преструктуриране (1,73 млрд. щ.д.)

     

    25 инвестиционни проекта (1,45 млрд. щ.д.)

     

    1 заем за намаляване на дълга (125 млн. щ.д.)

    Международната финансова корпорация (IFC)

    40 проекта (над 1,05 млрд. щ.д.)

    Глобалния екологичен фонд (GEF)

    4 гранта управлявани от Световната банка

    От откриването на офиса в България преди повече от 27 години, Световната банка изгради стабилно партньорство, подкрепяйки страната както в добри, така и във времена на трудности.

    България изпълнява своята програма за реформи и избра да ангажира Световната банка с определени области от програмата си за развитие. Правителството в партньорство със Световната банка насърчава политики за преодоляване на разликите между институциите и предоставянето на услуги.

    Групата на Световната банка (ГСБ) ще продължи да привежда своята програма в съответствие с интереса на правителството по начин, който може да създаде пространство за по-широко ангажиране в области, в които е налице потенциал за трансформиращо въздействие.

    ОСНОВНИ АНГАЖИМЕНТИ

    Партньорството с България се характеризира с познания и консултантски услуги, предоставени под формата на споразумения за Консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ), финансирани от европейските фондове.

    На 1 септември 2015 г. вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписаха Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

    Новата Рамка за Партньорство с България (РПБ) беше одобрена от борда на директорите на ГСБ през м. май 2016 г. и обхваща период от шест години, за да съвпадне с програмния цикъл на ЕС. Документът отбелязва подновен ангажимент на банката към България, включително чрез първата нова заемна операция от финансовата 2011 г. насам.

    В навечерието на Българското председателството на Съвета на ЕС, Световната банка в партньорство с кабинета на министър-председателя на България и Европейската комисия, организираха конференция на високо равнище с шестте държавни глави на страните от Западните Балкани с цел да се идентифицират значими и практически мерки за повишаване на свързаността.

    Тази тема бе развита по време на срещата на върха ЕС–Западни Балкани, която се проведе в София през май 2018 г. Декларацията от София набеляза нови стъпки, които ЕС ще приложи за постигането на по-добра свързаност в региона, като в тази посока Световната банка има важна роля.

    Новата програма за финансиране на ЕС 2021-2027 г., включително въвеждането на благоприятни условия за премахване на пречките пред инвестициите, ще изисква продължаване на укрепването на държавата и нейните институции, като българското правителство изразява интерес към продължаваща подкрепа на ГСБ в тази област.

    Последна актуализация: 18 Октомври, 2019

  • Икономика 

    АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

    След като през първото тримесечие на 2019 г. беше отчетен БВП по-висок от прогнозирания 3,5 процента на годишна база, нарастването се забави до 3,3 процента през второто тримесечие. Забавянето се очакваше на фона на отрицателните сигнали от еврозоната и по-специално от основните пазари на България - Германия и Италия. По линия на търсенето, забавянето през второто тримесечие се дължи и на по-бавния растеж както на износа, така и на потреблението.

    Заетостта достигна 16-годишен връх от 54,7 процента, а нивото на безработица спадна до рекордно ниските 4,2 процента през второто тримесечие на 2019 г. Силното търсене на работна ръка доведе до бързо увеличение на номиналните заплати, което достигна 11-13 процента на годишна база през януари-юни 2019 г. За това допринесе и 10-процентното увеличение на минималната работна заплата, както и увеличението с 20 процента на заплатата на учителите в държавните училища през януари.

    По-високата инфлация очаквано се отрази на забавяне на растежа на реалното потребление през първото полугодие. Средногодишната инфлация на потребителските цени през януари-юли 2019 г. достигна 3,3% на годишна база, предимно на фона на нарастващите цени на горивата, храните и регулираните цени на комуналните услуги. Все пак, инфлацията очевидно подкрепи фиска. След отчитането на пределния излишък от 0,2 процента през 2018 г., бюджетът на държавата показа наличие на излишък от 2,8 процента спрямо официалната прогноза за БВП през януари-юли 2019 г.

    По-затегнатите условия на пазара на труда, включително понижаването на безработицата сред необразованите, както и ръстът на реалната заплата сред секторите с ниска производителност подкрепиха продължаващото намаление на бедността. Бедността, определена за страните със доходи над средните на $5,5/ден, е намаляла от 8,5% през 2015 г. на 7,1% през 2018 г.

    Неравенството в доходите в България обаче нараства и е най-високото в ЕС, като през 2018 г. коефициентът на Джини достигна 39,6. Високото ниво на неравенство отразява относително ниското преразпределително въздействие на фискалната система в България. Когато неравенството се разглежда през призмата на приходите преди да бъдат платени данъци и трансфери, неравенството в България се доближава до средните стойности за ЕС. Все пак българската данъчна система преразпределя сравнително по-малко, отколкото в други страни.

    ИЗГЛЕДИ

    Растежът се очаква да остане над средния в ЕС в средносрочен план. След сравнително силната първа половина на 2019 г. се очаква българската икономика да се забави през втората половина на 2019 г. и по-нататък през 2020 г. в синхрон с влошената външна среда и последствията за това върху износа. Растежът за цялата 2019 г. се прогнозира да бъде 3,2 процента, като крайното потребление се очаква да действа като двигател на растежа през втората половина на годината, докато износът намалява.

    Потреблението ще бъде подкрепено от увеличаването на заплатите и пенсиите в публичния сектор, както и силното увеличаване на заетостта и заплатите в реалния сектор. Ръстът на инвестициите вероятно ще нарасне през втората половина с наближаването на местните избори през октомври и взимайки предвид придобиването на военна техника и самолети. В бъдеще инвестициите продължават да зависят до голяма степен от фондовете на ЕС, които ще се увеличават с наближаването на края на настоящия програмен период.

    Предвижда се салдото по текущата сметка да остане на положителна територия в средносрочен план, но да се свие през 2019 г. спрямо 2018 г., тъй като износът на стоки и услуги е по-нисък през втората половина, не на последно място поради по-слаб летен туристически сезон. След влошаване на фискалния баланс през 2019 г. заради непланирани разходи, фискалната позиция се очаква да се подобри през 2020 г.

    Очаква се бедността да продължи постепенно да намалява в близко бъдеще. Устойчивите подобрения в заетостта и заплатите, както и неотдавнашното увеличение на минималната пенсия, следва да подкрепят реалните доходи и следователно по-нататъшното намаляване на бедността. Бедността се предвижда да намалее до 6,8% през 2019 г., измерена по линията на бедността от $5.5/ден и паритет на покупателната способност (ППС) от 2011 г., до 6,4% през 2020 г. и да достигне 6% до 2021 г.

    Последна актуализация: 18 Октомври, 2019

  • Проект На Фокус

    Участие във водния сектор 

    Качеството, ефективността и ефикасността на доставянето на основни публични услуги, включително на водоснабдяването и довеждащата инфраструктура, остават под очакванията на българските граждани, за да се осъществи сближаване със стандарта на живот на техните съседи от ЕС.

    Българите имат почти универсален достъп до водоснабдяване както в градските, така и в селските райони, но е необходимо водоснабдителните мрежи да бъдат модернизирани, а системите за събиране и третиране на отпадни води да бъдат разширени. Средната възраст на тръбите е 36 години, голяма част са изградени от азбестов цимент, а близо 60 процента от водата се води загуби. Само 66 процента от населението е свързано към мрежа за събиране на отпадни води и само 50 процента към станция за пречистване на отпадни води.

    Световната банка понастоящем подкрепя устойчивостта на водните ресурси на България чрез активна заемна операция и чрез предоставяна подкрепа за разработване и прилагане на национална стратегия за развитието на ВиК сектора и защитата от наводнения. Според новата 10-годишна стратегия за сектора, за рехабилитацията и изграждането на ВиК мрежите в страната ще са необходими 12 млрд. лв. (6 млрд. евро). 

    Средствата от ЕС обаче ще покрият само 30-40 процента от необходимите до 2020 г. общи капиталови инвестиции. Отчитайки важността на водната инфраструктура, правителството обмисля възможни начини за бъдещи действия. Световната банка подкрепи тези усилия, като организира през септември 2017 г. международен семинар, посветен на опазването на водните ресурси, като покани международни лектори, които споделиха знания и примери.

    Подкрепеният от Световната банка Проект за развитие на общинската инфраструктура отговаря на приоритетите на правителството за рехабилитация и цялостно изграждане на водопроводни и канализационни мрежи, за да се подобри предоставянето на услуги и се намалят рисковете за здравето, както и да се изградят системи за пречистване на отпадни води в съответствие с директивите на ЕС. Два от осемте приоритетни за страната язовира за водоснабдяване (Луда Яна и Пловдивци) са включени в този проект, а трети язовир (Студена) е включен за рехабилитация.

    Очаква се изпълнението на този проект да бъде от полза за още 170,000 българи, осигурявайки им надеждно и качествено водоснабдяване.

    През лятото на 2018 г. Световната банка подписа споразумение за консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ) в подкрепа на подготовката и изпълнението на планове за управление на речните басейни и на риска от наводнения в България. Съгласно договора Световната банка ще предостави подкрепа за изготвянето на проекти за планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и проекти за планове за управление на риска от наводнения (ПУРН), в съответствие с изискванията на Рамковата директива за водите на ЕС (РДВ) и Директивата за наводненията (ДН).

    Проекти на Световна банка в България

     

    Последна актуализация: 18 Октомври, 2019


ЗАЕМИ

България: Ангажименти по финансови години (в милиони долари)*

*Сумите включват ангажименти на МБВР и МАР



Следете ни

Световна банка в България