Нов доклад на Световната банка твърди, че икономическото въздействие на застаряването на населението в България може да бъде смекчено
СОФИЯ, България, 20 септември 2013 г. – България е изправена пред много по-голям стремителен спад на населението в трудоспособна възраст в сравнение с която и да е друга страна по света, се посочва в новия доклад на Световна банка Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България. Въпреки това промени в политиките и стратегически мерки в някои области от ключова важност могат да помогнат за намаляване на последиците от продължаващите демографски промени и за изграждане в страната на едно по-приобщаващо бъдеще, което да предлага възможности както на младите, така и на възрастните българи.
През 1960 г. средната възраст на българите е била малко над 30 години. През 2012 г. тя вече е почти 43 години. Днес населението само на две европейски страни - Германия и Италия, е по-възрастно от населението на България. Според прогнозните очаквания до 2050 г. един на всеки трима българи ще бъде на възраст над 65 години и само един на всеки двама българи – в трудоспособна възраст.
Новият доклад на Световна банка, чието публично представяне е днес в София, стъпва върху дългосрочна прогноза при оценката на въздействието на застаряването на населението върху стопанските и обществени дейности и услуги.
“България е изправена пред огромно демографско предизвикателство. Същевременно е ясно, че са налице редица възможности за успешно смекчаване на неговото въздействие”, казва Дорте Домланд, старши икономист в Регион Европа и Централна Азия на Световната банка и основен автор на доклада. „Застаряването на населението не означава непременно, че ще се расте с по-ниски темпове. Колкото по-рано бъдат предприети промени в политиките, толкова по-скоро бъдещото възрастно население ще може да усети резултата от тях”.
Успешното съчетание от политики, предложено в доклада, включва мерки в следните направления:
- Повишаване на производителността, така че по-малко работещи да произвеждат повече;
- Инвестиции в образованието за непрекъснато обновяване на уменията на застаряващото население;
- Увеличаване на работната сила чрез предоставяне на възможности за заетост на всички групи от населението;
- Намаляване на дефицита в пенсионната система за забавяне ръста на публичния дълг;
- Осигуряване на пенсии за всички, така че никой да не бъде изключен;
- Подобряване на здравеопазването, така че българите да се радват на дълъг и здравословен живот;
- Разширяване на дългосрочните грижи, така че възрастните хора да получат нужното внимание и грижа; и
- Повишаване на спестяванията: спестяването сега е залог за добро бъдеще.
