Тази страница на:

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ

Нов доклад на Световната банка: икономическият растеж в България тръгва нагоре, но по-бавно от другите нови членки на ЕС

18 Декември, 2013

СОФИЯ, 18 декември 2013 г. - Икономическият растеж в страните от ЕС 11* постепенно се съживява след забавения старт в началото на 2013 г., се казва в последния Редовен икономически доклад за ЕС11 (EU11 RER) на Световната банка.

Растежът в страните от EС11 беше близо до нулата в началото на годината, в условия на намаляващи инвестиции и подтиснато потребление”, казва Тео Томас, водещ икономист в регион Европа и Централна Азия на Световната банка и ръководител на екипа за EU11 RER. „Въпреки това, икономическите перспективи се подобриха през годината, тъй като ситуацията в Еврозоната се стабилизира, износът тръгна нагоре и вътрешните политики подкрепиха растежа.”

В доклада се казва, че икономическата активност в региона на ЕС11 е започнала да укрепва през второто тримесечие на фона на повишаващо се доверие, породено от сигнали за възстановяване в Еврозоната, която излезе от рецесията през второто тримесечие на годината. Като цяло БВП се е увеличил с 0,3 процента в ЕС11 през първата половина на 2013 г. Както данните за БВП за третото тримесечие на 2013 г., така и краткосрочните икономически показатели показват, че скромното икономическо възстановяване продължава.

В Еврозоната продължи тенденцията на свиване през 2013 г. - производството в страните от ЕС15** намаля с 1,5% през първото тримесечие - преди икономиката отново да се съживи през третото тримесечие,” казва Мамта Мурти, Регионален директор на Световната банка за Централна Европа и Балтийските държави.

 „При това,” добавя Мурти, „скромният подем в EС11 в началото разчиташе на нетния ръст на износа, особено в страни като Румъния, Словакия и Полша, което да компенсира спада в инвестициите и замрялото частно потребление в целия регион. Гледайки напред, икономическият растеж във всички страни от EС11 се очаква да поеме нагоре през 2014 г. и да стане по-балансиран, разчитайки по-малко на износа и повече на вътрешното търсене, в частност на инвестициите. Въпреки това, не се очаква растежът да успее да достигне предкризисните нива още известено време.”

В доклада се подчертават разликите в икономическото представяне на страните от EС11 за първите три тримесечия на 2013 година. Латвия и Литва отбелязват най-високи темпове на растеж не само в EС11 , но и в целия Европейски съюз. Но дори това добро представяне представлява низходяща промяна в сравнение с 2012 г. на фона на спад в частните инвестиции в Латвия и забавяне на износа в Литва. Растежът в Полша се забави до най-ниските темпове от 2001 г. насам през първото тримесечие на годината, поради спад в инвестициите и потреблението. Растежът в Румъния се дължи главно на стабилните резултати в експортната дейност на автомобилната индустрия, въпреки вялото потребление и свиващите се инвестиции. По същия начин силният износ подкрепи растежа в България, но все още слабото вътрешно търсене вероятно ще задържи темпа на растеж на българската икономика под средния за региона. Словения и Хърватия, които бяха в рецесия през първите три тримесечия на годината, бяха силно засегнати от спада на вътрешното търсене, докато Унгария отбеляза ръст през третото тримесечие след пет последователни тримесечия на свиване на икономиката.

Пазарът на труда предстои да изпита положителното въздействие на зараждащото се възстановяване, тъй като безработицата остава на най-високите си нива от началото на 2007 г. насам, с особено високи стойности при младежите и нискоквалифицираните работници. В момента около 4,9 милиона в EС11 са безработни, което представлява увеличение от 1,8 милиона в сравнение с исторически ниското ниво, регистрирано през август 2008 година. В България през този период броят на безработните е нараснал над два пъти, достигайки 449 000, от които 65 000 са млади хора. В доклада се посочва, че ще бъде необходимо засилване на растежа и предприемане на реформи на пазара на труда, за да се намали безработицата в условията на слабо възстановяване.

Въпреки продължаващото стимулиране на икономиката чрез  по-висока парична ликвидност в съчетание с ниска инфлация в  Еврозоната, в доклада се посочва, че кредитният ръст остава слаб. Решаването на проблемите с високото ниво на необслужвани кредити и несигурността във финансовите регулации, наред с подобряването на бизнес средата са от ключово значение за премахване на спънките в сектора, но докладът предупреждава, че условията за отпускане на кредит най-вероятно ще останат трудни в краткосрочен план.

Фискалните корекции ще бъдат възобновени през 2014 г., като търсенето на вътрешния пазар ще помогне за възстановяване на приходите, но постепенни темпове, които едва ли подкрепят съществено икономическия растеж. Въпреки това налице е необходимост от по-големи корекции в Хърватия и Словения, за да се постигнат устойчиви нива на дефицит и дълг. Планираният фискален дефицит на България е един от най-ниските в региона.

Докладът предупреждава, че страните от EС11 продължават да са изправени пред значителни рискове от спад в икономиката. Растящите в глобален план лихвени проценти, в съчетание с изменчивите капиталови пазари, могат да забавят възстановяването в Еврозоната и да попречат на вътрешното търсене, в частност на инвестициите, в региона на EС11. Справянето със системните рискове във финансовия сектор на Европа също може да доведе до краткосрочно затягане на кредитните условия в EС11 в случай на нужда от повече капитал, като по този начин постави ограничения пред инвестициите.


Докладът анализира въпроса за намаляване на бедността и споделения просперитет в EС11 в отговор на двете институционални цели на Световната банка за намаляване на крайната бедност и насърчаване политики за споделяне на икономическия растеж и повишаване на доходите на най-бедните 40 процента от населението . В доклада се отбелязва, че преди кризата много страни са успявали да се справят добре в усилията си да насърчават всеобщия просперитет - т.е. повишаването на доходите на най-бедните 40 процента от населението, но тези постижения са били подкопани във всички страни от EС11 и напълно заличени в Унгария, Латвия и Литва. Растежът на доходите на най-бедните 40 процента от населението е бил положителен във всички страни, но само в четири страни - България, Естония, Полша и Румъния е бил по-висок от средното за региона.

Всеобщият просперитет зависи в решаваща степен от икономическия растеж, работните места и добре насочените осигурителни програми. „Едно от предизвикателствата в бъдеще ще бъде да се насърчава всеобщ просперитет в условията на очакван продължителен период на слаб растеж”, подчертава Кенет Зимлер, старши икономист на Световната банка за регион Европа и Централна Азия и съавтор на доклада EU11 RER. „Страните трябва да намерят начини за ускоряване на икономическия растеж и създаване на работни места, както и за гарантиране на приобщаващия характер на икономическия растеж в среда, в която фискалните и кредитните ограничения са по-обвързващи, а механизмите на домакинствата за справяне са отслабени от кризата.”

Зимлер посочва, че „За постигане на такъв приобщаващ и устойчив растеж са необходими политики, които изграждат умения, гарантират трудова мобилност и насърчават конкурентоспособността на частния сектор, с по-целенасочени механизми за социална закрила, които защитават уязвимите, като в същото време отстраняват бариерите и демотивацията за работа.”

Докладът EU11 RER на регион Европа и Централна Азия на Световната банка излиза два пъти годишно. Той проследява макроикономическото развитие и реформите в страните от ЕС11 и предлага задълбочен анализ на ключови проблеми на политиките. За да получите електронно копие на новия доклад, моля посетете:

http://issuu.com/world.bank.europe.central.asia/stacks/db73be1583804ed98137badc4136f127

 

* Страните от EС11 включват 11 държави-членки, присъединили се към Европейския съюз (ЕС) след 2004 г. - България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словашката република и Словения.

 

** ЕС15 включва държавите-членки, присъединили се към ЕС преди 2004 г. – Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство.   

 

 

 

 

 

Контакти с медиите
Във Вашингтон

Елена Карабан 
Teл: +1-202-473-9277

В София

Ивелина Таушанова 
Teл: +359 2 9697 239

Във Варшава

Ана Ковалчик 
Teл: + 48 605 282 998

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ №:
2014/259/ECA