Речи и стенограми

Либерализацията на енергийния пазар и новите тенденции в сектора

22 март, 2016


Тони Томпсън Годишната енергийна конференция София, България

Готови

Уважаема г-жо министър,

Уважаеми г-н председател на ДКЕВР,

Уважаеми гости и участници,

Благодаря за отправената към мен и Световна банка покана за участие в това събитие и в дискусията за реформата в енергийния сектор на България. Въпреки че не съм експерт по енергетика, представлявам международна институция, която силно вярва в два от важните аспекти на тази реформа:

  • Първо, ние вярваме – а нашата аналитична дейност го потвърждава – че това е един изключително важен за икономиката сектор и е от огромна важност той да бъде върнат на стабилна и устойчива финансова основа. Преходът към конкурентен пазарен модел е начинът да сме сигурни, че ползите от достъпно и надеждно електричество могат да се превърнат в по-висок икономически растеж и споделен просперитет;
  • Второ, нашата мисия в Световната банка е да работим за изкореняването на бедността и да защитаваме уязвимите групи. Както г-жа министърката спомена по-рано, ще бъде особено важно да направим така, че най-уязвимите групи в България да получат достъпно електричество.

В този контекст българското правителство има един ясен план да се движи напред и да предриеме специфични мерки с цел постигане на тези две цели – преход към конкурентен пазар и гарантиране на защитата на уязвимите социални групи. Щастливи сме, че имаме въможността да да подпомогнем правителството и рабоим заедно с други партньори, за да осъществим тези цели за либерализация на енергийния пазар.

Тъй като нашите анализи и препоръки още не са финализирани, позволете ми да споделя три аспекта, които смятам, че са важни елементи в реформата.

Първият елемент е свързан с прехода към конкурентоспособен пазар за електричестсво. Като част от този преход ще бъде задължително за държавните предприятия поизвеждащи енергия да излязат изцяло на енергийната борса.  Държавата ще трябва да води, служейки за пример и всички производители на енергия трябва да предоставят 100% от производството си на борсата.Те  трябва да имат възможност да избират коя опция е най-подходяща за тях – дали чрез дългосрочни договори, дали за продажби за ден напред или друго с цел да оптимизират портфолиотото си. В допълнение

Първият елемент е свързан с прехода към конкурентен енергиен пазар. Като част от този преход ще бъде задължително за държавните предприятия поизвеждащи енергия да излязат изцяло на енергийната борса. Държавата ще трябва да води, служейки за пример, и всички производители на енергия трябва да предоставят 100% от производството си на борсата. Те трябва да имат възможност да избират коя опция е най-подходяща за тях – дали чрез дългосрочни договори, дали за продажби за деня или ден напред или друго с цел да оптимизират портфолиотото си.

Освен, че ще допринесе за така необходимата ликвидност на пазара, вярваме че това ще подпомогне и за по-голяма прозрачност като се адресират някои от отдавна съществуващите проблеми, пред които държавата се изправя в сектора.

Подобен преход може да започне незабавно (или веднага щом IBEX получи собствена платформа за двустранни договори). Може да отнеме почи година докато цялото производство на енергия започне да се предлага на борсата. През това време производителите на енергия ще имат време и пространство да се адаптират към новите пазарни условия.


" Щастливи сме, че имаме въможността да да подпомогнем правителството и рабоим заедно с други партньори, за да осъществим тези цели за либерализация на енергийния пазар. "

Тони Томпсън


Image

Тони Томпсън, Постоянен представител на Световната банка в България в годишната енергийна конференция в София


Вторият елемент е свързан с интеграцията към конкурентия пазар на големите производители, с които НЕК има дългосрочни договорни (AES и Contractor Global), както и законови задължения (производителите на възобновяема енергия). Имайки предвид относително малкия пазар и ограничения брой играчи на него, интеграцията на големите производители на електричество в организиран пазар на едро чрез борсата може да донесе значителни ползи по отношение на подобряване на ликвидността, създаването на прозрачни цени и да даде надежден сигнал за ефективни договори.

Една от обмисляните възможности е въвеждането на т.нар. „договори за разлика“. Тези финансови инструменти вече са въведени в много системи, извършили преход към конкурентни пазари. Някои форми на „договорите за разлика“ се използват в Европа, например във Великобритания и Финландия (за възобновяема енергия) и Полша (споразумения за закупуване). Страни като Австралия и Южна Корея също използват тези инструменти.

Компонентите на тези „договори за разлика“ могат да варират значително, но основният принцип се запазва: те са финансови инструменти, насочени към намаляване на нестабилността на енергийния пазар за страната, която получава този договор. Това създава сигурност и стабилност под формата на фиксирани енергийни цени, така че договорените в дългосрочния договор или чрез тарифи финансови параметри остават непроменени.

Международният опит показва, че срокът за изпълнението на тази мярка може да варира значително. В Полша например, отне няколко години те да бъдат въведени. Един от основните определящи фактори за успех ще бъде степента, с която може да се реализира в рамките на "съгласуван и включващ начин", при пълно спазване на договорните и правни задължения от всички страни.

Третият важен елемент от реформата е процес на де-регулация за крайните потребители. Този процес има две измерения:

  • На първо място е защитата на уязвимите потребители. Правителството е създало работна група с ГД „Енергетика“ за анализ на възможностите за защита на уязвимите групи от населението и ние подкрепяме тези усилия с нашата аналитична работа. Докато нашите екипи все още работят върху данните, нека само да очертая накратко това, което знаем досега от предишните ни прогнози въз основа на данни от 2008 г. Факт е, че българските домакинства са по-зависими от електроенергия от домакинствата в други държави-членки на ЕС, и средните разходи за електроенергия на българскити семейства съставляват над 60% от общите разходи на домакинствата за енергия, в сравнение с около 40% в Унгария, Литва, Латвия и Полша. Поради това въвеждането на система, която ще бъде в състояние да защитава адекватно нуждите на уязвимите потребители, трябва да върви ръка за ръка с процеса на либерализация. И тук бих искал да поздравя министъра за силната ѝ лидерска позиция по тази тема.
  • На второ място е де-регулацията на цената за всички битови потребители. Това е наистина последната стъпка в прилагането на либерализацията на пазара. Пълното де-регулиране следва да се разглежда като процес с преходен период, през който потребителите ще бъдат постепенно прехвърлени към пазарно ценообразуване. Това ще осигури плавен преход (по отношение на цената) за потребителите.

По принцип такъв процес може да отнеме от 3 до 5 години, тъй като предпоставките за това са наличието на конкурентен пазар за търговия на едро и на система за защита на уязвимите потребители. Така че тези два елемента трябва да дойдат преди прехода на потребителите към цени, формирани на пазара.

Знам, че много от хората в тази зала искат да намерят отговори на своите съвсем практически въпроси. Разрешете ми да поздравя министъра за силния ѝ ангажимент да предприеме широки обществени консултации, след като получи нашия пълен анализ. Ние сме изцяло решени да подкрепим нейните усилия и вярваме, че ще бъдем в по-добра позиция да отговорим на въпросите ви тогава.

Api
Api

Welcome