България

България претърпя значителна трансформация през последните три десетилетия. Тя превърна своята силно централизирана и планова икономика в отворено и пазарно-ориентирано стопанство с високи доходи (от 1 юли 2024 г.) и сигурен член на Европейския съюз (ЕС).

Между 2016 и 2020 г. икономическият растеж доведе до подобрени жизнени стандарти и значително намаление на бедността. Това развитие обаче беше обърнато през2021 г. поради продължаващите ефекти на пандемията, инфлацията и увеличаващата се безработица сред по-слабо образованите. Неравенството в доходите оставависоко, което прави България страната с най-голямо неравенство сред държавите от ЕС.

Присъединяването на България към ЕС през 2007 г. повиши очакванията, че стандартът на живот ще се повиши бързо и ще достигне средните нива за ЕС за относително кратък период от време. До 2023 г. конвергенцията достигна 64% от средния БВП на глава от населението в ЕС по паритет на покупателната способност, но страната остана най-бедната страна-членка.

България продължава да бъде изправена пред множество проблеми на развитието. Ключов хоризонтален фактор, който трябва да бъде адресиран е засилване на институциите и управлението, както и насърчаване на инвестициите. Бързото намаляване на населението - един от най-лошите показатели в света - също ограничава икономическия потенциал на страната, оказвайки силен натиск върху публичните системи.

Научете повече

Накратко

Предварителните БВП данни за 2024 г. се оказаха по-високи от очакваните, като ръста на БВП се повиши до 2,8% спрямо 1,9% през 2023 г. Въпреки по-ниския износ силното вътрешно потребление както от страна на домакинствата, така и от страна на правителството, повиши растежа, който беше подкрепен и от натрупването на материални запаси.

След постепенното намаление от 2023 г. насам годишната средна инфлация (измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени) достигна до 2,6% през февруари, като по този начин бяха спазени Маастрихските критерии от 2,7%. Това позитивно развитие беше последвано от публикуването на поискан от правителството извънреден конвергетнен доклад на Европейската комисия и Европейската Централна банка, в подкрепа на приемането еврото от България от началото на 2026 г.

Фискалната позиция на Бълагрия беше разхлабена поради множеството кризи от 2020 г. насам. Въпреки това дефицитът остана на 3% от БВП през 2023 и 2024 г., а съотношението на дълга към БВП продължи да бъде сред най-ниските в ЕС. Нивото на бедността (оценявано на $6.85 на ден по паритет на покупателната способност от 2021) се очаква да намалява постепенно до 4% през 2024, но напредъкът е бавен. Силният растеж на България през 2024 г. подклаждан от увеличаването на заплатите и силното потребление може да подпомогне намаляването на бедността чрез увеличаване на доходите на домакинствата.

Икономически обзор

Икономическият растеж се очаква да се забави значително през 2025-2026 г. поради глобалната търговска несигурност. Ефектите ще се усетят в България косвено по линия на европейската икономика, глобалната икономическа активност и инвестиционните намерения. Износът на суровини заема 40% от експорта на България и икономиката на страната също може да бъде заесегната по линия на потребителските цени.

Влошените икономически прогнози за 2025 г. се очаква да повлияят събираемостта на данъците и поддържането на 3-процентния дефицит освен ако правителството не предприеме мерки за консолидиране на разходите.

Ако България се присъедини към еврозоната през 2026 г., се очаква това да повлияе положително на икономическия растеж в средносрочен план.

В бъдеще влиянието на външните рискове се очаква да бъде негативно основно заради комплексната геополитическа среда. В национален план ръстът на кредитите на домакинствата и продължаващият строителен бум продължават да предизвикват внимание, особено в контекста на забавянето на икономиката.

Научете повече

Накратко

Ангажиментите на Световната банка в България включват предоставяне на знания и аналитични дейности чрез инструментите на Аналитично консултантски услуги срещу заплащане, подкрепени от финансиране от ЕС.

Read More

Read Less

На 12 септември 2024 г. Бордът на изпълнителните директори на Групата на Световната банка (ГСБ) одобри новата Рамка за партньорство със страната (РПС/CPF) за фискалния период 2025-2029 г., насочена към повишаване на конкурентоспособността и социалното включване, като същевременно се насърчава нисковъглеродна и по-устойчива икономика на България. Тази стратегия представлява пътна карта за подкрепата от Групата на Световната банка в рамките на настоящияа програмен период на ЕС до 2029 г.

Ангажиментите включват:

• Международната банка за възстановяване и развитие през последните три десетилетия е предоставила на България финансиране в размер на $3,3 милиарда в рамките на 45 операции.

• Програмата на Международната Финансова Корпорация (IFC) в България възлиза на $690,9 млн. Тя се състои от $109 млн. собствено финансиране и мобилизация на $582 млн. чрез шест проекта, свързани с инфраструктура, застраховане, здравеопазване и финансиране на търговията.

Новата Рамка за партньорство бележи подновен ангажимент към България със засилен фокус на устойчивото и дигитално развитие, като в същото време се запазват ключовите приоритети от предишната рамка, насочени към подобряване на институциите и инвестициите в хората с цел насърчаване на конкурентоспособността и социалното включване.

Научете повече

Накратко