СТАТИЯ 1 Ноември, 2017

Покрив над главата: Осигуряване на подходящи жилищни условия за всички българи

Image

Г-н Воин Лазаров пред входа на бл. 43 в София през 2016 г.


Акценти:

  • За българите, притежаването на жилище – “покрив над главата” – традиционно се разглежда като значително житейско постижение.
  • Въпреки усилията за реформиране на жилищния сектор в България през последното десетилетие, продължават да съществуват значителни жилищни предизвикателства, особено по отношение на заетостта, достъпността и мобилността на домакинствата.
  • Новата Национална жилищна стратегия, в подкрепа на която Световната банка изготви настоящия анализ, има за цел да отговори на тези проблеми чрез по-добро разбиране проблемите в жилищния сектор и неговата роля в икономиката.

През 1967 г. Воин Лазаров става един от първите обитатели на блок 43 в ж.к. „Дружба“ в София, България. През следващите пет десетилетия сградата му постепенно се разпада, тъй като липсва поддръжка и не се правят ремонти или подобрения. Жителите се сблъскват година след година с изоставените общи помещения и влошаващите се условия на живот, като същевременно осъзнават липсата на финансиране и се борят с намалените лични доходи.

Image
Блокът на Воин Лазаров преди и след реновирането
Всичко това се променя в началото на 2016 г., когато Лазаров, вече пенсионер, и съседите му осъзнават, че трябва да се обединят и да регистрират Асоциация на собствениците на жилища, за да кандидатстват за финансиране по правителствената програма за енергийна ефективност. В рамките на осем месеца сградата става почти неразпознаваема, претърпявайки основен ремонт както на фасадата, така и на общите помещения.

Но не всички българи днес са такива късметлии като Воин Лазаров. Много хора се сблъскват със сериозни проблеми да осигурят или да поддържат "покрива над главата си ", тъй като не могат да си позволят да закупят или дори да наемат жилище. За около 42% от едночленните домакинства и за 31% от наемателите на пазарни цени, разходите за жилище са непосилни. Повече от една трета от младите не могат да си позволят собствен дом и затова продължават да живеят с родителите си.

Въпреки че през последните десетилетия собствеността на жилища се е увеличила като цяло, понастоящем има несъразмерно голям брой свободни имоти, т.е. много апартаменти имат собственици, но не и хора, които да живеят в тях. В същото време все повече хора живеят в бедняшки квартали и незаконни селища, колкото и общините, страдащи от липса на финанси, да се опитват да осигурят социални жилища на своите най-уязвими граждани. Голяма част от жилищния фонд е остарял и лошо поддържан, като част от него е потенциално уязвим за сеизмични щети.

Според данните в България има 3 милиона домакинства и 3,9 милиона жилищни единици, което може да предполага, че има излишък от жилища. Всъщност става въпрос за обратното - почти една трета от тези жилища са необитаеми, което предполага, че около 3 милиона български домакинства живеят само в 2,7 милиона жилищни единици.

Около един милион души, или един от седем българи, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно домакинство. С други думи, "удвояването" на домакинствата в едно жилище е често срещано, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. Често до три поколения - или 6-8 членове на семейството живеят в малък апартамент от 60 м2.

Image
Панелните блокове поставят въпроси за сигурноста
Освен това голяма част от жилищния фонд на България се състои от многофамилни сгради от социалистическата епоха, много от които са изградени от панели. Повече от три четвърти от апартаментите в страната се намират в сгради, които са на възраст над 30 години, а липсата на поддръжка е довела до повредеждане на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища и коридори и течове.

На фона на тези проблеми, в България няма стабилен и достъпен пазар за отдаване жилища под наем. По-малко от 5% от жилищния фонд на страната се отдава под наем, което е недостатъчно за осигуряване на жилища на достъпни цени и влияе неблагоприятно на трудовата мобилност, особено сред младите хора.

Image
Ромски квартал в София
Най-бедните в България са изправени пред най-тежките условия. Публичните разходи в жилищния сектор и особено финансирането, насочено към хората с по-ниски доходи и уязвимита групи, са по-малко от 2% от общия държавен бюджет. Значителната липса на публични и частни инвестиции в райони с ниски доходи доведе до създаването на „гета“, в които общностите с ниски доходи (включително голяма част от ромските домакинства) се чувстват маргинализирани от обществото.

За да отговори на всички тези критични предизвикателства, правителството на България в момента разработва нова Национална жилищна стратегия, в подкрепа на която Световната банка разработва технически съвети и идеи за политики, включително чрез специален доклад, озаглавен „България: Оценка на жилищния сектор“.

Ключовите препоръки включват да се гарантира, че новата Национална жилищна стратегия определя закони и разпоредби, така че пазарът да функционира възможно най-ефективно и справедливо – като се насочат публични инвестиции към най-бедните домакинства, и същевременно се създаде среда за частния сектор да осигури ефективно адекватни, достъпни и безопасни жилища за максимално голям брой българи.

Съществена първа стъпка за преодоляване на високия процент необитавани жилищни единици е анализ на основните причини за това състояние, особено в иначе разрастващите и устойчиви пазари на жилища. Високите проценти на необитавани жилища в почти всички български градове представляват огромна възможност: потенциален резерв, който, ако бъде "отключен", би могъл да послужи както на пазара на наемите, така и в подкрепа на програма за субсидирани социални жилища.

Увеличаването на предлагането на жилища под наем ще увеличи достъпността, особено за младите семейства и за тези с по-ниски доходи. Това също така ще спомогне за създаване на тенденция, при която наемането на жилище ще е реална алтернатива на закупуването на такова. Всичко това обаче ще изисква наличието на подходящо законодателство.

Най-бедните домакинства в България обикновено не следва да харчат повече от 10-15% от доходите си за жилище и свързаните с него разходи за комунални услуги. Жилищното подпомагане и енергийните субсидии биха били по-ефективни и справедливи, ако са структурирани на база ваучери, каквато е практиката в много държави от ЕС. Тази помощ може да се използва за подпомагане на бедните домакинства да наемат социално жилище или да заплащат вноските си за ремонти и подобрения на сградите или такси за поддръжка в многофамилни сгради.

Воин Лазаров и съседите му чакаха пет десетилетия, за да видят съществените подобрения в своя блок. Новата Национална жилищна стратегия трябва да гарантира, че държавата ще подкрепя тези българи, които се обединят в асоциации с цел осигуряване на достъпен, безопасен и сигурен покрив над главата.

Изтеглете пълния отчет (PDF)


Image

Многофамилни сгради в Благоевград реновирани по програмата за енергийна ефективност



Api
Api