Тази страница на:

СТАТИЯ

ЕС 11 в застаряваща Европа

17 Януари, 2013

Жените в частност са изключително уязвими от негативното въздейстие на демографските промени

ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ПУБЛИКАЦИЯТА
  • След по-малко от четири десетилетия повече от една трета от населението на Европа ще бъде на възраст над 60 години, а една четвърт – над 65 години.
  • Страните от ЕС11 са по-уязвими по отношение на отрицателните въздействия на застаряването на населението в сравнение с останалите региони на Европа.
  • Има нужда от реформа подкрепяща повишаването на производителността, участието на работната сила на пазара на труда, образованието и квалификацията на уязвимите групи от населението и в частност женитe

През последните няколко десетилетия напредъкът в областта на науката и технологиите, наред с останалите социално-икономически постижения, доведоха до безпрецедентно увеличаване на средната продължителност на живота на населението по целия свят. Застаряването като явление не е ограничено единствено до развитите страни с високи национални доходи: както развиващите се, така и страните със средни доходи изпитват подобно нарастване на средната продължителност на живота. Продължителността на живота между периодите 1950-1955 и 2005-2010 година е нараснала средно с 26 години в развиващите се страни и с 19 години в най-слабо развитите страни. Макар че тези демографски промени се очаква да доведат до увеличаване на цялостната икономическа тежест във всички страни със застаряващи общества, въздействието се очаква да бъде особено тежко при по-слабо развитите страни, където често липсват необходимите финансови средства за адекватно справяне с подобни предизвикателства.

Сред страните, които се очаква да се изправят пред нарастващ икономически натиск в резултат на застаряващите общества, са тези от региона на Европейски съюз 11 (EС11), според констатациите на последния Редовен икономически доклад за ЕС 11 (РИД). Световната банка в момента работи съвместно с партньори от EС11 за провеждане на по-задълбочен анализ на икономическите последици от застаряването на населението, както и за идентифициране на политики и интервенции, които могат да помогнат за поддържане на стабилен икономически растеж, въпреки процесите на застаряване. Като част от тези усилия, в последния РИД за ЕС11 е включен специален раздел на тема Последици за икономическия растеж от застаряването на Европейския съюз, в който се подчертава фактът, че застаряващите общества в цяла Европа са изправени пред намаляване дела на населението в трудоспособна възраст от общия брой на населението и увеличаване на разходите за осигуряване и предоставяне на грижи за нарастващото възрастно население –ситуация, която е особено тежка в България, Хърватия, Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словашката република (EС11).

Най-сериозното от разгледаните в доклада предизвикателства е намаляването на размера на работната сила, което се очаква в региона през следващите четири десетилетия. За по-малко от четиридесет години над една трета от населението на Европа ще надхвърля 60-годишна възраст, а една четвърт ще бъде на възраст над 65 години. Тази продължителна промяна в демографията ще има широкообхватни последици за цяла Европа, но ще бъде особено сериозна в страните от EС11. Общият дял на участие на работната сила на пазара на труда в тези страни вече показва изоставане от Европа като цяло, а драстичният спад в размера на работната сила, който се очаква да настъпи през следващите четиридесет години, допълнително ще затрудни икономиките в региона. Този спад - който според прогнозните очаквания ще достигне над 35 процента до 2050 г., ако се запазят като преобладаващи текущите нива на участие - означава, че по-малък брой работещи в региона ще бъдат отговорни за финансовата подкрепа на все по-нарастващата потребност от дългосрочни грижи, включително нарастването на необходимия брой хора за предоставяне на тази услуга. Според доклада, тези тежести могат да породят потенциално непреодолими трудности, освен ако регионът не постигне чувствително увеличение в процента на участие и/или на общата производителност на труда.

Основна движеща сила в процеса на намаляване на участието в трудовия процес в региона остава липсата на участие на жените без висше образование - проблем, който представлява бич за региона в продължение на десетилетия. Степента на участие на жените без висше образование в EС11 е намаляла с почти 5.3 процентни пункта през периода 2000-2011 г., в сравнение с 2.6 процентни пункта сред мъжете. Наред с това, степента на участие на жените в работната сила е отбелязала спад във всички страни от Европейския съюз между 1990 и 2004 г., при особено високи стойности от 10.3 процента в Чешката република и 12.7 процента  в Латвия.

Решаването на проблема с  участието в трудовия процес  както при жените, така и при мъжете  е от основно значение за подпомагане на страните от ЕС11 да поддържат високи темпове на икономически растеж през следващите десетилетия. Но единствено подобряване на участието на работната сила на пазара на труда не би било достатъчно, за да се противодейства на негативните ефекти от застаряването на населението върху икономическия растеж и сближаването на доходите в ЕС. Новият Редовен икономически доклад за EС11 твърди, че за това е нужно доста повече.

Open Quotes

Застаряването на населението в Европа се очаква да създаде пречки в страните от ЕС11 за сближаване на доходите в Европейския съюз. Close Quotes

Галина Винчелете
Старши икономист в Световната банка

"Застаряването на населението в Европа се очаква да създаде пречки в страните от ЕС11 за сближаване на доходите в Европейския съюз", казва Галина Винчелете, старши икономист в Световната банка и водещ автор на доклада, "но икономическите политики могат да спомогнат за противодействие на тези негативни ефекти."

Според доклада, политиките, насочени към подобряване на перспективите за растеж на страните от ЕС11, трябва да отчитат сложната същност на феномена застаряване на населението. Повишаването на участието в трудовия процес следва да бъде съчетано с напредък в образователните постижения. Възрастта за пенсиониране в региона също трябва да бъде увеличена. И накрая, с цел изграждане на дългосрочни политики за компенсиране на негативните ефекти от застаряването на населението върху икономическия растеж в региона, трябва да бъдат направени подобрения в стимулите за увеличаване относителния размер на висококвалифицираната работна сила.

Тъй като общественият напредък продължава да води до увеличаване продължителността на живота, правителствата както в Европа, така в останалата част на света трябва да разработват многостранни подходи към проблемите, породени от застаряването на населението. Отдавайки приоритет на ефективни социални и икономически политики, с които да бъдат смекчени проблемите на променящата се демография, политиците в крайна сметка могат да създадат стабилни икономически условия, в които хората да просперират с напредване на възрастта.

Policies aimed at improving the growth prospects of the EU 11, according to the report, need to recognize the complex nature of the aging phenomenon. Increases in labor participation should be coupled with advances in educational attainment. The retirement age in the region should also be raised.  Finally, in order to create long term policies to offset the negative effects of aging on economic growth in the region, improvements in incentives for increasing the relative size of the highly skilled labor force should be implemented.

As advancements in society continue to result in increasing lifespans, governments in both Europe and elsewhere need to develop multifaceted approaches to the problems being created by their aging populations.  By prioritizing effective social and economic policies which can mitigate the problems of shifting demographics, policy makers can ultimately create robust economic environments in which people can prosper as they grow older.