Уважаема г-жо Павлова,
Уважаеми представители на медиите,
Драги гости,
Бих искал да Ви благодаря, че ме поканихте на тази пресконференция.
В Световната банка вярваме, че обществените поръчки играят важна роля за развитието и икономическия растеж. За нас те представляват неразделна част от доброто управление – със своите 10 до 20% от БВП секторът на обществени поръчки заема съществен дял от световната икономика. В Европейския съюз обществените поръчки са регулирани и хармонизирани от общностното право още през 70-те години на миналия век. Техният дял надхвърля 2 трилиона евро годишно, което е близо 15% от БВП на съюза.
Обществените поръчки претърпяха промяна от административна към стратегическа функция, подчинена на принципите на икономическа изгода (оптимално съотношение качество-цена), почтеност и устойчивост на резултатите. В отговор на тази промяна през 2016 г. Световната банка реформира собствената си рамка за възлагане на обществени поръчки.
Позовавайки се на знанията и ангажираността на Световната банка, българското правителство, в частност Агенцията по обществени поръчки (АОП), потърси нашата подкрепа във връзка с проекта за оценка на ефективността на системата за обществени поръчки в Република България. В началото на ноември миналата година бе подписано Споразумение за консултантски услуги, имащо за цел извършване на преглед на системата за възлагане на обществени поръчки, включително на капацитета на АОП, и идентифициране на потенциалните области за постигане на подобрение.
Споразумението включва три компонента, а именно функционален преглед на Агенцията за Обществени Поръчки, анализ на наличните данни в електронен формат и обща оценка за системата за обществени поръчки. Последната е разделена на четири под-компонента: цикъл на обществените поръчки и пазарни практики; изграждане на капацитет; наблюдение и контрол; и интегритет и прозрачност. Методологията на Световната банка включва преглед на документи, интерювата със заинтересованите среди и анкети с възложителите, икономическите оператори и гражданското общество.
Позволете ми да споделя с вас два извода от пърноначалните ни наблюдения.:
На първо място - България е постигнала похвален напредък в модернизирането на обществените поръчки след приемането на Стратегията за развитие на сектор обществени поръчки през 2014 г. и на новия Закон за обществените поръчки през 2016 г. Това до голяма степен се дължи на лидерската роля на Агенцията за обществени поръчки, която се утвърди като институция, отговорна за изпълнението на стратегията за обществени поръчки и двигател на реформата, предприета по редица направления.
На стратегическо ниво са налице доказателства за добро междуведомствено сътрудничество, например общата методология за проверки, договорена със Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Агенцията продължава да развива законодателството, което е в основата на обществените поръчки, реформирайки процеса на предварителен контрол, така че той да се съсредоточи върху поръчките с по-висока стойност, и внасяйки подобрения в обхвата на жалбите и електронното възлагане на обществени поръчки.
На второ място, България изразходва средно 10.3 млрд. лв. годишно за периода 2013-2017 г., което представлява 11.5% от БВП на страната. Това е внушителна цифра, която изисква внимание от гледна точка на евентуални подобрения по отношение на ефективността и прозрачността. Като се базираме на агрегираната налична информация и данни, предложените от екипа на банката препоръки ще помогнат за подобряване на ефективността и прозрачността в системата на обществените поръчки.
Извън числата и процентите, най-съществената предпоставка при обществените поръчки е създаването на равни условия за всички - правителството и инвеститорите, публичния и частния сектор, така че публичните средства да бъдат използвани за предоставяне на по-добри услуги и постигане на по-добри резултати.
Радваме се и се гордеем, че помагаме на България в усилията й за възстановяване на доверието и създаване на равноправни условия.
Благодаря за вниманието.
