България: обзор

  • Национален Контекст

    БЪЛГАРИЯ

    2017

    Население, млн.

    7.1

    БВП, в текущи щ. д. (млрд.)

    55,8

    БВП на глава от населението, в текущи щ.д.

    7,887

    Коефициент на Джини 

    Последни данни (2014), 2011 PPPs

    37,4

    Очаквана продължителност на живота при раждане, години 

    Последни данни WDI (2016)

    74,5

    България претърпя значителна промяна през последните три десетилетия, преминавайки от силно централизирана планова икономика към отворена, основана на пазара икономика с висок среден доход и пълноправен член на ЕС. През първоначалния период на преход към пазарна икономика, страната преживя десетилетие на бавно икономическо преструктуриране и растеж, висока степен на задлъжнялост и загуба на спестяванията.

    Напредъкът в структурните реформи, започнал в края на 90-те години на миналия век, въвеждането на валутния борд и очакванията за присъединяване към ЕС отприщиха едно десетилетие на изключително висок икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт на българите.

    Въпреки това, някои наследени от началото на прехода проблеми, в съчетание с глобалната икономическа криза от 2008 г. и периодът на политическа нестабилност през 2013-2014 г. доведоха до обрат в някои от постиженията от времето на висок растеж. Сега в стремежа си към повишаване на растежа и постигане на споделен просперитет България се опитва да се справи с тези проблеми.

    Днес България е изправена пред две взаимно свързани предизвикателства – повишаване на производителността и решаване на проблемите, свързани с бързите демографски промени в страната. Високият растеж на производителността е от решаващо значение за ускоряване на конвергенцията, тъй като доходът на глава от населението в България е едва 47% от средния за ЕС, също така е и най-ниският в ЕС.

    Производителността ще трябва да нараства с най-малко 4% годишно през следващите 25 години, за да може България да настигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да се стимулира споделения просперитет.

    Последна актуализация: 10 Април, 2019

  • Стратегия

    Операции на Международната банка за възстановяване и развитие

    45

     

    15 заема за преструктуриране (1,73 млрд. щ.д.)

     

    25 инвестиционни проекта (1,45 млрд. щ.д.)

     

    1 заем за намаляване на дълга (125 млн. щ.д.)

    Международната финансова корпорация (IFC)

    39 проекта (над 996 млн. щ.д.)

    Глобалния екологичен фонд (GEF)

    4 гранта управлявани от Световната банка

    От откриването на офиса в България преди повече от 26 години, Световната банка изгради стабилно партньорство, подкрепяйки страната както в добри, така и във времена на трудности.

    България изпълнява своята програма за реформи и избра да ангажира Световната банка с определени области от програмата си за развитие. Правителството в партньорство със Световната банка насърчава политики за преодоляване на разликите между България и ЕС по отношение на доходите, институциите и предоставянето на услуги.

    Групата на Световната Банка (ГСБ) ще продължи да привежда своята програма в съответствие с интереса на правителството по начин, който може да създаде пространство за по-широко ангажиране в области, в които е налице потенциал за трансформиращо въздействие. 

    ОСНОВНИ АНГАЖИМЕНТИ

    Партньорството с България се характеризира с познания и консултантски услуги, предоставени под формата на споразумения за Консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ) финансирани от правителството или фондове, финансирани от ЕС.

    На 1 септември 2015 г. вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и заместник министър председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписаха Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

    Новата Рамка за Партньорство с България (РПБ) беше одобрена от борда на директорите на ГСБ през м. май 2016 г. и обхваща период от шест години, за да съвпадне с програмния цикъл на ЕС. Документът отбелязва подновен ангажимент на банката към България, включително чрез първата нова заемна операция от финансовата 2011 г. насам. Програмата предвижда селективен подход, но с по-амбициозни цели в няколко ключови области, където има силна държавна ангажираност и търсене на подкрепа от страна на Групата на Световната банка.

    В навечерието на Българското председателството на Съвета на ЕС, Световната банка в партньорство с министър-председателя на България и Европейската комисия, организираха конференция на високо равнище с шестте държавни глави на страните от Западните Балкани с цел да се идентифицират значими и практически мерки за повишаване на свързаността.

    Тази тема бе развита по време на срещата на върха ЕС–Западни Балкани, която се проведе в София през май 2018 г. Декларацията от София набеляза стъпките, които ЕС ще приложи за постигането на по-добра свързаност в региона, като в тази посока Световната банка има важна роля.

    Последна актуализация: 10 Април, 2019

  • Икономика 

    АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

    Икономическият растеж остана силен през 2018 г., прогнозиран на 3.1% на годишна база, макар че нарастването е с по-бавни темпове в сравнение с 2017 г. Растежът се дължи главно на частното потребление (растеж от 5.7% на годишна база), подкрепено от увеличаването на заплатите и евтините кредити и активизиращите инвестиции (ръст от 6.5% на годишна база), което се възползва от възстановяването на инвестиционното финансиране от ЕС.

    Инфлацията се ускори до 2,8% през 2018 г. поради по-високите цени на енергията, силното вътрешно търсене и по-високите цени на непреработените храни, отразяващи лошата селскостопанска година.

    Фискалната позиция остава положителна, благодарение на подобреното събиране на приходите. Данъчните приходи нараснаха с 18.1% в първите девет месеца на 2018 г., в сравнение със същия период през 2017 г., благодарение на силната икономическа активност, по-добрата събираемост и повишените минимални заплати.

    Въпреки по-високите заплати в публичния сектор, водещи до 12.4% увеличение разходите за заплати в сектора и допълнителните бюджетни средства, отпуснати на полицията и общините, фискалните сметки остават в излишък от 0.8% от годишния БВП.

    Устойчивият икономически растеж и по-затегнатият пазар на труда доведоха до спад на нивото на безработица до 5.2% в края на 2018 г., което е най-ниското ниво след кризата. На ниво от 73.5% към третото тримесечие на 2018 г. коефициентът на заетост (20-64 г.) също се подобри. Въпреки това, населението в трудоспособна възраст продължава да се свива, ограничавайки разширяването на потенциалния растеж. Недостигът на работна ръка и умения, както и повишаването на минималната работна заплата доведоха до увеличение на реалните заплати, макар и с по-бавни темпове, отколкото през 2017 г.

    Бедността, определена за страните със доходи над средните на $5.5/ден (по паритет на покупателна способност от 2011 г.), е намаляла от 8,5% през 2015 г. на 7.1% през 2018 г. България има най-неравномерното разпределение на разполагаемия доход в ЕС, а неравенството нараства от 2013 г. насам. Високото ниво на неравенство отразява относително ниското преразпределително въздействие на фискалната система в България.

    Когато неравенството се оценява на база на дохода преди плащането на данъци и трансфери, неравенството в България е близко до средните за ЕС. Но българската данъчна система е сравнително по-малко преразпределителна, отколкото в други страни, и това обяснява защо коефициентът на Джини за разполагаем доход е с 40% по-висок в България отколкото средния за ЕС през 2016 г.

    ИЗГЛЕДИ

    Растежът се очаква да остане устойчив в средносрочен план. Очаква се през 2019 г. БВП да нарасне с 3,1%. Вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор за икономически растеж, подкрепено от затягането на пазара на труда и допълнителното увеличаване на заплатите в публичния сектор. Инвестиционният климат може да бъде засегнат от нарастващата несигурност на външните пазари, но частните и публичните инвестиции трябва да останат силно подкрепени от ниските лихвени проценти и финансирането от ЕС.

    Рисковете пред описания план за растеж като цяло са балансирани. По-ниският от очакваното европейски растеж и очакваното икономическо забавяне на Турция могат да ограничат растежа на износа, основно чрез търговски канали, докато условията на затягащите се международни финансови пазари биха могли да увеличат цената на заемите за частния сектор с негативни последствия за инвестициите.

    Очаква се бедността да продължи постепенно да намалява в близко бъдеще. Устойчивите подобрения в заетостта и заплатите, както и неотдавнашното увеличение на минималната пенсия, следва да подкрепят реалните доходи и следователно по-нататъшното намаляване на бедността. Бедността се предвижда да намалее до 6.9% през 2019, измерена по линията на бедността от $5.5/ден и паритет на покупателната способност (ППС) от 2011 г., до 6.5% през 2020 г. и да достигне 6% до 2021 г.

    Последна актуализация: 10 Април, 2019

  • Проект На Фокус

    Участие във водния сектор 

    Качеството, ефективността и ефикасността на доставянето на основни публични услуги, включително на водоснабдяването и довеждащата инфраструктура, остават под очакванията на българските граждани, за да се осъществи сближаване със стандарта на живот на техните съседи от ЕС.

    Българите имат почти универсален достъп до водоснабдяване както в градските, така и в селските райони, но е необходимо водоснабдителните мрежи да бъдат модернизирани, а системите за събиране и третиране на отпадни води да бъдат разширени. Средната възраст на тръбите е 36 години, голяма част са изградени от азбестов цимент, а близо 60 процента от водата се води загуби. Само 66 процента от населението е свързано към мрежа за събиране на отпадни води и само 50 процента към станция за пречистване на отпадни води.

    Световната банка понастоящем подкрепя устойчивостта на водните ресурси на България чрез активна заемна операция и чрез предоставяна подкрепа за разработване и прилагане на национална стратегия за развитието на ВиК сектора и защитата от наводнения. Според новата 10-годишна стратегия за сектора, за рехабилитацията и изграждането на ВиК мрежите в страната ще са необходими 12 млрд. лв. (6 млрд. евро).

    Средствата от ЕС обаче ще покрият само 30-40 процента от необходимите до 2020 г. общи капиталови инвестиции. Отчитайки важността на водната инфраструктура, правителството обмисля възможни начини за бъдещи действия. Световната банка подкрепи тези усилия, като организира през септември 2017 г. международен семинар, посветен на опазването на водните ресурси, като покани международни лектори, които споделиха знания и примери. 

    Подкрепеният от Световната банка Проект за развитие на общинската инфраструктура отговаря на приоритетите на правителството за рехабилитация и цялостно изграждане на водопроводни и канализационни мрежи, за да се подобри предоставянето на услуги и се намалят рисковете за здравето, както и да се изградят системи за пречистване на отпадни води в съответствие с директивите на ЕС. Два от осемте приоритетни за страната язовира за водоснабдяване (Луда Яна и Пловдивци) са включени в този проект, а трети язовир (Студена) е включен за рехабилитация. 

    Очаква се изпълнението на този проект да бъде от полза за още 170,000 българи, осигурявайки им надеждно и качествено водоснабдяване.

     

    Проекти на Световна банка в България

    Последна актуализация: 11 Октомври, 2018


ЗАЕМИ

България: Ангажименти по финансови години (в милиони долари)*

*Сумите включват ангажименти на МБВР и МАР



Следете ни

Световна банка в България

Контакт с офиса на постоянното представителство

София, България
ИНТЕРПРЕД, Световен търговски център, Бул. "Драган Цанков" № 36
Тел.: (359-2) 969-72-29
Факс:(359-2) 971-20-45
info@worldbank.bg