Бавен растеж забавя икономическото възстановяване в развиващите се икономики на Европа и Централна Азия

ВАШИНГТОН, 11 април 2024 г. – Икономическата активност в нововъзникващите и развиващите се икономики в региона на Европа и Централна Азия вероятно ще се забави тази година, поради отслабената глобална икономическа среда, строгата парична политика, забавянето на растежа в Китай и по-ниските цени на суровините. Всички тези фактори влиявят негативно на растежа в региона, се твърди в последния икономически доклад на Световната банка за региона, публикуван днес.

Регионалният растеж вероятно ще се забави до 2,8% тази година, след значително укрепване до 3,3% през 2023 г., тъй като икономиките както на Русия, така и на засегнатата от войната Украйна се върнаха към растеж и поради по-стабилното възстановяване в Централна Азия. Ръстът на регионалното производство вероятно ще остане като цяло непроменен през 2025 г.

Препятствията за перспективите са многобройни. По-бавното от очакваното възстановяване на ключовите търговски партньори, особено в еврозоната, рестриктивните парични политики и изострянето на геополитическите позиции биха могли допълнително да забавят растежа в региона.

„Страните от Европа и Централна Азия продължават да се сблъскват с множество кризи, изострени от предизвикателна среда за глобален растеж“, каза Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „Съживяването на растежа на производителността чрез стимулиране на бизнес динамиката и подобряване на устойчивостта срещу рисковете от изменението на климата може да помогне за защитата на хората в региона и да ускори икономическия растеж.“

Бавният растеж допълнително ще забави възстановяването на региона от скорошните шокове, включително инвазията на Русия в Украйна, която продължава, пандемията и кризата с разходите за живот през 2022 г.

Инфлацията намаля по-бързо от очакваното в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики (EMDE) в Европа и Централна Азия, до голяма степен поради резкия спад на световните цени на енергията и храните. Средната годишна инфлация на потребителските цени в региона спадна до 4,2% през февруари 2024 г. от 15% в началото на 2023 г. Въпреки това кризата с разходите за живот през 2022 г. продължава да засяга домакинствата независимо от увеличенията на реалните доходи през миналата година.

В Украйна се предвижда темпът на възстановяване да се забави до 3,2% тази година от 4,8% през 2023 г., което отразява по-малката реколта и постоянният недостиг на работна ръка. Икономическите перспективи на страната остават зависими от подкрепата на донорите и продължителността на руската инвазия. Според скорошни оценки на Световната банка и партньорските институции разходите за реконструкция и възстановяване в Украйна са нараснали до 486 милиарда долара, което е повече от два пъти размера на предвоенната икономика на Украйна през 2021 г.

Растежът в Турция също е вероятно да отслабне до 3% тази година – най-ниското му ниво от 2009 г., с изключение на засегнатите от пандемията години – тъй като се очаква усилията за макроикономическа консолидация да ограничат вътрешното търсене. Понижените глобални цени на петрола ще осуетят перспективите в Централна Азия, като растежът ще се забави до 4,1% тази година от приблизително 5,5% през 2023 г.

Докладът включва специална глава за оключването на потенциала на частния сектор. В анализа се отбелязва, че икономическото развитие в региона е история на преход от планова към пазарна икономика, широки и дълбоки структурни реформи и появата на частната инициатива, като основен двигател на растежа и просперитета.

За по-малко от три десетилетия 12 от страните в региона се присъединиха към Европейския съюз (ЕС). Преходът на тези страни към интегрирани в ЕС пазарни икономики със стабилни институции и производствени структури илюстрира успеха на дълбоките реформи на някои от страните, които също достигнаха статут на държави с високи доходи.

„Частният сектор в няколко държави в региона е изправен пред бариери, които възпрепятстват способността му да се разширява и да прави иновации“, каза Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „Повишаването на динамиката на бизнеса ще изисква справяне с няколко предизвикателства, включително подобряване на конкурентната среда, намаляване на участието на държавата в икономиката, подобряване на качеството на образованието и укрепване на наличността на финансиране за фирмите.“

Усилията за насърчаване на конкуренцията и свободните пазари трябва да се съсредоточат върху намаляване на бариерите за навлизане и улесняване на излизането от пазара на непродуктивни фирми. Значителното присъствие на държавни предприятия също е основна пречка за изравняването на условията, при които оперират частните предприятия.

Частните фирми също са изправени пред неадекватно образована работна сила и големи пропуски в уменията, което е пречка за растежа. Високите нива на емиграция на млади и квалифицирани работници не помагат в краткосрочен план. По-добре образованата работна сила е свързана с по-висока производителност и може да доведе до повече иновации.

Банковото кредитиране на частния сектор е относително ниско и не се е увеличило през последното десетилетие. Кредитирането също има тенденция да бъде по-краткосрочно. За да подобрят растежа на производителността и иновациите, фирмите се нуждаят от достъп до дългосрочно финансиране.

About The World Bank

The World Bank Group has a bold vision: to create a world free of poverty on a livable planet. In more than 100 countries, the World Bank Group provides financing, advice, and innovative solutions that improve lives by creating jobs, strengthening economic growth, and confronting the most urgent global challenges. For more information, please visit www.worldbank.org, www.miga.org, and www.ifc.org.