Световна банка в България

Национален Контекст

България претърпя значителна трансформация през последните три десетилетия. Тя превърна своята силно централизирана и планова икономика в отворено и пазарно-ориентирано стопанство с по-висок среден доход, и сигурен член на Европейския съюз (ЕС). При първоначалния си преход към пазарна икономика страната премина през десетилетие на бавно икономическо преструктуриране и растеж, висока задлъжнялост и загуба на спестявания.

Напредъкът на структурните реформи, започнали в края на 90 -те години, въвеждането на валутен борд и очакванията за присъединяване към ЕС, отприщиха десетилетие на изключително висок икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт на българите. И все пак някои наследствени проблеми от ранния период на преход, глобалната икономическа криза от 2008 г. и предизвиканата от пандемията криза през 2020 г. премахнаха някои от печалбите, постигнати през периода на висок растеж.

Бедността и неравенството в доходите остават сред най -високите в ЕС, което изисква подобрено насочване и адекватност на социалната подкрепа. На фона на бързото застаряване и намаляването на населението, изравняването на жизнения стандарт с този на ЕС може да се ускори ускори само с нарастване на производителността и адресиране на слабостите в държавното управление и институциите.

Последна актуализация: 13 октомври, 2021

Стратегия

От откриването на офиса в България преди повече от 29 години, Световната банка изгради стабилно партньорство със страната.

България изпълнява своята програма за реформи и избра да ангажира Световната банка с определени области от програмата си за развитие. Правителството в партньорство със Световната банка насърчава политики за преодоляване на разликите между институциите и предоставянето на услуги.

Групата на Световната банка (ГСБ) ще продължи да привежда своята програма в съответствие с интереса на правителството по начин, който може да създаде пространство за по-широко ангажиране в области, в които е налице потенциал за трансформиращо въздействие.

ОСНОВНИ АНГАЖИМЕНТИ

Партньорството с България се характеризира с познания и консултантски услуги, предоставени под формата на споразумения за Консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ), финансирани от европейските фондове.

На 1 септември 2015 г. вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Сирил Мюлер и заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подписаха втори Меморандум за разбирателство, партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

Настоящата Рамка за Партньорство с България (РПБ) беше одобрена от борда на директорите на ГСБ през м. май 2016 г. и обхваща период от шест години, за да съвпадне с програмния цикъл на ЕС. Документът отбелязва подновен ангажимент на банката към България, включително чрез първата нова заемна операция от финансовата 2011 г. насам.

Прегледът на ефективността и обучението на Рамката за партньорство потвърди, че основните програмни области на ангажираност остават актуални и че ангажиментът на ГСБ не изисква значителни промени.

Новата програмен цикъл на финансиране от ЕС 2021-2027 г., включително инициативата NextGenerationEU, налага да се продължи с укрепването на държавата и нейните институции, област, за която българското правителство изразява интерес за продължаваща подкрепа от страна на Групата на Световната банка.

Последна актуализация: 13 октомври, 2021

Икономика 

АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

След свиване с 4,2 % през 2020 г., икономическото възстановяване набра скорост през второто тримесечие на 2021 г., като износът, потреблението и инвестициите нараснаха значително. Очаква се икономиката да се разшири с 3,7% през 2021 г., въпреки че най-вероятно преди 2022 г. няма да се достигнат нивата отпреди пандемията. Досега и за разлика от някои сродни страни, инфлацията остава под контрол на 3,7% на годишна база през август 2021 г., но може да се ускори до края годината, повлияна отвън.

Пазарът на труда показа първи признаци на подобрение през второто тримесечие на 2021 г., когато безработицата спадна до 5.6 %. Банковият сектор остава стабилен с необслужвани кредити от 6,7 % към края на юни 2021 г. срещу 8,1 % преди година.

Фискалната позиция се отслаби значително през 2020 г. поради икономическия спад и мерките за подкрепа, предприети от правителството. Дефицитът достигна 3 процента от БВП през 2020 г. и се очаква да се увеличи още през 2021 г., тъй като повечето мерки за подкрепа на частния сектор остават в сила, докато временните пенсионни добавки бяха трансформирани в трайно увеличаване на пенсиите. Дори ако публичният дълг нарасне през 2020 г. поради нуждите от финансиране на дефицита, той остава относително нисък според стандартите на ЕС - 25% от БВП към края на 2020 г.

ИЗГЛЕДИ

В близко бъдеще най -големият риск за икономическото възстановяване е бавният темп на ваксинация срещу COVID - най -бавният в ЕС към момента. С около 36 дози на 100 души от населението, приложени към 26 септември (за сравнение в ЕС приложените дози са над 100), България се насочва към нов пик на инфекции през есента, който може да завърши с нови ограничения в зависимост от капацитета на болниците да се справят вълната.

Потенциалните ограничения също биха натежали значително върху вече обтегнатите бюджетни плащания и може да доведат до по -нататъшно надвишение на дефицита от над 4 процента от БВП през 2021 г., преди да се наложи страната да започне фискална консолидация. Тъй като националният план за възстановяване тепърва ще бъде финализиран, усвояването на средствата от Европейския инструмент за възстановяване и устойчивост (RRF) за България е малко вероятно да започне преди 2022 г., което би натоварило допълнително бюджета.

Политическата нестабилност е друг източник на рискове пред растежа. Страната е изправена пред трети предсрочни избори през ноември след като предходните предсрочни избори не успяха да произведат редовно правителство.

Очаква се бедността да намалее от 6,8 % през 2020 г. до 6,2 % през 2021 г., като се използва паритетът на покупателна способност на страните с доходи над средните от 5,50 щ.д. Спадът до голяма степен се дължи на подобряването на финансите на домакинствата в резултат на възстановяването на пазара на труда, както и на продължаващата държавна подкрепа под формата на субсидии за заплати и добавки към пенсии. Въпреки подобренията обаче по -бедните домакинства продължат да отчитат по-високи нива на икономически проблеми, тъй като продължителността на кризата създава натиск за и без това ограничените им икономически ресурси.

Последна актуализация: 13 октомври, 2021